Лекарства, увреждащи щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза представлява ендокринен орган с изключително важни за организма функции, като участва в регулацията, контрола, баланса и осъществяването на многобройни процеси в организма.

Щитовидната жлеза и произвежданите от нея щитовидни хормони подлежат на строга, но фина регулация, като редица фактори (заболявания, травми, храни, лекарства, интервенции, токсични вещества, професионални вредности) могат да окажат въздействие върху оптималното функциониране на органа.

Под въздействието на фактори, които понижават продукцията на произвежданите от щитовидната жлеза хормони, се развива хипотиреоидизъм (понижена функционална активност на тиреоидеята), докато при въздействието на фактори, повишаващи нивата на щитовидните хормони най-общо се развива хипертиреоидизъм (повишена функционална активност на тиреоидеята), като за всяко от тези състояния са налице характерни клинични прояви, особености, усложнения.

При наличие на генетична предразположеност и подходящ терен за развитие на увреждания е възможна провокация на възпалителни промени (развитие на тиреоидит), автоимунни заболявания (например тиреоидит на Hashimoto), както и неопластични увреждания (неоплазми на щитовидната жлеза).

Полезна и подробна информация за болестните увреждания на щитовидната жлеза, особеностите в клиничното протичане, характерна лабораторна констелация и диагностичен подход, може да намерите в раздел Заболявания:

• Болести на щитовидната жлеза

Приемът на лекарства неизбежно крие след себе си риск от изява на различни по тежест странични ефекти.

В много случаи тези нежелани реакции се проявяват по време на терапията и лесно се разпознават както от пациентите, така и от лекуващия лекар като такива.

Но в някои случаи (особено при продължителен прием на определени медикаменти или при наличие на предразположеност на пациента) е възможно подмолно увреждане на различни органи, като симптомите на увреда често имитират друго заболяване. Точно такъв е случаят с приема на лекарства, увреждащи щитовидната жлеза.

Употребата на редица медикаменти се асоциира с повишен риск от развитие на различни по тежест увреждания в нормалната функционална активност на тиреоидеята, като някои от тези увреди са дългосрочни и необратими, докато други отшумяват с времето и с адекватно лечение.

Лицата, които често си самопредписват определени медикаменти, достъпни свободно (без необходимост от рецепта от лекар), са изложени на риск, тъй като някои свободно достъпни препарати, предназначени за симптоматично лечение на разновидни и често срещани болестни признаци тихомълком нанасят своите удари и върху щитовидната жлеза.

Именно поради подобен тип причини (увреждане на различни органи в хода на терапията на определено заболяване) много специалисти алармират и съветват своите пациенти за прием на лекарства само под медицински контрол.

Самоцелната и самоволна употреба, особено при наличие на друго заболяване, изискващо също лекарствена терапия, крие сериозни рискове от увреждане на здравословното състояние на пациента в дългосрочен план.

Някои от лекарствата водят в сравнително кратки срокове до увреждане на щитовидната жлеза, докато при други нарушения са налице при дългосрочна употреба.

Кои са лекарствата, увреждащи щитовидната жлеза, често използвани в практиката?

Редица безобидни на пръв поглед медикаменти, както и такива използвани, изключително често за симптоматична терапия на редица често срещани заболявания, всъщност крият риск от увреждане на щитовидната жлеза.

Към едни от най-често използваните препарати с доказан висок риск от увреждане на щитовидната жлеза се включват следните:

• инхибитори на протонната помпа: лекарствата от тази група се използват изключително често в терапията на рефлукс и язвена болест, като едни от най-често прилаганите медикаменти са омепразол, есомепразол, лансопразол, пантопразол, рабепразол и други. Многобройни изследвания в областта показват промени в стомашната киселинност при лица с увреждания на щитовидната жлеза, като допълнително инхибиторите на протонната помпа променяйки киселинността на стомашното съдържимо могат да повлияят върху усвоимостта на лекарства, използвани за други подлежащи заболявания, включително и при налични увреждания на тиреоидеята (така например намаляват усвояването на левотироксин). При необходимост от тяхната употреба пациентите се съветват да предоставят достатъчен времеви интервал между техния прием и приема на другите лекарства. Тези лекарства не разрешават проблема, довел до промени в киселинността на стомаха, поради което се препоръчва изследване на възможните причини и съответно тяхното отстраняване, което ще доведе до преустановяване на необходимостта от приложение на регулатори на стомашната киселинност
• перорални контрацептиви и препарати, използвани в хормоналната заместителна терапия: съдържащите се в хормоналните агенти нива на естроген могат да доведат до повишение нивата на тироксин-свързващия глобулин и свързаните с това промени. Допълнително естрогените могат да влошат протичането на налични вече увреждания на щитовидната жлеза, поради което при възможност се препоръчва избор на друг метод за контрацепция или хормонална терапия. При наличие на строги медицински показания, налагащи тяхната употреба, се препоръчва допълнителен прием на пробиотици, витамин С, магнезий, цинк, витамини от група В и редовно проследяване състоянието и функцията на щитовидната жлеза
• флуорид: флуорид се съдържа в питейната вода, но също и като добавка и допълнителна съставка в редица медикаменти, хранителни добавки и други, предлагани със свободен достъп. Допълнително флуорид се съдържа в повечето пасти за зъби и продукти за устна хигиена, както и в някои видове пломби за зъби. Многобройни проучвания в областта показват наличие на патология на щитовидната жлеза в географските области, в които водата е силно флуорирана. Проучвания показват възможността субстанцията да участва в процесите на възпаление и клетъчна смърт на клетките на щитовидната жлеза. Прекомерният прием, особено продължително време, крие риск от развитие на тиреоидит, автоимунни увреждания на тиреоидеята и други. Като допълнителна съставка се открива в редица лекарствени средства, като например антиациди, антибиотици, антидепресанти, антихистамини, антималарици, противогъбични средства и други
• амиодарон: по същество представлява изключително потентно антиаритмично лекарство, което се прилага при тежки, рефрактерни на стандартно използваните средства видове аритмия, като в някои страни употребата му е изключително висока (така например в Южна Америка е едно от най-често изписваните антиаритмични средства). Принадлежи към трети клас антиаритмични препарати и показва изключително широк спектър на различни сърдечни увреждания, които повлиява благоприятно. Поради съдържанието на йод в молекулата и структурна близост с тироксин препаратът често води до развитие на щитовидна патология. Отличава се с дълъг плазмен полуживот и склонност към натрупване в различни органи (в най-висока степен в щитовидната жлеза). Медикаментът потиска периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин, като така води до увреждания във функционалната активност на тиреоидеята, като при повечето пациенти възниква хипотиреоидизъм, по-рядко хипертиреоидизъм. Амиодарон-индуцирани увреждания на щитовидната жлеза се съобщават при до 24 процента от пациентите, като рискът нараства в местата с дефицит на йод в питейната вода, както и при лица с генетична предиспозиция
• ботокс: ботокс или ботулинов токсин през последните десетилетия показва изключително висока популярност, особено сред представителите на нежния пол, които го използват за козметични цели. Инжектирането на ботокс често е с цел заличаване на следите, които времето оставя върху лицата на жените, за прикриване на фини линии и по-дълбоки бръчки, но употребата му крие и своите рискове. Нарастващ брой изследвания в областта показват риска от увреждане на щитовидната жлеза, влошаване на симптомите при налично вече заболяване на тиреоидеята, както и други рискове, ангажиращи други органи и системи. Ботулиновият токсин е една от най-силните, познати на човечеството отрови, поради което се препоръчва добре да се замислите дали да го използвате с цел разкрасяване или да се доверите на други, по-безопасни методики

За намаляване на риска от развитие на увреждания на щитовидната жлеза (и не само) се препоръчва разумна употреба на медикаментите, включително и достъпните без рецепта. Активната бдителност от страна на пациентите и ограничаването на разпространяващата се тенденция към самодиагностициране и самопредписване на лекарства е най-добрата форма на профилактика.

Кои са лекарствата, увреждащи щитовидната жлеза, използвани по-рядко в практиката?

Редица медикаменти, използвани рядко в клиничната практика (за лечение на заболявания с ниска честота или използвани като крайна алтернатива за лечение на често срещани заболявания при определени пациенти), също крият своите рискове от увреждане на функционалната активност на щитовидната жлеза.

За някои от препаратите точните механизми на увреждане на тиреоидеята не са напълно изяснени, за други само се предполагат, но рисковете за пациентите са реални, поради което много от тези препарати се използват само в краен случай.

Наличието на безопасна алтернатива или алтернатива, криеща по-ниски рискове, се предпочита от здравните специалисти.

В много случаи (както например употребата на кортикостероиди) липсва безопасна алтернатива с идентична ефективност, поради което се препоръчва редовно проследяване на пациентите и мониториране на състоянието им. При първи признаци на увреждане на щитовидната жлеза (или на друг орган) се предприемат съответните мерки.

Към потенциално опасните, но използвани по-рядко в клиничната практика лекарства, увреждащи щитовидната жлеза, се включват:

• литий: въпреки наличието на съвременни, модерни препарати за лечение на редица психични и поведенчески разстройства все още се прилага литий под строг медицински контрол във връзка с неговата висока токсичност. Използва се при тежки, рефрактерни на стандартно използваните антидепресанти и стабилизатори на настроението форми на биполярно афективно разстройство, депресия, суицидно поведение. По време на терапията с литий се препоръчва често изследване на щитовидните хормони и образна диагностика на тиреоидеята (ултразвуково изследване на щитовидната жлеза). Важна особеност представлява рискът от наличие на литий в питейната вода в някои географски райони, като дори и минималната експозиция излага рисковите пациенти на опасност, тъй като литият показва висок афинитет към натрупване в щитовидната жлеза (достига до четири пъти по-високи концентрации в сравнение с плазмата)
• интерферони (главно интерферон-алфа): интерфероните биват различни видове, като всеки отделен вид се използва в терапията на различни заболявания. Един от най-често прилаганите от тях е интерферон-алфа, прилаган за лечение на хроничен хепатит С, някои видове неоплазми и други. Лечението с интерферон при голям процент от пациентите води до развитие на тиреоидит. По-често се развива хипотиреоидизъм (при до 50 процента от лицата), а хипертиреоидизъм се наблюдава при до 30 процента от лицата, развили интерферон-индуциран тиреоидит. Симптомите на увреда на щитовидната жлеза могат да се проявят от 6 до 8 седмици след началото на терапията, но могат да бъдат и късни с проява след 6 до над 20 месеца след приключване на лечението
• изотретионин: лекарството се използва в редки случаи на изключително тежки форми на акне, като по същество представлява неселективен локален ретиноид (дериват на витамин А). Лекарството крие сериозни рискове от изява на странични ефекти, включително и промени в нивата на щитовидните хормони, отключване на автоимунни болести на тиреоидеята (тиреоидит на Хашимото) при предразположени пациенти и други
• йод: йодът заема изключително важно място във физиологията на щитовидната жлеза, като при дефицит на йод във водата и диетата се наблюдава повишена честота на случаите на дисфункция на тиреоидеята. Прекомерната употреба на йод от друга страна се свързва с повишен риск от развитие например на тиреоидит на Хашимото и свързаните с него усложнения
• кортикостероиди: дългосрочната употреба на системни кортикостероиди (прилагани перорално или инжекционно) крие риск от многобройни странични ефекти, като увреждането на щитовидната жлеза е само една малка част от тях. Пациентите, подложени на продължителна кортикостероидна терапия, подлежат на чест мониторинг на здравословното състояние
• антиконвулсивни лекарства: продължителният прием на противогърчови лекарства (фенитоин, фенобарбитал и други) крие риск от увреждане на щитовидната жлеза, особено при лица с подлежаща предразположеност
• някои лекарства, използвани при химиотерапия: употребата на противотуморните лекарства се асоциира с повишен риск от развитие на различни по тежест нежелани ефекти, включително тиреоидит, хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, злокачествено новообразувание на жлезата

Продължителната употреба на някои лекарства, увреждащи щитовидната жлеза или приемът на твърде високи дози крие реален и съществен риск от развитие на патология на щитовидната жлеза, промени в хормоналния баланс на нивата на щитовидните хормони и характерните за това клинични признаци.

Полезни съвети:

• винаги споделяйте на личния си лекар или друг здравен специалист, който посещавате, всички лекарства, включително и хранителни добавки, билки и лечебни растения, които приемате по някаква причина
• преди стартирането на медикаментозна терапия се посъветвайте с вашия лекар за алтернативни опции на лечение (с помощта на природни методи и техники)
• в случай, че имате хронично заболяване, не пропускайте профилактичните прегледи
• не употребявайте алкохол и наркотични средства докато приемате лекарства
• винаги спазвайте наставленията на лекуващия ви лекар и не предприемайте самоцелна промяна в дозата или честотата на прием на предписаното лекарство
• при прием на повече от едно лекарство се консултирайте с вашия личен лекар или фармацевт за необходимостта от осигуряване на определен часови интервал между отделните приеми
• не отлагайте посещението в лекарския кабинет при наличието на оплаквания, които смущават комфорта ви
• веднъж годишно (или веднъж на две години) правете изследване на щитовидната жлеза (физикално изследване, изследване на хормоните, продуцирани от жлезата, ултразвуково изследване)

Трудно може да бъде изготвен максимално подробен списък на всички лекарства, увреждащи щитовидната жлеза, поради което се препоръчва консултация с лекуващия ви лекар относно безопасността на медикаментите, които приемате.

При рискови пациенти (с подлежаща генетична предразположеност, наличие на хронични заболявания, налична патология на щитовидната жлеза) се препоръчва изключително внимателен подход при изписването на лекарствена терапия и редовно проследяване състоянието на щитовидната им жлеза.