Тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза)

Заболяванията, засягащи щитовидната жлеза, показват нарастваща честота, засягайки по-често представителите на женския пол и изявявайки се предимно в активна възраст.

Щитовидната жлеза изпълнява важни физиологични функции, участвайки в контрола и регулацията на редица процеси в организма. Болестните промени водят до промяна във функционалната активност на жлезата, което се отразява неблагоприятно със системни последствия.

Редица заболявания на тиреоидеята с различна етиология (автоимунни, възпалителни, неопластични и други) налагат провеждане на своевременно лечение. Много от уврежданията подлежат на медикаментозна терапия (най-често със синтетични хормони на щитовидната жлеза или препарати, които потискат нейната функционална активност при свръхпроизводство на хормони).

При значително напредване на процеса в много случаи лекарствената терапия се оказва безсилна, поради което се предприема хирургично лечение (операция).

Извършването на тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза) се предприема по строги медицински показания, като е необходимо предварително информиране на пациентите на ползите и евентуалните рискове, които крие операцията.

Изборът на конкретна оперативна методика, инвазивността на операцията, предоперативната подготовка и следоперативното лечение се определят индивидуално при всеки конкретен пациент в зависимост от вида и характера на заболяването, неговата тежест, наличието на засягане на разположени в съседство структури, развитието на усложнения, общото здравословно състояние на пациента и други.

Какво представлява тиреоидектомията?

Тиреоидектомията представлява оперативна интервенция, при която с помощта на различни техники се отстранява щитовидната жлеза. В зависимост от вида на увреждането на тиреоидеята и степента на засягане на жлезата се предприема пълно премахване на структурата или само частично отстраняване на засегнатите участъци.

Операцията се извършва под обща анестезия след хоспитализиране на пациентите в съответното лечебно заведение и провеждане на необходимите лабораторни и образни изследвания. Операцията обикновено е планова и в много редки случаи се извършва по спешност.

Предоперативната подготовка на пациентите е от изключително важно значение за оптималното възстановяване след процедурата и минимизиране рисковете от усложнения в хода на операцията и във възстановителния период.

За целта се изследват нивата на щитовидните хормони, определя се коагулационният статус, извършва се обстойна образна диагностика на тиреоидеята (ехографско изследване, изследване с помощта на компютърна томография, а в някои случаи и с ядрено-магнитен резонанс), съобщаване за налични алергии, подлежащи заболявания, приемани медикаменти (употребата на някои лекарства се преустановява до преминаване на операцията с цел минимизиране риска от усложнения).

В зависимост от степента на засягане на жлезата пациентите се определят като операбилни (подлежат на успешна операция) и неоперабилни (операцията крие рискове и е със съмнителна ефективност във връзка със засягане на съседни структури, съдове и нерви).

Тиреоидектомията се извършва с помощта на различни методики, като в зависимост от степента на инвазивност на болестния процес, най-общо се различават следните видове премахване на щитовидната жлеза:

• лобектомия: извършва се при локализирани в единия лоб на щитовидната жлеза процеси, като се премахва само засегнатият анатомичен участък. Тази процедура се счита за щадяща, тъй като се запазва функционалната активност на тиреоидеята
• хемитиреоидектомия: извършва се отстраняване на единия лоб на щитовидната жлеза, заедно с целия истмус. Запазването на структури от жлезата позволява адекватна секреция на щитовидни хормони
• частична (парциална) тиреоидектомия: частичната тиреоидектомия включва отстраняване на големи участъци от жлезата, като се предприема при наличие на добре обособени неопластични образувания, при някои форми на струма (гуша) и притискане от нарасналата жлеза на разположените в близост съдове, нерви и структури
• субтотална тиреоидектомия: предприема се отстраняване на почти цялата щитовидна жлеза, като се запазват малки участъци в областта около паращитовидните жлези
• тотална (пълна) тиреоидектомия: извършва се премахване на цялата щитовидна жлеза, като при неопластични процеси често се отстраняват и разположените в близост регионални лимфни възли

В зависимост от използваната техника се различават конвенционална (стандартна) тиреоидектомия, при която се прави един голям разрез в областта на шията и ендоскопска тиреоидектомия, при която се премахва жлезата с помощта на специална апаратура и няколко малки инцизии в определени точки в областта на шията.

При много от заболяванията оперативното лечение се съчетава с подходяща медикаментозна терапия или други лечебни процедури и техники за постигане на по-голяма ефективност от терапията. Често преди (неоадювантно) или след (адювантно) тиреоидектомия се назначава лечение с радиоактивен йод, провеждане на химиотерапия, лъчетерапия.

След премахване на щитовидната жлеза (особено след пълна тиреоиедктомия) се назначава доживотна заместителна хормонална терапия със синтетичните аналози на щитовидните хормони, като най-често препарат на избор е левотироксин.

Следоперативното лечение се обсъжда задължително със съответния медицински специалист, като назначената терапия може да се различава в зависимост от основното заболяване при отделните пациенти.

Кога се извършва тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза)?

Оперативно лечение на заболяванията на щитовидната жлеза се предприема при неуспех от медикаментозната терапия, при наличие на симптоми на притискане от увеличените размери на жлезата (при големи размери на струмата е възможно притискане на преминаващи нерви, съдове, гласни връзки, трахея и други) или като част от комплексното лечение (в комбинация с медикаментозни и други немедикаментозни техники).

Редица заболявания с различна етиология налагат в даден етап от своята прогресия премахване на жлезата.

Заболяванията, които налагат премахване на щитовидната жлеза в даден етап от своята прогресия, включват:

• злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза: туморите на щитовидната жлеза в ранните стадии подлежат на ефективно оперативно отстраняване, често в комбинация с химиотерапия или лечение с радиоактивен йод. Напредналите, авансирали неоплазми, при които е налице прорастване към съседните структури подлежат на палиативно хирургично лечение (частична тиреоидектомия за облекчаване на симптомите)
• токсичен аденом на тиреоидеята: при откриване на хиперактивен възел на щитовидната жлеза се предприема неговото своевременно отстраняване, поради риск от прогресия на състоянието и обхващане на по-големи участъци
• мултинодуларна гуша: състоянието е известно още и като възлеста гуша или струма, като се наблюдава значително нарастване размерите на тиреоидеята, което може да доведе до симптоми на обструкция и затруднява обичайните ежедневни дейности на пациентите, поради което обикновено се предприема пълна тиреоидектомия
• свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм): при неуспех от лекарствената терапия, както и при значително нарастване размерите на тиреоидеята се предприема пълна или частична тиреоидектомия
• Базедова болест: състоянието протича със симптоми и клиничната картина на хипертиреоидизъм, като при прогресия на състоянието при много от пациентите се налага хирургично лечение
• възел на щитовидната жлеза, суспектен за неопластичен: при резултати, получени от биопсията на тиреоиден възел, суспектни за неопластичен процес, се предприема частична тиреоидектомия, лобектомия или хемитиреоидектомия
• някои форми на тиреоидит: при напредване на процеса някои форми на тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза) водят до значително нарастване размерите на структурата, поради което може да се наложи извършването на тиреоидектомия
• метастази (разсейки) в щитовидната жлеза от друго първично неопластично огнище: наличието на вторични метастази в щитовидната жлеза се наблюдава сравнително рядко, като е необходимо внимателно обсъждане на ползите и рисковете от премахването на разсейките

Често тиреоидектомията е част от комплексния терапевтичен план, като в следоперативния период се назначава подходяща терапия, физиотерапия и рехабилитация с цел ускоряване на възстановителния период.

Какви рискове и усложнения крие тиреоидектомията (премахване на щитовидната жлеза)?

Тиреоидектомията (премахване на щитовидната жлеза) се счита като цяло за сравнително безопасна манипулация, но като всяка хирургична интервенция крие своите рискове.

Оптималната предоперативна подготовка и следоперативна грижа за пациентите редуцира рисковете от развитие на усложнения, като се препоръчва проследяване състоянието на пациентите в първите няколко месеца след операцията.

Към възможните рискове и усложнения, свързани с операцията за премахване на щитовидната жлеза, се включват:

• кървене: при подходяща предоперативна подготовка кървенето се наблюдава рядко, обикновено е с лек до умерен характер и подлежи на бързо овладяване от лекуващия медицински екип. По-често се наблюдава при пациенти с нарушения в коагулацията и приемащи антигкоагуланти, фибринолитици и други препарати поради различни заболявания на кръвотворенето
• инфекция: в съвременната хирургична практика изключително рядко се наблюдава инфектиране на раневото поле в резултат от проникване на патогенна флора. Обикновено с превантивна цел предоперативно и няколко дни след операцията се назначава подходяща антибиотична терапия
• хипопаратиреоидизъм: тъй като локализацията на паращитовидните жлези показва известна вариация при отделните пациенти, е възможно тяхното засягане и отстраняване в хода на тиреоидектомията. При подобна ситуация се развива хипофункция на паращитовидните жлези с характерните за нея симптоми (обикновено свързани с ниски нива на калций), което налага провеждане на съответната терапия
• увреждане на разположени в близост съдове и нерви: макар и рядко е възможно увреждане в хода на операцията на разположените в близост съдове, нерви, гласни връзки и развитие впоследствие на съответната симптоматика, налагаща назначаване на подходяща терапия
• нежелани реакции в резултат от използваните анестетици: процедурата се извършва обикновено под пълна упойка във връзка с локализацията на щитовидната жлеза и необходимостта от пълна релаксация на мускулите на пациента. В резултат от използваните анестетици е възможно в рамките на няколко дни след операцията пациентите да се оплакват от главоболие, общо неразположение, умора и други
• сраствания, цикатризация: в някои случаи е възможно формиране на адхезии и неправилни цикатрикси, налагащи повторна хирургична интервенция
• увреждане на хранопровода или трахеята: при малък процент от пациентите в хода на операцията се увреждат трахеята и/или хранопровода, което впоследствие става причина за дискомфорт, болка при преглъщане, дихателни затруднения и изисква специално лечение

Преди операцията е необходимо да се консултирате с вашия лекар за мерките, които трябва да се предприемат (въздържане от прием на храни и напитки определен брой часове преди операцията, преустановяване приема на някои лекарства, промени в дозата на други лекарства).

Пациентите след извършена тиреоидектомия подлежат на строг мониторинг и остават хоспитализирани за няколко дни (по преценка на лекуващия лекар в зависимост от скоростта на възстановяване).

Няколко седмици след операцията се препоръчва щадящ режим, почивка на легло, избягване на вдигане на тежки предмети, натоварване, стрес с цел по-бързо, пълно и успешно възстановяване. Вашият лекар може да ви насочи към подходяща физиотерапия или рехабилитация.

След успешно извършване на тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза) може да се наложи доживотна заместителна терапия със синтетични аналози на щитовидните хормони.

При непълно отстраняване на жлезата и съхраняване на участъци от тиреоидеята нейната функционална активност обикновено се съхранява, докато при пълно премахване на щитовидната жлеза е необходимо провеждане на специфично лечение.

Обикновено се назначава левотироксин в подходяща доза, като се препоръчва ежедневен прием, сутрин, приблизително по едно и също време. Препаратът показва висока ефективност и изключително добър профил на безопасност, като в много редки случаи води до леки или умерени странични прояви, които рядко изискват промени в лечението.