Лечение с радиоактивен йод

Напредъкът в съвременната медицина позволява внедряване в системата на здравеопазването на субстанции, считани за немислими в използването за лечебни цели. Така например добре познати на много са лечебните свойства на йода и ползите му за организма, но малко хора са наясно с ползите от медицинска гледна точка на така наречения радиоактивен йод.

И макар често да се свързва с историите за Чернобил, пагубното въздействие на радиацията и ужасните дългосрочни последици, лечение с радиоактивен йод се прилага и в днешно време, като е една от основните терапии, отличаващи се с висока ефективност, добър профил на безопасност (при спазване на насоките на лекуващия лекар) и висока достъпност.

Радиоактивният йод намира приложение в медицината не само за лечение, но и за диагностика на редица заболявания с различна етиология (използва се в ролята на един от основните радиофармацевтици, налични в медицинските среди).

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• Радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза
• Сцинтиграфия

Лечение с радиоактивен йод се предприема след обстоен преглед, разпит и изследвания на пациента, уточняване на диагнозата, уточняване на налични подлежащи заболявания, данни за приемани лекарства, налични алергии и някои индивидуални особености с цел оптимизиране на терапията и намаляване на рисковете от изява на различни по вид нежелани прояви.

Какво представлява радиоактивният йод?

Радиоактивният йод представлява един от основните елементи, използвани в така наречената радионуклидна терапия и в същността си е един от най-често използваните радиофармацевтици.

Той е носител на бета лъчение, като се натрупва избирателно в структурите на щитовидната жлеза (клетките на щитовидната жлеза са известни още и като тиреоцити).

Радиоактивният йод активно участва в метаболизма на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин или T4 и T3). При въвеждане в организма масовият процент от субстанцията се натрупва в патологичния жлезист епител, като води до неговото разрушаване.

По този начин се получава известната още като безкръвна радиойодрезекция, водеща до понижаване на функционалната активност и капацитет на тиреоидеята. След известен период от време (в рамките на около година) на мястото на атрофиралите фоликули настъпва разрастване на съединителна тъкан.

Използват се точно определени за лечебните цели дози, които често се различават от тези, използвани за диагностика на различни заболявания.

Радиоактивният йод се приема най-често перорално (под формата на капсули или течност), като при повечето пациенти желаният ефект се постига само след една доза. В малък процент от случаите при липса на желания ефект се прилага втора доза след определен период от време.

Терапията с радиоактивен йод се назначава и контролира от съответните здравни специалисти, като е необходимо предварително обстойно изследване на определени показатели на пациента (с най-висока значение са стойностите на тиреоидните хормони, TSH, тиреоидните антитела), определяне на някои показатели, които могат да се окажат противопоказание за провеждане на терапията и определяне на цялостния здравословен статус на пациента с цел минимизиране рисковете от сериозни нежелани прояви.

Обикновено в рамките на няколко дни след приема на радиоактивния йод по-голямата част от субстанцията се елиминира през отделителната система с урината.

Няколко дни (до една или две седмици) след провеждане на лечението е необходимо спазване на специален режим, избягване на тесен контакт с хора, избягване на контакт с малки деца и бременни жени, поддържане на особено високи санитарно-хигиенни условия и прием на по-големи количества течности.

При определени обстоятелства пациентите се хоспитализират за провеждане на терапията, но в повечето случаи лечението е амбулаторно и пациентите са на свободен режим и домашен престой.

При кои заболявания се препоръчва лечение с радиоактивен йод?

Лечение с радиоактивен йод се предприема най-вече при определени заболявания на щитовидната жлеза, протичащи със свръхактивност на тиреоиците.

Терапията се прилага много често след оперативно отстраняване на жлезата с цел премахване на случайно оцелели единични ракови клетки, които впоследствие могат да станат причина за рецидив на неоплазмата. Този вид терапия се нарича адювантно лечение с радиоактивен йод и е широко прилаган метод в онкологията.

В по-редки случаи лечението с радиоактивен йод се прилага преди оперативно премахване на жлезата, като в този случай терапията е известна като неоадювантна.

Едни от най-честите показания за провеждане на терапия с радиоактивен йод включват:

• хипертиреоидизъм
• тиреотоксикоза
• Базедова болест
• базедовифицирана струма
• токсичен аденом на щитовидната жлеза
• злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза
• папиларен тиреоиден карцином
• фоликуларен тумор на тиреоидеята

При онкологичните заболявания обикновено първите стъпки в терапията включват определяне на операбилността на пациентите и при възможност оперативно отстраняване на тумора, последвано от лечение с радиоактивен йод, химиотерапия или лъчетерапия.

При неоперабилни пациенти (наличие на авансирал карцином, прорастване в околните структури, наличие на далечни метастази) лечението с радиоактивен йод може да се приложи с палиативна цел.

При заболяванията, протичащи със свръхактивност на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм, тиреотоксикоза, Базедова болест и други) лечението с радиоактивен йод се прилага обикновено при неуспех от медикаментозната терапия (при липса на ефект от прилаганите тиреостатици), при наличие на противопоказания за приложение на лекарства за щитовидната жлеза или прогресирал процес, при който не се очаква желания ефект от приложението на лекарствата за потискане на функционалната активност на жлезата.

Често след лечение с радиоактивен йод от хиперактивна тиреоидеята става хипоактивна с развитие на хипотиреоидизъм и макар да звучи сякаш се замества едно заболяване с друго, то хипофункцията на щитовидната жлеза крие по-малки рискове за пациентите, подлежи на лесен медикаментозен контрол и безопасно лечение.

В някои случаи лечение с радиоактивен йод се прилага в комплексната терапия при някои новообразувания, засягащи очите, рак на шийката на матката и други, като лекуващият медицински екип в зависимост от стандартите и възможностите на съответното лечебно заведение избира най-добрия (ефективен и безопасен) подход при всеки отделен пациент.

Рискове и нежелани ефекти при лечение с радиоактивен йод

Лечението с радиоактивен йод крие известни рискове и опасност от поява на нежелани ефекти, поради което е необходимо предварително подробно запознаване с особеностите на терапията.

Вашият лекар ще ви разясни ползите и евентуалните рискове от провеждане на радионуклидната терапия, като за превенция на някои от честите и очаквани странични ефекти могат да се вземат предварителни мерки.

В случай, че сте хоспитализирани за провеждане на терапията, вашият лекар ще следи ежедневно за налични промени в обективното ви състояние и за поява на странични реакции, като при регистриране на отклонения ще предприеме съответните мерки.

В случай, че се лекувате амбулаторно и след приема на субстанцията сте насочени към домашен престой е необходимо да спазвате съветите и препоръките на вашия лекар и да следите за появата на нежелани ефекти, като в случай на изява на сериозна странична реакция се препоръчва своевременно да уведомите медицинските специалисти.

Към възможните странични ефекти при лечение с радиоактивен йод се включват:

• подуване, дискомфорт и скованост в областта на шията (в анатомичното място на тиреоидеята)
• гадене с или без повръщане (обикновено продължава няколко дни след терапията)
• подуване и дискомфорт на слюнчените жлези
• усещане за сухота в устата (поради намалена слюнчена продукция)
• промени във вкуса (усещане за метален вкус в устата, който може да продължи няколко седмици), по-рядко и в обонянието
• усещане за сухота в очите (поради намалена слъзна продукция)
• хипотиреоидизъм (при разрушаване на големи участъци от жлезата може да се получи хипотиреоидизъм, който се счита за по-малкото зло, тъй като подлежи на лесна терапия и контрол)
• промени в спермограмата при мъже с намаление на броя на активните сперматозоиди
• инфертилитет при прием на високи дози
• нарушения в менструалния цикъл при жените

Препоръчва се ефективна контрацепция за период от поне шест до дванадесет месеца след лечението с радиоактивен йод за намаляване на рисковете от поява на патологии на бременността и увреждания на плода. Липсват данни за налични нарушения в нормалното зачеване, износване и раждане при пациенти, подложени на радионуклидна терапия в миналото.

Тъй като радиоактивният йод води до намаляване на слъзната продукция може превантивно да прилагате изкуствени сълзи с цел осигуряване на адекватна хидратация.

В случай, че носите контактни лещи вашият лекар вероятно ще ви предупреди да преустановите употребата им за кратък период за намаляване на очния дискомфорт.

Намалената слюнчена продукция води до ксеростомия (сухота в устата), което може да бъде профилактирано чрез по-често дъвчене на дъвка (стимулират се слюнчените жлези по този начин).

Първите три дни след терапията се препоръчва да избягвате населени места с много хора, да спазвате дистанция при контакт с другите, да избягвате близък контакт с деца и бременни жени.

Препоръчва се първите три до пет дни да спите в отделна стая, да изпирате своите дрехи отделно от дрехите на останалите членове на семейството, да почиствате след посещение в тоалетната и да приемате големи количества вода. Необходимо е често измиване на ръцете и използване на отделна посуда за хранене.

След лечение с радиоактивен йод при известен процент от пациентите се развива хипотиреоидизъм, който налага доживотна заместителна хормонална терапия със синтетични аналози на щитовидните хормони, като най-често се използва левотироксин. Лекарството се отличава с много добра ефективност и безопасност и се понася добре от повечето пациенти.