Тиреоидит МКБ E06

Щитовидната жлеза представлява чувствителна към въздействието на редица фактори структура, изпълняваща многобройни и с изключително важно значение функции в организма.

Под въздействието на различни агенти (инфекция, травма, прием на медикаменти) е възможно развитие на възпаление, водещо до характерни симптоми, като е възможно увреждане и на функционалната активност на жлезата (хипофункция или хиперфункция).

Възпалението на щитовидната жлеза се означава като тиреоидит и протича под различни форми в зависимост от клиничния ход, давността на процеса и редица индивидуални особености.

Причините за възникването на възпалението на щитовидната жлеза могат да бъдат наследствена предиспозиция, продължителен прием на лекарства, инфекциозни причинители като стафилококи, стрептококи, колибактерии, салмонела, вирусни причинители като ECHO, паротодни вируси, коксаки, грипен вирус, автоимунен процеси, влияние на околната среда като например радиация, облъчване с йонизиращи лъчи и други.

Различните форми на тиреоидит се отличават с различна предиспозиция по отношение на пол, раса, възраст, като обобщено по-често се засягат представителите на женския пол, предимно в активна възраст.

Предразполагащи фактори, улесняващи развитието на болестта (и обясняващи защо под влияние на едни и същи въздействия при едни пациенти се развива тиреоидит, а при други не), са главно генетична обремененост, подлежащи заболявания (автоимунни, неопластични, метаболитни и други), хирургична интервенция или травма в областта на шията, наличие на предшестващи или подлежащи заболявания на щитовидната жлеза.

Така например тиреоидитът на Хашимото може да се съчетае с други автоимунни заболявания като хипопаратиреоидизъм, болест на Адисон, инсулинозависим захарен диабет, тромбоцитопения, витилиго, автоимунен хепатит, ревматоиден артрит, докато например острият тиреоидит се развива предимно при лица с понижена индивидуална имунологична резистентност и скорошна инфекция.

Видове тиреоидит

• Остър тиреоидит: развива се най-често при инфекция в областта на шията в резултат от травма или хирургична манипулация в тази зона, по-рядко в резултат от разпространение на системна инфекция, като протича с неспецифични прояви
• Подостър тиреоидит: тиреоидит на de Quervain, гигантоклетъчен, грануломатозен, негноен тиреоидит се развива след прекарана инфекция, като протича с развитие на първоначална тиреотоксична фаза, последвана от хипотиреоидина фаза, с характерните за тях симптоми
• Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза: налице е възпалителен процес, ангажиращ щитовидната жлеза и персистиращ повече от половин година, като преходната тиреотоксикоза се дължи на увреждането, деструкцията на тиреоцитите (клетките на щитовидната жлеза) и попадането на големи количества щитовидни хормони в кръвта за кратко време
• Автоимунен тиреоидит: тиреодит на Хашимото (Hashimoto), хашитоксикоза, лимфоаденоматозна гуша, лимфоцитарен тиреоидит, лимфоматозна гуша са честа причина за развитие на хипотиреоидизъм
• Медикаментозен тиреоидит: развива се в резултат от продължителна употреба на определени лекарства, като например литий, амиодарон, лекарства за щитовидната жлеза, кортикостероиди, противотуморни средства и други и протича с развитие на хипотиреоидизъм или тиреотоксикоза
• Други хронични тиреоидити: хроничен тиреоидит на Riedel се характеризира с неясна етиология, характерно протичане (развитие на гуша с плътна консистенция, твърда, по-често едностранна)
• Тиреоидит, неуточнен

Симптоми при тиреоидит

Клиничната картина при отделните пациенти е различна, като доминират различни симптоми. Възможно е и олигосимптоматично протичане, само с леки, често локални или системни неспецифични оплаквания.

При голям процент от пациентите се наблюдава увеличение на размерите на щитовидната жлеза (гуша), която при част от тях достига значителни размери и обем и притиска разположените в съседство структури (трахея, хранопровод, кръвоносни и лимфни съдове, нерви), водейки до различни по тежест симптоми (задух, респираторен дистрес, затруднено преглъщане, промяна в гласа, главоболие, припадъци и други).

Към неспецифични промени, наблюдавани често при тиреоидит, се включват чувство за тежест и дискомфорт в областта на шията, хронична умора, отпадналост, мускулна слабост, нарушения на съня, чести промени в настроението и други. Възможно е локално затопляне и зачервяване на кожата, което е характерно предимно за острия тиреоидит.

Често възпалителните заболявания на тиреоидеята протичат в две фази, а именно първоначална тиреотоксична (освобождаване на големи количества щитовидни хормони в резултат от деструкцията на клетките) и последваща хипотиреоидина (резултат от увреждането на клетките на жлезата).

Характерните за тиреотоксичната фаза симптоми включват изпотяване, безсъние, емоционална лабилност, редукция на теглото, диария, повишен апетит, повишена чувствителност към топлина, гадене, главоболие и други.

Характерните симптоми за хипотиреоидната фаза включват депресия, изразена сънливост, повишена чувствителност към студ (описвана от пациентите често като зиморничавост), липса на апетит, увеличаване на телесното тегло, запек, увреждане в структурата и вида на кожата, ноктите и косата.

При някои пациенти заболяването протича само с наличие на тиреотоксична фаза или само с наличие на хипофунцкия на щитовидната жлеза.

Липсата на своевременни мерки увеличава риска от развитието на различни по тежест усложнения, като едно от най-честите включва развитието на перманентен (постоянен) хипотиреоидизъм. Възможни са още увреждане на сърдечно-съдовата система (аритмия, сърдечна недостатъчност, хипертония, сърдечно-съдови инциденти), метаболизма, засягане на паращитовидните жлези и други.

Поставяне на диагнозата при тиреоидит

Поради честия неспецифичен характер на проявите при много от пациентите са необходими подробни и задълбочени изследвания на редица параметри за диагностициране на процеса.

С голямо значение е информацията, получена в резултат от разпита и прегледа на болния, изследването на определени лабораторни показатели, образната диагностика на щитовидната жлеза с помощта на различни техники:

• разпит на пациента: фамилна анамнеза (наличие на близък роднина със заболяване на жлезата), данни за прекарана наскоро инфекция, травма в областта, бременност, наличие на придружаващи заболявания, както и наличие на предшестващи увреждания на щитовидната жлеза
• преглед на пациента: оглед и палпиране (внимателно обхващане и опипване в анатомичното място на щитовидната жлеза), като се търсят промени в размерите и обема на жлезата, нейната симетричност, плътност, консистенция, също и наличието на болка в областта или повишена чувствителност. При част от пациентите кожата над жлезата е зачервена, топла, пулсираща, което говори за остър характер на възпалението
• лабораторни изследвания: изследват се типичните параметри на пълната кръвна картина, включително скорост на утаяване на еритроцитите, както и нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, които показват характерна констелация в зависимост от промяната на функционалната активност на жлезата (високи щитовидни хормони и нисък TSH при тиреотоксикоза и ниски щитовидни хормони на фона на повишен TSH при хипотиреоидизъм)
• образна диагностика: с високо диагностично и информативно значение (особено за различаване от различни заемащи обем процеси, като кисти и неоплазми) са образните методи на изследване, като най-често се извършват радиоизотопно изследване, ехография (ултразвук на жлезата), компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (при необходимост)
• инструментална диагностика: при диагностични затруднения и съмнения за неопалстичен процес се извършва тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза, като полученият материал се подлага на последваща хистологична и морфологична характеристика

Диференциалната диагноза при възпалителните заболявания на щитовидната жлеза налага разграничаването един от друг на отделните видове, както и различаването им от различните форми на тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм) и хипотиреоидизъм, при наличие на характерната лабораторна констелация.

Лечение при тиреоидит

Терапията при възпалителните заболявания на щитовидната жлеза е комплексна и включва индивидуален подход и определена лекарствена комбинация при всеки конкретен пациента, съобразена с неговите лични потребности.

Дозата и продължителността на лечението се определят според етиологията на възпалението, тежестта и давността на проявите, индивидуалните особености на пациента.

Прилагат се следните групи лекарства:

• лекарства за щитовидната жлеза: при промяна във функционалната активност на жлезата се назначават подходящи препарати. Така например при тиреотоксикоза е уместно приложението на тиамазол (метимазол) или пропилтиоурацил, които потискат секрецията на щитовидни хормони, докато при хипофункция на жлезата (хипотиреоидизъм) е уместно приложението на левотироксин, представляващ синтетичен аналог на тироксина. Левотироксин се прилага в постепенно повишаващи се дози до достигане на стабилно състояние на пациента, като при ограничаване на процеса терапията се прекратява, но при развитие на перманентен хипотиреоидизъм (едно от честите усложнения при различните видове тиреоидити) е необходимо доживотно лечение
• бета-блокери: при част от пациентите с тиреотоксикоза в комплексната терапия се включва и пропранолол, който намалява част от проявите на болестта и предотвратява превръщането в периферната кръв на Т3 (трийодтиронин) в Т4 (тироксин)
• аналгетици (обезболяващи лекарства): някои форми на възпаление на щитовидната жлеза са изключително болезнени, поради което се прилагат различни болкоуспокояващи средства, най-често ибупрофен или аспирин (аспирин не се прилага при лица под 18 години, при наличие на придружаващи чернодробни, бъбречни, хематологични заболявания)
• противовъзпалителни средства: в комплексното лечение се включват и агенти, които по различни механизми намаляват възпалението и предотвратяват неговата прогресия и развитие на допълнителни увреждания
• кортикостероиди: при малък процент от болните и наличие на тежки прояви на болестта в началната терапия се включват и кортикостероиди по схема
• антибиотици: при наличие на инфекция се прилагат подходящи антибиотични средства в оптимална доза и срок

При наличие на щитовидна жлеза със значително увеличени размери, водеща до изразени симптоми на компресия, както и при липса на ефект от приложеното медикаментозно лечение, се налага извършване на оперативно отстраняване на части от жлезата или цялата (частична или пълна тиреоидиектомия).

Необходимо е разясняване на пациентите на възможните рискове, свързани с манипулацията (инфекция, кървене, засягане на паращитовидните жлези, перманентен хипотиреоидизъм).

Препоръчва се редовно проследяване на болните с извършване на профилактични физикални прегледи, измерване нивата на тиреостимулиращия хормон и щитовидните хормони, редовно ултразвуково изследване.

Прогнозата при тиреоидит се определя индивидуално в зависимост от етиологията на болестта, давността и тежестта на симптомите, своевременните мерки за откриване и лечение, отговора към приложения терапевтичен план.