Метимазол

Щитовидната жлеза изпълнява важни функции в организма на човек, регулирайки някои хормони.

Секретираните от нея хормони, трийодтиронин и тироксин, са важни ендокринни сигнални хормони, участващи в редица съществени физиологични процеси, като нормализиране на растежа и развитието, телесната температура, разхода на енергия, метаболизма в редица тъкани.

Особено важно е действието им по отношение на развитието на мозъка.

Редица процеси с възпалителен, автоимунен или неопластичен характер могат да доведат до нарушения в нормалната функция на жлезата и значителни промени в нормалните нива на щитовидните хормони.

Състояние, при което е налице повишение на функционалната активност на жлезата, се означава като хипертиреоидизъм, докато намалението на активността се нарича хипотиреоидизъм.

Значителното повишение на щитовидните хормони в периферната кръв се означава в клиничната практика като тиреотоксикоза. Обикновено тиреотоксикозата се развива в резултат от хипертиреоидизъм.

Основните клинични прояви при хиперфункция на щитовидната жлеза са следните:

• уголемяване на щитовидната жлеза
• непоносимост към топлина
• тахикардия
• екзофталм или изпъкване на очните ябълки
• повишени жажда и апетит
• отслабване на тегло
• безсъние и неспокойствие

Подробности относно етиологията, патогенезата и клиничното протичане на това състояние може да прочетете на:

• Тиреотоксикоза

Едно от най-опасните и сериозни усложнения на това заболяване е развитието на тиреотоксична криза или кома.

За поставяне на диагнозата основно значение имат физикалните находки и данните от параклиничните изследвания, като с най-голямо информативно значение са променените нива на щитовидните хормони.

Лечението при нарушения във функцията на щитовидната жлеза включва консервативна медикаментозна терапия, оперативно отстраняване на жлезата (тиреоидектомия) и облъчване с радиоактивен йод.

Основно лекарствено средство в медикаментозната терапия е препаратът метимазол.

Принадлежи към така наречените антитиреоидни препарати или тиреостатици и се причислява към групата на тиоурацилите заедно с пропилтиоурацил.

Препаратът се прилага през устата под формата на таблетки, като дозата се определя индивидуално.

Препоръчва се използване на максимално ниската доза, при която се наблюдава повлияване на клиничното състояние на пациента и корекция на нивата на щитовидните хормони.

Резорбира се бързо и пълно, като достига ефективни серумни концентрации приблизително един час след употребата му.

Кумулира (натрупва се) в щитовидната жлеза, а елиминирането му от организма се осъществява посредством урината.

Метимазол преминава през плацентарната бариера и достига значителни концентрации в кърмата, поради което не се препоръчва употребата му от бременни и кърмачки, поради възможен риск за новороденото и повишен риск от спонтанен аборт.

Метимазол е неколкократно по-силен от другия основен представител на тиоурацилите и осъществява своето действие посредством инхибиране на ензима пероксидаза. Потиска се йодинизацията на тиреоглобулина и се блокира превръщането на тироксин в трийодтиронин.

Основното му приложение е в терапията на следните състояния:

• тиреотоксикози с различен етиологичен произход
• Базедова болест
• автоимунен тиреоидит
• предоперативно при тиреоидектомия
• в комплексната терапия при тиреотоксична криза

Продължителността на лечението зависи от основното заболяване и общото здравословно състояние на пациента, като варира между два месеца и година и половина.

По време на терапията с метимазол може да се очакват следните нежелани лекарствени ефекти:

• макулопапулозен обрив
• сърбеж
• фебрилитет
• хематологични нарушения: левкопения, гранулоцитопения, апластична анемия, тромбоцитопения
• диспептични нарушения
• артралгия
• увеличение на една или повече групи лимфни възли
• чернодробни нарушения
• изразен косопад и побеляване на косата
• струма при новородени
• васкулит

При едновременно приложение с лекарствени средства от някои фармакологични групи е възможно развитие на нежелани лекарствени взаимодействия или намаляване на ефекта на антитиреоидния агент.

Терапевтично предизвикателство представляват бременните жени с тиреотоксикоза, тъй като тиреостатиците водят до увреждания на нормалното протичане на бременността. При тях е необходим индивидуален подход и коригиране на хормоналните нива чрез алтернативни методи.

Важно значение в комплексната терапия на дисфункцията на щитовидната жлеза има и диетата.

Подробности може да прочетете на:

• Хранене при хипертиреоидизъм

Терапията с метимазол се назначава от специалист (ендокринолог), след доказване на отклоненията в нормалната й активност.

Още по темата:

• Пропилтиоурацил
• Лекарства за щитовидната жлеза