Лечение при Базедова болест

Щитовидната жлеза въпреки малките си размери изпълнява изключително важни за нормалното протичане на всички физиологични процеси в организма функции, посредством произвежданите от нея хормони.

Участва в поддържането на обмяната на веществата и метаболизма като цяло, регулира сърдечната дейност и телесната температура, участва в регулацията на процесите сън-бодърстване и много други, като уврежданията на нейната функционална активност водят до богата палитра от промени.

Болестта на Базедов (Базедова болест, болест на Грейвс, Graves' disease) представлява автоимунно заболяване, характеризиращо се със свръхактивност на щитовидната жлеза и продукция на ексцесивни количества щитовидни хормони, което от своя страна води до различни по тежест клинични прояви.

Етиологичните причини за възникването на заболяването не са напълно изяснени, но като рискови фактори се считат наследствеността (наличие на член от семейството със същото или други автоимунно заболяване), възраст (най-рискова е групата между 20 и 50 години), пол (жените се засягат седем до осем пъти по-често от мъжете), наличие на други подлежащи заболявания с автоимунна генеза (захарен диабет тип 1, болест на Crohn, ревматоиден артрит и други).

Подробна информация за състоянието може да намерите в раздел Заболявания:

• Тиреотоксикоза [хипертиреоидизъм]
• Тиреотоксикоза с дифузна гуша

Необходимостта от своевременно лечение при Базедова болест се свързва с рисковете от усложнения и клиничните прояви, водещи до затруднения в изпълнението на ежедневните дейности и причиняващи дискомфорт на пациентите.

Клиничната картина включва богат арсенал от симптоми във връзка с широкото разпространение на рецепторите за щитовидните хормони в организма, като най-често са налице:

• горещи вълни и прекомерно изпотяване (при нормална температура в помещението)
• редукция на теглото на фона на повишен апетит
• видимо увеличени размери на щитовидната жлеза (гуша)
• тремор, нервност, раздразнителност, емоционална лабилност
• диария, гадене
• безсъние, проблеми с концентрацията
• изпъкване на очните ябълки (екзофталм), зрителни нарушения (двойно виждане)
• нарушения в менструалния цикъл, промени в либидото
• промени по ноктите, косата и кожата

При отделните пациенти са налице различни комбинации от клинични прояви, като с високо диагностично значение са екзофталмът и гушата, които насочват към патология на щитовидната жлеза.

След изясняване на диагнозата и потвърждаване на болестта на Базедов е необходима своевременна терапия във връзка с риска от усложнения, засягащи сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат и репродуктивните функции.

Основните средства и методи, използвани за лечение при Базедова болест, включват:

• антитироидни лекарства: намаляват производството на щитовидни хормони
• радиоактивен йод: унищожава хиперактивните клетки на щитовидната жлеза
• частично или пълно отстраняване на щитовидната жлеза (частична или тотална тиреоидектомия)
• симптоматично повлияване на проявите
• алтернативни методи на терапия

При избора на терапевтичен план при всеки отделен пациент се подхожда индивидуално, като е необходимо съобразяване с индивидуалните особености на пациента, тежестта на заболяването, наличието на подлежащи заболявания и съответно прием на други медикаменти.

Симптоматичните средства и натуралните методи на лечение се прилагат като допълнителна терапия с цел постигане на оптимален резултат.

• Антитироидни лекарства

Известни са още като тиреостатици и водят до потискане на производството на щитовидни хормони от жлезата. При голям процент от пациентите са терапия на първи избор, тъй като не се налага хирургична намеса или облъчване.

Използвани в клиничната практика са два препарата, а именно пропилтиоурацил и метимазол (известен още като тиамазол).

Продължителната употреба на пропилтиоурацил се асоциира с повишен риск от чернодробно увреждане (хепатотоксичност), поради което метимазол се предпочита при повечето пациенти.

Стартира се с възможно най-ниската доза, водеща до клинично подобрение на проявите, като за установяване на осезаем ефект са необходими няколко седмици (препаратите потискат производството на щитовидни хормони, но при започване на употребата им е необходимо изчерпване на вече продуцираните високи количества).

Лечението с тези медикаменти продължава между два месеца и година и половина при отделните пациенти, като при част от тях прекратяването на терапията води до рецидив на състоянието и налага избор на друг терапевтичен режим.

Препаратите се приемат перорално, като при голям процент от пациентите водят до различни по тежест странични ефекти, включващи най-често кожен обрив, главоболие, гадене, повръщане, болки в ставите, косопад, увеличение на лимфните възли и други.

Макар и рядко е възможно засягане на белия кръвен ред и развитие на агранулоцитоза, която се свързва с повишен риск от инфекции и други увреждания.

• Радиоактивен йод

Употребата на радиоактивен йод за лечение при Базедова болест се предпочита от много специалисти при пациенти с тежко протичащо заболяване, изразени клинични прояви, силно увеличени размери на щитовидната жлеза, значително повишени нива на щитовидните хормони и липса на очни увреждания.

Терапията се състои в прием на радиоактивен йод под формата на капсули или воден разтвор, като дозата се определя индивидуално в зависимост от размерите и активността на жлезата.

Субстанцията целенасочено повлиява само щитовидната жлеза и не крие рискове от увреждане на други органи.

В рамките на няколко седмици до няколко месеца (приблизително до шестия месец след употребата) се наблюдава изразен ефект от терапията, състоящ се в унищожаване на хиперактивните зони на щитовидната жлеза.

Целта е запазване на здравите зони на жлезата и постигане на еутиреоидизъм при пациентите (нормални нива на щитовидните хормони).

При много от пациентите се развива хипотиреоидизъм, който може да бъде временен (продължаващ около два месеца) или постоянен, налагащ доживотна заместителна терапия с левотироксин.

Този метод на лечение не се препоръчва при бременни жени, кърмачки и жени, планиращи бременност през следващите шест до девет месеца, тъй като може да предизвика увреждания в изграждането на щитовидната жлеза на плода.

В дългосрочен план терапията с радиоактивен йод не крие рискове за репродуктивните способности и не се свързва с развитие на увреждания в протичането на бременността и развитието на плода.

Лечението с радиоактивен йод при лица с офталмопатия и умерен до силно изразен екзофталм може да влоши състоянието, поради което се прилага с повишено внимание.

• Хирургично лечение

В зависимост от състоянието на пациента се предпочита частична или пълна тиреоидектомия, като процедурата се извършва в болнично заведение под обща анестезия (пълна упойка).

Необходимо е предварително осведомяване на пациента за възможните ползи и рискове от процедурата.

Хирургичното лечение рядко е първи избор на терапия, като често се съчетава с терапията с радиоактивен йод.

Рисковете, свързани с интервенцията включват засягане на близко разположени структури и нерви, отстраняване на паращитовидните жлези и последващо развитие на хипопаратиреоидизъм и свързаните с него прояви, следоперативна инфекция, кървене, обструкция на дихателните пътища.

Цялостното отстраняване на жлезата изисква последваща заместителна терапия, най-често с левотироксин.

Методът се предпочита при пациенти със значително увеличени размери на щитовидната жлеза и затруднения в извършването на нормалните дейности (включително затруднено преглъщане, говор, дишане).

При частичната тиреоидектомия е възможно постигане на следоперативен еутиреоидизъм и липса на необходимост от допълнително лечение.

• Симптоматична терапия

Често като допълнителна терапия за повлияване на някои от симптомите на болестта (тремор, сърцебиене, тревожност) се използват представители на медикаментите от групата на бета блокерите, прилагани предимно при различни сърдечно-съдови заболявания.

Най-често се използва пропранолол (но според различни източници приложение намират и метопролол, атенолол и други), който предотвратява периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин и съответно предотвратява неговите ефекти върху организма.

Бета блокерите не се препоръчват за употреба при лица с астма, поради риск от влошаване на състоянието и предизвикване на астматичен пристъп, както и при пациенти със захарен диабет.

Симптоматична терапия в комплексното лечение при Базедова болест е необходимо при пациенти с екзофталм.

Прилагат се изкуствени сълзи, хидратиращи гелове, специални лепенки върху очите, използвани нощем, като основната цел е намаляване на дразненето на очите, изсушаването им и свързаните с тях прояви.

При някои пациенти се прилагат ниски дози кортикостероиди (за намаляване на отока и възпалението) за кратък период с цел намаляване рисковете от системни нежелани ефекти. При някои пациенти се прилага декомпресираща орбитална хирургична интервенция или орбитална радиотерапия.

• Алтернативни методи на лечение при Базедова болест

Приемът на определени билки, растителни екстракти и хранителни добавки може да подпомогне цялостната терапия при болестта на Базедов.

Природните средства се използват като допълнително лечение, а не като единствено такова. Приложение намират жълт кантарион, дяволска уста, куркума, като тяхната употреба се консултира със специалист (жълтият кантарион например може да повлияе метаболизма и активността на редица медикаменти).

Препоръчва се прием на антиоксиданти, каквито са например витамин С, витамин Е, витамин А, витамин D в подходяща доза. Приемът на селен и L-карнитин също намира приложение като допълнително лечение при Базедова болест. Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Алтернативно лечение на болестта на Базедов).

Препоръчва се корекция на ежедневното меню и превръщането му в балансирано, пълноценно и витаминозно. Ограничава се консумацията на алкохол, газирани напитки, тестени и сладкарски изделия, мазни и пържени храни. Полезна информация може да намерите в раздел Хранене (Хранене при Базедова болест).

Намаляването на стреса с помощта на различните техники за релаксация и медитация също оказва благоприятен ефект. Полезна информация може да намерите в раздел Лечения (Медитацията като метод на лечение, Намаляване на стреса).

Лечение при Базедова болест по време на бременност

Овладяването на симптоматиката по време на бременността представлява медицинско предизвикателство и е причина за често посещение на лекарския кабинет, ежемесечно проследяване на състоянието на жената и плода, мониториране нивата на щитовидните хормони.

Употребата на радиоактивен йод е абсолютно противопоказана по време на бременност, поради риск от развитие на вродени заболявания на щитовидната жлеза (йодът преминава през плацентарната бариера и прониква в щитовидната жлеза на плода).

Тиреостатиците се прилагат с повишено внимание, като с по-висока безопасност се счита пропилтиоурацил, тъй като има кратък плазмен полуживот и не преминава през плацентарната бариера.

При жени с тежко и агресивно протичащо заболяване и необходимост от високи дози антитиреоидни лекарства се препоръчва извършване на частична тиреоидектомия.

Изборът на терапевтичен план се осъществява въз основа на рисковете и ползите от всеки от вариантите за лечение. Високите дози пропилтиоурацил крият рискове за нормалното протичане на бременността, поради което при такива пациенти се предпочита хирургична интервенция, която не крие рискове за плода и нормалното протичане на бременността.

Лечението на болестта на Базедов цели нормализиране на нивата на щитовидните хормони в организма и овладяване на клиничните прояви на заболяването.

Своевременното посещение в лекарския кабинет още при първите прояви и назначаването на подходяща терапия значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитие на усложнения и необходимостта от повторно лечение.

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова