Болести на щитовидната жлеза МКБ E00-E07

Щитовидната жлеза притежава важни биологични функции и свойства, отговорни за оптималното протичане на редица функции в организма, включително терморегулацията и поддръжката на нормална телесна температура, настроението, съня, репродуктивното здраве, активността на сърдечно-съдовата система, растежа и развитието при деца и много други.

Двата най-важни хормона на щитовидната жлеза са тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези хормони имат огромно значение за организма като помагат за регулиране на телесния метаболизъм, както и за растежа и други важни функции на организма.

Те от своя страна подлежат на строга, но фина регулация под въздействието на хипоталамуса и хипофизата, които на принципа на обратната връзка стимулират или потискат продукцията на щитовидни хормони.

Редица въздействия могат да окажат неблагоприятен ефект върху нормалната дейност на жлезата, като най-често това са автоимунни заболявания, инфекции, възпаления, травми, стрес, неправилно хранене, дефицит на йод в храната, пребиваване в ендемичен район (географска зона с бедна на микроелемента почва), прекомерна консумация на храни, влошаващи усвояването на йод или продукцията на щитовидните хормони, употреба на определени лекарства и други.

Многократно по-често се засягат представителите на женския пол, като с голяма прогностична тежест за развитието на определено заболяване, е наличието на генетична предиспозиция (близък роднина с патология на щитовидната жлеза).

В зависимост от конкретната причина се различават множество форми на протичане и увреждане на щитовидната жлеза.

Видове болести на щитовидната жлеза

• Синдром на вроден йоден недоимък: развива се под въздействието на различни увреждащи фактори по време на бременността, като в зависимост от тежестта на увреждане се различават неврологичен, микседемен, смесен и неуточнен тип, протичащи с увреждане в различна степен на нормалното развитие на новороденото
• Болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, и сродни състояния: в резултат от намален внос на йод с храната или увреждане под влиянието на различни фактори на неговото усвояване, се развива гуша, която в зависимост от морфологичните особености може да бъде дифузна (със симетрично увеличение размерите на жлезата) или полинодозна (несиметрично, неравномерно нарастване размерите на тиреоидеята)
• Субклиничен хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък: протича с леко проявени симптоми, като най-честите причини за развитието му, включват наличие на автоимунни заболявания, интервенции или травма в областта на шията, прием на лекарства, както и в резултат от лечение на хипертиреоидизъм
• Други видове хипотиреоидизъм: тази група включва развитието на вроден хипотиреоидизъм с или без гуша, ятрогенна хипофункция на жлезата, постинфекциозен хипотиреоидизъм, атрофия на жлезата и едно от най-сериозните усложнения на хипотиреоидизма, а именно микседемна кома
• Други видове нетоксична гуша: нетоксичната гуша се характеризира с липса на промяна във функционалната активност на жлезата или наличие на леки увреждания, като в зависимост от морфологичните особености бива дифузна (засяга се цялата жлеза), с развитие на единичен възел или полинодозна (развитие на множество възли)
• Тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм): тиреотоксикозата представлява състояние, при което е налице излишък от щитовидни хормони в периферната кръв, докато при хипертиреоидизъм се наблюдава повишена функционална активност на жлезата и повишена продукция на хормони в резултат от различни въздействия (автоимунни процеси, радиация, облъчване, лекарства)
• Тиреоидит: с термина тиреоидит се означава наличието на възпалителен процес, ангажиращ щитовидната жлеза, като се различават остър, подостър, хроничен, автоимунен, медикаментозен, тиреоидит на Riedel и други
• Други болести на щитовидната жлеза: тези форми на заболяванията на тиреоидеята се наблюдават рядко в клиничната практика и включват дисхормонална гуша, хиперсекреция на калцитонин, инфаркт или кръвоизлив в щитовидната жлеза, увреждане на жлезата в резултат от бременност или раждане и други

Симптоми при болести на щитовидната жлеза

Клиничното протичане и признаци се различават при отделните видове болести на жлезата. Често се наблюдава увеличение на размерите и обема на щитовидната жлеза и развитие на гуша, която обикновено увеличава размерите си бавно и постепенно, но при някои форми е възможно бързо и остро протичане.

При екстремно увеличение на жлезата често се наблюдават симптоми на компресия и притискане на разположените в близост нерви, кръвоносни и лимфни съдове, органи. Най-често пациентите се оплакват от главоболие, промяна в гласа (става дрезгав), затруднено дишане, задух, болезнено и затруднено преглъщане (дисфагия) и други.

В редица случаи болестта протича напълно безсимптомно, с или без леко увеличение размерите на жлезата, като диагнозата в тези случаи е предимно лабораторна.

При много пациенти в резултат от инфекциозен, възпалителен, автоимунен процес и други, настъпва промяна във функционалната активност на жлезата, като повишената активност се означава като хипертиреоидизъм, докато понижената функционална активност се означава с термина хипотиреоидизъм.

Тиреотоксикозата представлява състояние, при което е налице излишък от щитовидни хормони в периферията (не е задължително наличието на хипертиреоидизъм, хормоналните промени може да се преходни и последвани от хипотиреоидизъм).

Характерните симптоми при хипофункция на щитовидната жлеза включват цялостно забавяне на метаболизма, с изразена сънливост, апатия, депресивни епизоди, запек и забавен чревен пасаж, натрупване на килограми въпреки намаления апетит, повишена чувствителност към студ, зиморничавост и други.

При хиперфункция на жлезата и тиреотоксикоза се наблюдава цялостно ускоряване на метаболитните процеси и ускорен чревен пасаж, диария, безсъние, емоционална нестабилност, тремор, повишено изпотяване, редукция на телесното тегло въпреки повишения апетит и други.

В редица случаи заболяването протича с първоначална тиреотоксична фаза, продължаваща между един и три месеца, последвана от хипотиреоидина фаза с различна продължителност, в някои случаи до живот.

В детска възраст хипофункцията на щитовидната жлеза крие рискове от изоставане в растежа, психическото и физическото развитие, а дефицитът на йод и хипотиреоидизмът по време на бременността крие риск от вроден хипотиреоидизъм и характерните за него симптоми.

Поставяне на диагнозата при болести на щитовидната жлеза

Откриването и уточняването на различните видове заболявания, ангажиращи щитовидната жлеза, се осъществява с помощта на редица методики.

Своевременното и ранно откриване на болестта, последвано от назначаване на индивидуален, адекватен терапевтичен план, значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.

При диагностицирането на различните болести на тиреоидеята се прилагат следните методи и подходи:

• разпит на болните: фамилна и епидемиологична анамнеза, данни за генетична обремененост, пребиваване в ендемичен на йод район, хранителни навици, наличие на подлежащи заболявания, предшестващи увреждания на жлезата, прием на медикаменти, бременност и раждане и други, които могат да се окажат причина за развитието на болестта
• физикални находки: клиничният преглед при наличие на предполагаема патология на щитовидната жлеза включва внимателно опипване (известно в медицината като палпация), предшествано от оглед на щитовидната жлеза. Търсят се промени в размерите и обема на структурата, промени в симетричността, плътността, консистенцията на тиреоидеята, наличие на повишена чувствителност или болка в областта, като се препоръчва и изследване на другите функции на организма (неврологичен статус, сърдечно-съдовата система, данни за респираторни промени, увреждания на стомашно-чревния тракт)
• промени в определени лабораторни показатели: рутинно се назначава пълна кръвна картина, която при някои заболявания на щитовидната жлеза показва определени изменения (наличие на анемия, повишена скорост на утаяване на еритроцитите и други). С високо информативно значение по отношение на функционалната активност на жлезата са резултатите от изследването на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH). Характерно е, че при хипофункция щитовидните хормони са силно понижени, а TSH е повишен, докато при хиперфункция (или тиреотоксикоза) се наблюдава обратната констелация (повишени нива на щитовидните хормони и понижение на тиреостимулиращия хормон)
• образна диагностика: за уточняване на причините, довели до развитието на различните болести на жлезата, както и за разграничаването от различни, заемащи обем процеси (тумори, кисти, абсцеси), се прилагат различни визуализиращи техники, главно ехография или ултразвуково изследване на жлезата, КТ на тиреоидеята (компютърна томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), при необходимост и радиоизотопно изследване
• инструментални методики: при съмнения за неопластичен процес, както и при наличие на диагностични затруднения (за уточняване на диагнозата) е необходимо извършване на така наречената тънкоиглена биопсия на жлезата, след което полученият материал се изследва хистологично

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на отделните заболявания едно от друго, което често се оказва никак не лека задача за медицинския екип (много от формите на отделните заболявания си приличат по клинични и лабораторни признаци и често диагнозата се поставя въз основа на биопсията на жлезата).

Лечение при болести на щитовидната жлеза

Терапията включва изготвянето на индивидуален план и стратегия за лечение при всеки отделен пациент, като целта е съобразяване и покриване на нуждите на конкретните болни. Необходимо е съобразяване на избора на терапия с възрастта на пациента, наличието на подлежащи заболявания, прием на определени лекарства, индивидуалните особености и други.

В зависимост от вида на заболяването се прилагат различни терапевтични подходи, включващи промяна в храненето, начина на живот и вредните навици, медикаментозна терапия (прием на определени лекарства) или оперативно лечение.

Диета с увеличаване приема на йод, ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, прием на алкохол) се назначава при наличие на състояния (главно хипотиреоидизъм), свързани с йоден дефицит, без наличие на тежки прояви и усложнения.

При липса на ефект от промяната в храненето при хипотиреоидизъм се назначава медикаментозна терапия, включваща приложение на лекарства за щитовидната жлеза, главно левотироксин. Препаратът е синтетичен аналог на тироксин (един от основните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза) и осигурява постигането на баланс в хормоналните нива на щитовидните хормони, отличавайки се с добър профил на безопасност, нисък риск от нежелани ефекти.

С внимание се прилага при наличие на подлежащи заболявания (диабет, аритмия, високо кръвно, депресия) и едновременна употреба с амиодарон, бета блокери, перорални лекарства за лечение на диабет, антидепресанти и други.

При различните форми на хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза се прилагат лекарства, потискащи синтезата на щитовидните хормони, каквито са метимазол и пропилтиоурацил.

Препаратите се прилагат в първоначални по-високи дози, като след постигане на еутиреоидно състояние и нормализиране функцията на жлезата употребата им постепенно се намалява и прекратява. При употребата им е необходим чест скрининг и контрол на редица показатели (главно хемопоетични), тъй като медикаментите крият рискове от сериозни нежелани реакции.

При някои състояния е необходимо включване на кортикостероиди (главно при данни за автоимунен процес или тежко протичане), антибиотици (при наличие на подлежаща инфекция или постинфекциозно увреждане функцията на жлезата), симптоматични агенти (аналгетици или обезболяващи средства, антидиарични средства, лаксативни препарати и други).

При липса на ефект от медикаментозната терапия, както и при данни за притискане на разположените в съседство структури от нарастващите размери на щитовидната жлеза, се предприема необходимата оперативна интервенция. След внимателно обсъждане с екип от специалисти, както и с пациента, се предприема частична (отстраняване на засегнатите зони) или тотална (отстраняване на цялата щитовидна жлеза) тиреоидектомия.

Най-честите усложнения, свързани с манипулацията, включват кървене, следоперативна инфекция, засягане на паращитовидните жлези (развитие на хипопаратиреоидизъм), перманентен хипотиреоидизъм и други.

Независимо от избора на терапевтична стратегия е необходимо проследяване на състоянието на пациентите и редовни профилактични изследвания, включващи физикален преглед, проследяване нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, ултразвукова диагностика.

Прогнозата при болести на щитовидната жлеза се определя индивидуално, като с голямо прогностично значение е ранното откриване и своевременно лечение на болестта.