Магнезий: ползи, прием, странични ефекти

› Какво представлява

› Полезни свойства на магнезий

› Източници на магнезий

› Видове магнезиеви съединения

› С каква цел се приема

› Дефицит на магнезий

› При кои заболявания е полезен магнезият?

› Странични ефекти и рискове от предозиране с магнезий

› Взаимодействия с лекарства

› Магнезий и здравословен хранителен режим

Какво представлява?

Магнезият е един от седемте основни макроминерала, който присъства в относително големи количества в тялото и играе жизненоважна роля в различни биохимични процеси и функции в човешкия организъм, включително мускулна и нервна функция, регулиране на кръвното налягане и здравето на костите. Тялото на възрастен човек съдържа приблизително 25 г магнезий, с около 60% наличие в костите, 39% вътреклетъчно (в меките тъкани). По-малко от 1% от общото количество магнезий се съдържа в кръвния серум. Магнезиевата хомеостаза се контролира напълно от бъбреците.

Сред ползите на магнезия са:

• подобрение на съня
• намаляване на стреса
• релаксация на мускулите
• абсорбиране на минерали и спомагане за детоксикация
• активиране на ензими
• здрави кости и зъби
• облекчение на предменструалните оплаквания
• поддържане на добро настроение
• спомагане на функционирането на имунната система
• допринасяне за сърдечносъдово здраве и нормален сърдечен ритъм
• поддържане на нормално кръвно налягане и кръвна захар
• поддържане на енергийния метаболизъм и синтеза на протеини
• поддържане на нервните функции
• предотвратяване на запек
• контрол на фунционирането на пикочния мехур
• участие в производството на колаген
• важен елемент по време на бременност

Хората с магнезиев дефицит са изложени на по-голям риск от развитие на високо кръвно налягане, сърдечно заболяване, инсулт, диабет тип 2, остеопороза, мигрена.

Полезни свойства на магнезий

Магнезият е важен за много процеси в тялото. Минералът е кофактор в повече от 300 ензимни системи, които регулират различни биохимични реакции в организма, включително протеинов синтез, мускулни и нервни функции, контрол на кръвната захар и регулиране на кръвното налягане. Магнезият е необходим за производство на енергия, окислително фосфорилиране и гликолиза. Той допринася за структурното развитие на костите и е необходим за синтеза на ДНК, РНК и антиоксиданта глутатион. Магнезият също така играе роля в активния транспорт на калциеви и калиеви йони през клетъчните мембрани, процес, който е важен за проводимостта на нервните импулси, мускулната контракция и нормалния сърдечен ритъм.

• Мускулна и неврологична функция: Магнезият помага за поддържане на правилната мускулна и неврологична функция, като регулира движението на йони в и извън клетките. Подпомага свиването и отпускането на мускулите, включително сърдечния мускул.
• Здраве на костите: Магнезият допринася за здравето на костите съвместно с калция и витамин D. Той участва във формирането и поддържането на здрави кости и зъби. Магнезият е необходим и за усвояването и метаболизма на витамин D.
• Производство на енергия: Минералът е кофактор в много ензимни реакции, които участват в производството на енергия. Помага за превръщането на храната в енергия на клетъчно ниво.
• Здраве на сърцето: Магнезият поддържа здравето на сърцето, като помага за регулиране на сърдечния ритъм, кръвното налягане и поддържа цялостното здраве на сърдечносъдовата система.
• Регулиране на кръвната захар: Магнезият играе роля във функцията на инсулина и помага за регулиране на нивата на кръвната захар.
• Релаксация и намаляване на стреса: Магнезият играе важна роля в реакцията на тялото към стрес. Минералът има успокояващ ефект върху нервната система и може да помогне за насърчаване на релаксацията. Може да помогне за намаляване на стреса, безпокойството и подобряване на качеството на съня.
• Облекчаване на мигрена: Някои проучвания показват, че прием на магнезий може да помогне за намаляване на честотата и тежестта на мигрената при определени индивиди. Магнезият е необходим за правилното функциониране на нервите и също така помага за регулиране на възпалението и подобряване на притока на кръв в мозъка.
• Подпомагане на функцията на стомашно-чревният тракт: Магнезият може да помогне за регулиране на мускулните контракции в храносмилателния тракт, поддържайки нормален чревен моталитет и предотвратявайки запек.
• Противовъзпалителни свойства: Адекватният прием на магнезий може да помогне за намаляване на възпалението в тялото, допринасяйки за цялостното здраве и благосъстояние.
• Подобряване на съня: Магнезият се свързва с определени рецептори в централната нервна система и активира GABA, един от основните невротрансмитери, отговорни за регулирането на съня.
• Подпомагане на бременността: Магнезият е важен по време на бременност, тъй като подпомага развитието на костите на бебето и поддържа здравето на майката.

Източници на магнезий

Магнезият е широко разпространен в растителните и животински храни и напитки. Зеленчуци, особено броколи, тиква, зелени листни зеленчуци, бобови растения, ядки, особено бадеми, семена, кафе, какао, чай и пълнозърнести храни, са богати източници на магнезий. Като цяло, храни, съдържащи хранителни фибри, осигуряват на организма и магнезий. Магнезият също се добавя към някои зърнени закуски и други обогатени храни. Минерални и бутилирани води могат да бъдат източници на магнезий, но количеството на магнезия във водата варира в зависимост от източника и марка. Приблизително 30-40% от магнезия, приет с храната, обикновено се абсорбира от тялото.

Освен че присъства естествено в много храни, магнезият може да се набави като хранителна добавка. Магнезиевите добавки са на разположение в различни форми, включително магнезиев оксид, цитрат и хлорид. Абсорбцията на магнезий от различни видове магнезиеви добавки варира. Форми на магнезий, които се разтварят добре в течност, се абсорбират по-добре в червата от по-малко разтворимите форми. Малки проучвания са установили, че магнезий под формата на аспартат, цитрат, лактат и хлорид се абсорбира по-добре и са повече бионалични от магнезиевия оксид и магнезиевия сулфат.

Видове магнезиеви съединения

Подобно на други основни минерали, магнезиевите препарати са лесно достъпни и има различни видове за различни нужди. Докато някои видове са предназначени да допълват магнезиевия дефицит, други имат за цел да помогнат при различни здравословни проблеми.

Различните видове магнезиеви съединения имат различни свойства и приложения. Ето някои често срещани видове магнезий:

• Магнезиев глицинат: хелатна форма на магнезий, която е с тенденция да осигури най-високо ниво на усвояване и бионаличност и обикновено се счита идеална за тези, които се опитват да се коригира магнезиев дефицит. Освен с добрата си бионаличност, известен и с минимални слабителни ефекти, той често се употребява като добавка за поддържане на мускулната и нервната функция. Често се препоръчва поради успокояващия си ефект за лечение на тревожност, депресия и безсъние.
• Магнезиев оротат: тази форма понякога се използва в добавки поради потенциала си да допринесе за здравето на сърцето (чрез подобряване на производството на енергия в тъканите на сърцето и кръвоносните съдове) и цялостното благосъстояние.
• Магнезиев цитрат: един от най-популярните видове магнезиеви добавки (комбинация от магнезий с лимонена киселина) и се усвоява лесно от тялото. Използва се основно за повишаване нивата на магнезий и лечение на запек. Течната форма на магнезиев цитрат е особено полезна, ако имате проблеми с усвояването на магнезий. Като цяло, течните видове магнезий може да се абсорбират по-добре от таблетните форми.
• Магнезиев оксид: нехелатна вид на магнезия, свързан с органична киселина или мастна киселина. Съдържа 60% магнезий и има омекотяващи свойства за изпражненията. Използва се по-често за облекчаване на храносмилателни симптоми, като киселини, лошо храносмилане и запек, тоест като съставка в антиациди и лаксативи. Обикновено не се използва за предотвратяване или лечение на магнезиев дефицит, тъй като според някои проучвания се абсорбира слабо от храносмилателния тракт.
• Магнезиев хлорид: абсорбира се лесно орално и се използва за лечение на киселини, запек и ниски нива на магнезий. Освен това локалното му приложение може да помогне за облекчаване на мускулната болка, но не и да повиши нивата на магнезий.
• Магнезиев лактат: ефективен като хранителна добавка и вероятно е по-щадящ за храносмилателната система. Може да е по-подходящ за тези, които не понасят други форми или трябва да приемат особено големи дози. Според анализ от 2017 г., има доказателства, че магнезиевият лактат се абсорбира лесно в червата. Съдържа само 12% магнезий, но има по-добра абсорбция в сравнение с други форми, като магнезиев оксид, който съдържа 5 пъти повече магнезий.
• Магнезиев малат: някои данни сочат, че е с висока бионаличност и че хората го понасят добре. Понякога се използва за подпомагане на производството на енергия и мускулната функция. Препоръчва при хронични заболявания като фибромиалгия, но са необходими повече научни доказателства в подкрепа на това.
• Магнезиев L-треонат: тази форма често се предлага поради потенциалните когнитивни ползи, тъй като се смята, че преминава кръвно-мозъчната бариера по-ефективно. Възможно е да допринесе за здравето на мозъка, потенциално подпомагайки лечението на разстройства като депресия, Алцхаймер и загуба на паметта. Все пак са необходими допълнителни проучвания.
• Магнезиев сулфат: наричан още английска сол, се използва за лечение на различни състояния, включително запек, нисък магнезий в кръвта и прееклампсия (високо кръвно налягане при бременни). Като разтвор може да лекува леки натъртвания и порязвания. Вана с английска сол може също да помогне за успокояване на възпалените мускули, да насърчи релаксацията и да облекчи главоболието.
• Магнезиев таурат: съдържа комбинация от магнезий и таурин, аминокиселина. В комбинация тези две вещества предоставят успокояващ ефект върху тялото и ума. Показва потенциал като кардиопротективна хранителна добавка. Ограничени данни сочат, че може да има потенциал да понижава кръвното налягане и да защитава сърдечно-съдовата система.
• Магнезиев глюконат: използва се по-често при магнезиев дефицит, тъй като е по-малко вероятно да причини диария и е един от най-добре усвоимите видове магнезий.

С каква цел се приема магнезий?

Хранителни добавки с магнезий се приемат

• предотвратяване или лечение на магнезиев дефицит.

Магнезият е основна съставка в някои

• лаксативи

и се използва като слабително средство при запек и за подготовка на червата за хирургични или диагностични процедури. Също така е включен в някои

• лекарства за киселини и стомашно неразположение.

Някои хора приемат магнезий при

• заболявания на сърцето и кръвоносните съдове,

включително болки в гърдите, неравномерен пулс, високо кръвно налягане, високи нива на "лошия" холестерол, ниски нива на "добрия" холестерол, заболяване на сърдечната клапа (пролапс на митралната клапа) и инфаркт.

Магнезият се използва също за лечение на

• разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност,
• тревожност,
• синдром на хроничната умора,
• лаймска болест,
• фибромиалгия,
• крампи на краката по време на бременност,
• прееклампсия и еклампсия,
• диабет,
• камъни в бъбреците,
• мигрена,
• остеопороза,
• предменструален синдром,
• височинна болест,
• инконтиненция на урина,
• синдром на неспокойните крака,
• астма,
• сенна хрема,
• множествена склероза,
• както и за предотвратяване на загуба на слуха.

Спортистите понякога използват магнезий, за да се

• увеличи енергията и издръжливостта им.

Някои хора прилагат магнезий върху кожата си за лечение на

• инфектирани кожни язви, фурункули и карбункули и
• за ускоряване на оздравителния процес на раните.

Магнезият се използва също и като студен компрес при лечението на

• тежка кожна инфекция, причинена от стрептококови бактерии (еризипел),

и като горещ компрес за

• дълбоки кожни инфекции.

Препоръчителна дневна доза магнезий

Препоръчителната дневна доза на магнезия, представляваща средно дневно ниво на прием, достатъчен за да отговори на нуждите на почти всички (97-98%) здрави индивиди, се обуславя от възрастта и пола и включва приема на магнезия както от храната, така и от добавките:

Магнезиев дефицит (липса на магнезий)

Симптоматичен магнезиев дефицит е необичайно състояние за иначе здрави хора, тъй като бъбреците ограничават уринната екскреция на този минерал.

Въпреки това, постоянен прием на малки количества магнезий с храната или прекомерни загуби на магнезий, дължащи се на определени медицински състояния, хроничен алкохолизъм, и / или употребата на някои лекарства, може да доведе до недостиг на магнезий.

Първите признаци на недостиг на магнезий включват:

• загуба на апетит,
• гадене,
• повръщане,
• умора и
• слабост.

При влошаване на магнезиевия дефицит могат да се появят

• скованост,
• изтръпване,
• мускулни контракции и спазми,
• гърчове,
• промени на личността,
• нарушения на сърдечния ритъм и
• спазъм на коронарните съдове.

Тежък недостиг на магнезий може да доведе до хипокалциемия или хипокалиемия (ниски серумни нива на калций или калия), тъй като минералната хомеостаза е нарушена.

Нарушение на магнезиевата хомеостаза може да се появи, когато приемът на магнезий е под количеството, необходимо да предотврати явен дефицит. Хората с по-висок риск от магнезиев дефицит са групи от населението, които обикновено приемат недостатъчно количество магнезий или са с медицински състояния и / или приемат лекарства, които намаляват абсорбцията на магнезий от червата или увеличават загубите му от тялото: лица със стомашно-чревни заболявания, хора с инсулинова резистентност и / или диабет тип 2, индивиди с алкохолна зависимост, хора в напреднала възраст.

Стомашно-чревни заболявания, като хронична диария и малабсорбция на мазнини в резултат на болестта на Крон, глутен-чувствителна ентеропатия (цьолиакия), ентерит, могат да доведат до изчерпване на магнезия. Резекция или байпас на тънките черва, особено на илеума, обикновено води до малабсорбция и загуба на магнезий.

Магнезиев дефицит и повишена екскреция на магнезий чрез урината могат да се появят при хора с инсулинова резистентност и / или диабет тип 2. Загубата на магнезий възниква вторично поради по-високите концентрации на глюкоза в бъбреците, които повишават отделянето на урина.

Недостигът на магнезий е често срещано състояние при хора с хроничен алкохолизъм. При тези индивиди недостатъчният прием на храна и непълноценната храна, която консумират, стомашно-чревните проблеми, включително повръщане, диария и стеаторея в резултат от панкреатита, бъбречната дисфункция с прекалена екскреция на магнезий с урината, фосфатното изчерпване, недостигът на витамин D, острата алкохолна кетоацидоза и хипералдостеронизмът, вторично възникнал от чернодробното заболяване, могат да допринесат за намаленото количество на магнезий в тялото.

Хората в напреднала възраст приемат по-малки количества магнезий с храната, отколкото по-младите хора. В допълнение, магнезиевата абсорбция от червата намалява, а бъбречната екскреция на магнезий се увеличава с възрастта. Също така е по-вероятно хората в напреднала възраст да имат хронични заболявания или да приемат лекарства, които променят магнезиевия статус, което може да доведе до увеличаване на риска от изчерпване на магнезий в организма.

Лечението и превенцията на магнезиевия дефицит може да включва:

• Увеличаване на приема на богати на магнезий храни
• Прием на добавки или лекарства, съдържащи магнезий (ако са препоръчани от медицински специалист)
• Внимание върху подлежащите медицински състояния, които влияят върху абсорбцията на магнезий
• Ограничаване на прекомерната консумация на алкохол

Повече информация може да прочетете тук:

» Магнезиев дефицит (липса на магнезий)

При кои заболявания е полезен магнезият?

Постоянен прием на малки / недостатъчни количества магнезий предизвиква промени в биохимичните пътища, които могат да увеличат риска от заболеваемост с течение на времето. Този раздел се фокусира върху няколко заболявания и разстройства, в които магнезият може да бъде полезен: хипертония и сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, остеопороза, мигрена, депресия, астма.

Хипертония и сърдечносъдови заболявания

Хипертонията е основен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и инсулт. Проучванията досега са установили, че магнезиевите добавки понижават кръвното налягане в малка степен. Установено е, че хранителен режим, съдържащ повече магнезий поради добавени плодове и зеленчуци, с повече млечни продукти с ниска или никаква масленост и по-малко мазнини, е показан за понижаване на систоличното и диастоличното кръвно налягане средно съответно с 5,5 и 3,0 mmHg. Но все пак тези диетични подходи за предотвратяване на хипертонията също така увеличават приема на други хранителни вещества, като калий и калций, които са свързани с намаляване на кръвното налягане, така че не може да бъде определен независимият принос на магнезия за това състояние.

Няколко проучвания са изследвали връзката между приема на магнезий и сърдечносъдовите заболявания. Систематичен преглед и мета-анализ са установили, че по-високи серумни нива на магнезий са значимо свързани с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, а по-висок прием на магнезий с храната (до около 250 мг/ден) е свързан със значително по-нисък риск от исхемична болест на сърцето, причинена от намален приток на кръв към сърдечния мускул. По-високи дози могат да магнезий намаляват риска от инсулт. Според проучвания допълнително 100 мг/ден магнезий в храната се свързва с 8% намаляване на риска от инсулт, особено исхемичен, отколкото хеморагичен инсулт. Но ограничаването на тези наблюдения произлиза от възможността за намеса на други хранителни вещества или хранителни компоненти, които биха могли да повлияят на риска от инсулт.

Необходимо е голямо, добре подготвено клинично изпитване, за да се разбере по-добре приносът и лечебното действие на магнезия от приетата храна и хранителни добавки за здравословното състояние на сърцето и първичната превенция на сърдечносъдовите заболявания.

Диабет тип 2

Хранителен режим с по-големи количества магнезий е свързан със значително по-нисък риск от диабет, вероятно поради важната роля на магнезия в глюкозния метаболизъм. Хипомагнезиемията може да влоши инсулиновата резистентност, състояние, което често предхожда диабета, или може да бъде следствие на инсулинова резистентност. Диабетът води до увеличаване на загубите на магнезий с урината и последващата нарушена магнезиева хомеостаза може да увреди секрецията и действието на инсулина, като по този начин влоши контрола на диабета.

Мета-анализ на няколко приучвания е установил, че 100 мг дневно увеличение на общия прием на магнезий намалява риска от диабет със значимите 15%. Отново ограничаването на тези наблюдения е възможността за намеса на други хранителни компоненти, начина на живот или промени на околната среда, които са взаимно свързани с приема на магнезий.

Само няколко малки, краткосрочни клинични проучвания са изследвали потенциалните ефекти на хранителните добавки с магнезий относно контрола на диабет тип 2, но резултатите са противоречиви. Американската диабетна асоциация посочва, че не са налице достатъчно доказателства, които да подкрепят рутинното използване на магнезий за подобряване на гликемичния контрол при пациенти с диабет. Също така отбелязва, че няма ясни научни доказателства, че витамини и минерални добавки са от полза за хората с диабет, които не разполагат с основни хранителни дефицити.

Остеопороза

Магнезият участва във формирането на костите и влияе върху дейността на остеобластите и остеокластите. Той също така оказва ефект върху концентрациите на паратироидния хормон и активната форма на витамин D, които са основни регулатори на костната хомеостаза. Няколко проучвания са установили положителни асоциации между приема на магнезий и костната минерална плътност както при мъжете, така и жените. Други изследвания са открили, че жените с остеопороза имат по-ниски серумни нива на магнезий, отколкото жените с остеопения и тези, които нямат остеопороза или остеопения. Тези и други открития показват, че магнезиевият дефицит може да бъде рисков фактор за остеопороза.

Въпреки че са ограничени по брой, проучвания показват, че увеличаването на магнезиевия прием от храна или хранителни добавки може да увеличи костната минерална плътност при жените в постменопауза и в напреднала възраст. Например, краткосрочно проучване е установило, че прием на 290 мг/ден магнезий (като магнезиев цитрат) в продължение на 30 дни от 20 жени с остеопороза потиска костната промяна в сравнение с плацебо, което предполага, че загубата на костно вещество намалява.

Хранителните режими, които осигуряват препоръчителни нива на магнезий, подобряват здравето на костите, но са необходими допълнителни изследвания за изясняване на ролята и на магнезия в превенцията и лечението на остеопорозата.

Мигренозно главоболие

Недостигът на магнезий е свързан с фактори, които допринасят за появата на главоболие, включително освобождаването на невротрансмитери и вазоконстрикция. Хора, които страдат от мигрена, имат по-ниски серумни и тъканни нива на магнезия, отколкото тези без мигрена.

Все пак, изследванията върху използването на магнезиеви добавки за предотвратяване или намаляване на симптомите на мигренозно главоболие са ограничени. Учените предполагат, че прием на 300 мг магнезий два пъти дневно, самостоятелно или в комбинация с медикаменти, може да се предотврати мигрена.

Депресия

Експериментални и клинични данни предполагат връзка между магнезиевия дефицит и депресията. Ново и голямо проучване отбелязва статистически значима връзка между приема на магнезий и депресията. Участниците в изследването, които са съобщили за хранителни навици с ниско съдържание на магнезий, са били с по-голяма вероятност от изява на симптоми на депресия.

Корелацията между недостига на магнезий и депресията са довели изследователите и клиницистите да изследват магнезиевите добавки като потенциално лечение за хронична и тежка депресия. Магнезиевите добавки не носят риск от поява на потенциалните неврологични странични ефекти на антидепресантите, включително увеличен брой на опити за самоубийство, особено сред младите хора, и се разглеждат като обещаващ лечебен вариант, особено когато изследването на серума покаже възможен магнезиев дефицит.

Астма

Магнезият е показал обещаващи резултати при краткосрочното лечение на астматични пристъпи. Предполага се, че магнезият отпуска гладката мускулатура на бронхиално ниво по същия начин, както действа върху гладките васкуларни мускули (кръвоносните съдове), блокирайки излишния калций чрез влияние върху калциевите канали на клетъчните мембрани.

Няколко проучвания, изследващи интравенозно спешно приложение на магнезий при пациенти с остра астма, са установили, че магнезият е безопасен и полезен за тези пациенти с тежка остра астма.

Странични ефекти и рискове за здравето от предозиране с магнезий

Твърде много магнезий от храната не представлява риск за здравословното състояние на здрави индивиди, тъй като бъбреците елиминират излишните количества в урината. Въпреки това, прекалено високи магнезиеви дози от хранителни добавки или лекарства често водят до

• диария,

която може да бъде придружена от

• гадене и
• коремни спазми.

Форми на магнезий, най-често съобщавани да предизвикат диария, включват: магнезиев карбонат, хлорид, глюконат и оксид. Диарията и лаксативни (слабителни) ефекти на магнезиевите соли се дължат на осмотичната активност на неусвоените соли в червата и стимулирането на стомашния мотилитет.

Много големи дози на съдържащи магнезий лаксативи и антиациди (обикновено осигуряват повече от 5000 мг/ден магнезий) са свързани с магнезиева токсичност, включително фатална хипермагнеземия при 28-месечно момче и мъж в напреднала възраст.

Симптомите на магнезиевата токсичност, които обикновено се развиват след серумни концентрации, надвишаващи 1,74-2,61 ммол/л, могат да включват:

• хипотония,
• гадене,
• повръщане,
• зачервяване на лицето,
• задържане на урина,
• илеус,
• депресия и
• летаргия,

преди състоянието да прогресира към

• мускулна слабост,
• затруднено дишане,
• екстремна хипотония,
• нарушен сърдечен ритъм и
• спиране на сърдечната дейност.

Рискът от магнезиева токсичност се увеличава при увредена бъбречна функция или бъбречна недостатъчност, тъй като способността да се отстрани излишният магнезий се намалява или губи.

Информация за изследването на нивото на магнезий може да прочетете тук:

» Изследване на магнезий (Mg)

Взаимодействия с лекарства

Няколко вида лекарства имат потенциал да взаимодействат с препаратите, съдържащи магнезий. Хората, които приемат такива лекарства, трябва да се консултират за приема на магнезий с лекуващия си лекар, тъй като потенциалните взаимодействия между магнезиевите добавки и определени лекарства могат да повлияят на действието на лекарствата или да доведат до нежелани странични ефекти.

Лекарства, които могат да взаимодействат с магнезий:

• Антибиотици - магнезият може да образува неразтворими комплекси и да намали абсорбцията на някои антибиотици, като тетрациклини (например доксициклин) и хинолони (например ципрофлоксацин и левофлоксацин). Обикновено се препоръчва тези антибиотици да се приемат с интервал от поне 2 преди или 4-6 часа след магнезий съдържаща добавка.
• Бифосфонати - това са лекарства (като алендронат), използвани за лечение на остеопороза и други състояния, свързани с костите. Съдържащи магнезий добавки или лекарства могат да намалят тяхната абсорбция и ефективност. За да се избегне това взаимодействие, се препоръчва приемът на магнезиеви добавки и бифосфонати да е по различно време на деня (с интервал от най-малко 2 часа).
• Диуретици - лечението с бримкови диуретици (като фуросемид и буметанид) и тиазидни диуретици (като хидрохлоротиазид и етакринова киселина) може да увеличи загубата на магнезий в урината и да доведе до изчерпване на магнезий. Това потенциално може да доведе до ниски нива на магнезий (хипомагнезиемия). В контраст, калий-съхраняващи диуретици (като амилорид и спиронолактон) намаляват екскрецията на магнезий.
• Инхибитори на протонната помпа - лекарствата инхибитори на протонната помпа (като езомепразол и ланзопразол), когато се приемат за продължителен период от време (обикновено повече от една година), могат да доведат до хипомагнезиемия. В такива случаи често магнезиевите добавки повишават ниските серумни нива на магнезия, причинени от инхибиторите на протонната помпа. Въпреки това, в 25% от случаите, добавките не успяват да повишат нивата на магнезий.
• Медикаменти за високо кръвно налягане - магнезият може да понижи кръвното налягане. Прием на магнезий с лекарства за високо кръвно налягане може да доведе до твърде ниско кръвно налягане.
• Мускулни релаксанти - магнезият спомага за релаксация на мускулите. Прием на магнезий с мускулни релаксанти може да увеличи риска от странични ефекти на медикамента. Някои мускулни релаксанти, като баклофен, могат да имат повишен седативен ефект, когато се приемат с магнезиеви добавки. От съществено значение е тези лекарства да се използват внимателно и според предписанията.
• Дигоксин - магнезият може да взаимодейства с дигоксин, лекарство, използвано за лечение на сърдечни заболявания. Ниските нива на магнезий могат да увеличат риска от токсичност на дигоксин, докато високите нива на магнезий могат да намалят ефективността на лекарството. Препоръчва се редовно проследяване на нивата на магнезий при хора, приемащи дигоксин.
• Антиациди и лаксативи - някои антиациди и лаксативи съдържат магнезий. Когато се приемат заедно с магнезиеви добавки, те могат да доведат до прекомерен прием на магнезий, потенциално причинявайки диария и електролитен дисбаланс.

Магнезий и здравословен хранителен режим

Според последните насоки в храненето хранителните вещества трябва да постъпват в организма основно от храни. Пълноценни храни в интактни форми съдържат не само основните витамини и минерали, които са често съдържащи се в хранителните добавки, но също така и хранителни фибри и други естествено срещащи се вещества, които могат да имат положителни ефекти върху здравето. Хранителни добавки могат да бъдат полезни в определени ситуации, за да увеличат приема на определен витамин или минерал.

Здравословният хранителен режим се описва като:

• Съдържащ подчертано разнообразие от плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и мляко и млечни продукти с ниска или без масленост. Пълнозърнести храни и тъмнозелени, листни зеленчуци са добри източници на магнезий. Нискомаслените млечни продукти също съдържат магнезий. Някои готови за консумация зърнени закуски са обогатени с магнезий.
• Включващ сухо и крехко месо, пилешко, риба, боб, яйца и ядки. Сушени боб и бобови култури (като соя, сготвен боб, леща) и ядки (например бадеми и кашу) осигуряват магнезий.
• Има ниско съдържание на наситени мазнини, транс-мазнини, холестерол, сол, както и добавени захари.
• Съдържащ и ограничаващ се до ежедневните калорийни нужди.

Изображения: freepik.com; framar.bg ^©