Добавки в помощ на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза, въпреки своите малки размери и често подценявана роля в общото здравословно състояние на човек, е ендокринен орган с изключително важно значение.

Произвежданите от нея хормони отговарят за правилната активност и регулация на многобройни процеси в организма. Често се оказва, че зад проблемите с килограмите, депресивното настроение, репродуктивните нарушения стои проблем с щитовидната жлеза. В много случаи при леко проявени форми на дефицит или излишък на продуцираните от тиреоидеята хормони (съответно хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм) болестта имитира други увреждания, което може да стане причина за погрешна диагноза и съответно погрешна терапия.

Редица фактори могат да окажат неблагоприятно въздействие върху активността на жлезата и да станат причина за хормонален дисбаланс, като в последните години се забелязва тревожна тенденция към постепенно нарастване честотата на лицата с различни по вид заболявания на жлезата, включително и неоплазми.

Полезна информация за заболяванията на щитовидната жлеза може да намерите в статиите:

»Тиреоидит на Хашимото 

»Базедова Болест

»Автоимунен тиреоидит

»Тиреотоксикоза

Хранителните добавки (витамини, минерали, есенциални киселини) неслучайно се превръщат в един от най-търсените продукти, достъпни без рецепта. Правилният избор на добавки в помощ на щитовидната жлеза може да подпомогне ефективната профилактика и превенция на болестите, увреждащи тиреоидеята, но също така участва активно и като допълнителни мерки в комплексното лечение с цел повишаване на съпротивителните сили на организма, подобряване функцията на жлезата и улесняване действието на медикаментозната терапия.

Макар да са достъпни без рецепта не се препоръчва самоволен прием на добавки, а консултация със специалист, при необходимост изследване нивата на конкретния витамин или минерал в организма и по преценка на лекаря назначаване на най-добрата за конкретния пациент комбинация от хранителни добавки.

Добавки в помощ на щитовидната жлеза

В подкрепа на щитовидната жлеза може да откриете многообразни продукти с разнообразен и колоритен състав, във всевъзможни комбинации. Но как да изберем правилната за нас?

Важно е да знаете, че няма продукт, които да е универсален и еднакво ефективен за всички. При всеки отделен човек са налице различни нужди, обосновени от общото здравословно състояние, начина на хранене, вредните навици, приема на други лекарства, наличието на подлежащи заболявания, индивидуалните особености.

Именно поради тази причина преди да се насочите към рафта с добавките се препоръчва да се отбиете в кабинета на вашия лекар.

За изясняване на вашия статус (наличие на дефицит на някои витамини и минерали) се препоръчва провеждане на съответното изследване. Това се осъществява с кръвна проба и изследване на конкретните елементи. При установяване на начеващ недостиг, изразен дефицит или изключително тежък дефицит се назначава съответната подходяща комбинация, която да осигури бързо и пълно запълване на депата в организма.

Така например едни от най-често установяваните дефицити, при лица без видими и обективни оплаквания, са на витамин Д, витамин Б12 и селен, които по случайност (или може би не) са и едни от най-често препоръчваните и ефективни за профилактика на болестите на щитовидната жлеза. Техният дефицит в организма крие рискове не само за здравето на тиреоидеята, но и на цялостното ви здравословно състояние (имунна система, сърдечно-съдова, отделителна система, гастроинтестинален тракт, репродуктивно здраве).

При липса на дефицит или начеващ недостиг вашият лекар може да ви предпише съответните субстанции в ниски дози, за поддържане на адекватния статус.

Кои са ефективните и често използвани хранителни добавки за профилактика или подпомагане на лечението при хипофункция или хиперфункция на щитовидната жлеза?

Мастноразтворими витамини: витамин Д

Витамин Д е един от основните представители на мастноразтворимите витамини и макар до скоро значително подценяван, все повече научни специалисти проявяват интерес към него, разкривайки неговия огромен потенциал за човешкото здраве.

Едва по-малко от една трета от необходимите дневни количества се добиват посредством хранителни източници (мляко и млечни продукти, яйца, риба), като по-голямата част получаваме благодарение на слънчевата светлина.

Изненадващо дефицитът на витамин Д се счита за един от най-честите, включително и на територията на нашата страна и въпреки продължителните периоди на дълго слънцестоене. Причините са многобройни, като само малка част от тях включват индустриално замърсяване, прекарване на малко време на открито, нездравословно хранене, прием на някои медикаменти и други.

Считан първоначално за необходим предимно за калциево-фосфорната хомеостаза и здравето на опорно-двигателния апарат, към днешна дата са изяснени много от другите функции на витамина, а именно участие в поддържането на оптимални нива на кръвната захар, липидния профил, сърдечно-съдовото здраве, протекция на бъбречните структури на фона на метаболитни увреждания, но също така и протекция на тиреоидеята.

Редица изследвания в областта показват протективна и подпомагаща роля на витамин Д за подобряване нивата на TSH при пациенти с хипотиреоидизъм, както и благоприятни ефекти върху тиреоидните антитела при лица с автоимунни заболявания на тиреоидеята. Като цяло ниските нива на витамин Д се асоциират с повишен риск от развитие на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като например тиреоидит на Хашимото, Базедова болест и други.

Витаминът е наличен под формата на разтвор за перорална употреба, таблетки и капсули, като е напълно безопасен (а често и препоръчван) по време на бременност и кърмене.

Водоразтворими витамини: витамини от група В

Витамините от група В са голямо семейство водоразтворими витамини, изключително важни за многобройни функции в организма. По отношение на здравето на щитовидната жлеза с особено ценни качества се открояват няколко от представителите на Б-комплекса.

Тиамин (витамин В1) по данни от многобройни проучвания в областта може да се окаже изключително полезен при лица с хипотиреоидизъм, като води до облекчаване на някои от симптомите на състоянието. В допълнение при лица с автоимунни тиреоидни заболявания се наблюдава влошено усвояване на тиамин дори при адекватен внос с хранителните източници, поради което при много от тези пациенти се препоръчва допълнителен прием под формата на добавка.

Витамин Б12 е друг изключително важен и за функцията на щитовидната жлеза представител на витамините от група В. Дефицитът на този витамин се среща често, като причините за това могат да се коренят в спазването на строги диети, вегетарианство (витамин Б12 се съдържа основно в животински източници), някои заболявания на гастроинтестиналния тракт (водят до намалено усвояване на субстанцията), прием на лекарства (например при продължителна терапия с метформин).

Симптомите, характерни за дефицит на витамин Б12 и хипотиреоидизъм си приличат в редица отношения, което може да доведе до погрешно диагностициране на състоянието. Установяването дори на лек дефицит на витамин Б12 изисква своевременни мерки за корекция на състоянието с цел намаляване рисковете от свързаните с това усложнения (анемичен синдром, сърдечно-съдови и неврологични нарушения).

Най-добре субстанцията се усвоява при мускулно приложение, като са налични и форми с относително добро усвояване за перорална употреба (таблетки, които се поставят под езика до пълното им резорбиране).

Комбинираните препарати, съдържащи целия набор от витамини от група В (в дози, съответстващи на нуждите на пациента), показват по-добро усвояване и ефективност.

Минерали: селен, цинк, магнезий

Минералите също се ценни съюзници в борбата срещу редица заболявания и поради съдържанието им в редица хранителни източници и ниските необходими дневни дози често се подценяват. Все по-често съвременният човек страда от недостиг на редица минерали във връзка с вредните навици и начините на хранене, хроничния стрес и преумора, приемани лекарства и други.

Селен е минерал с важни функции за тиреоидеята, като последните проучвания показват, че може да окаже изключително благоприятен ефект при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (може да редуцира нивата на антитиреопероксидазните антитела). В организма селен подпомага превръщането на глутатион и така снабдява организма с един от най-мощните антиоксиданти. Допълнително селен е необходим и за конверсията на Т4 в Т3 (активната форма) и доказано понижава риска от развитие на следродилен тиреоидит при жени с позитивни ТРО антитела.

Важна особеност е спазването на препоръчителните дневни дози, тъй като прекомерният прием на селен може да доведе до различни по тежест нежелани и дори токсични прояви. Назначаването на селен се осъществява само от лекуващия лекар, тъй като при лица с наличен йоден дефицит може да доведе до влошаване състоянието и функцията на щитовидната жлеза.

Цинк е необходим за синтезата на тиреоидните хормони, както и за конверсията на Т4 в Т3 и е особено препоръчителен при жени с хипотиреоидизъм и наднормено тегло. Дефицитът на цинк от своя страна може да доведе до развитие на автоимунни заболявания и хипофункция на щитовидната жлеза, както и до забавяне на метаболизма.

При много пациенти се препоръчва и добавяне на магнезий към основното лечение или за превенция на тиреоидеята. Магнезият участва в сложните процеси на синтеза на тиреоидните хормони, както и в превръщането на неактивния Т4 в активния Т3. Обикновено са достатъчни ниски дози, които при липса на храносмилателни проблеми могат да бъдат набавени и посредством диетата.

Други: омега-3 мастни киселини, линоленова киселина, инозитол, йод

Употребата на омега-3 мастни киселини се свързва с редица благоприятни за организма ефекти, включително и превенция срещу развитието на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Омега-3 мастните киселини се отличават с добри противовъзпалителни и имуномодулиращи свойства, безопасен профил, лесна употреба и необходимост от относително ниски дози за изява на техния позитивен ефект.

Линоленовата киселина от своя страна не оказва директен ефект върху щитовидната жлеза, но нейната употреба се свързва с редица благоприятни ефекти за организма и справяне с някои от симптомите, свързани с хипофункция на щитовидната жлеза, като например редукция на излишните килограми, облекчаване на гастроинтестиналните оплаквания. Поради липсата на достатъчно яснота относно нейните позитивни, но и странични ефекти, препоръчителни дневни дози и особености при приложението, тя се назначава само при определени пациенти по преценка на лекуващия лекар.

Инозитол е друга субстанция, която подлежи на интензивни научни изследвания, като към момента е ясно, че в комбинация със селен води до значително намаляване нивата на антитиреоидните антитела в организма и подпомага симптоматиката при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

По отношение на употребата на йод съществуват многобройни дебати, поради което не се препоръчва самоволен прием без консултация със специалист, независимо дали се касае за прием на добавки, съдържащи йод или други източници на субстанцията (например водорасли). Самоволната употреба на йод може да влоши състоянието на щитовидната жлеза и да отключи нови проблеми.

При използването на добавки в помощ на щитовидната жлеза преди всичко е необходима предварителна консултация със специалист за изясняване на статуса и функционалната активност на тиреоидеята, наличието на лек недостиг или изразен дефицит на витамини и/или минерали и общото здравословно състояние.

Изображения: freepik.com