Изследване на електролити

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на електролитите в кръвта (електролитен панел) се определят концентрациите на основните електролити в човешкото тяло.

Електролитите са минерали, които се срещат в тъканите и кръвта под формата на разтворени соли. Като електрически заредени частици, електролитите имат ключово значение за придвижването на хранителни вещества към клетките на тялото и отпадни продукти от обмяната на веществата извън клетките, както и за поддържане на водно-електролитен и алкално-киселинен (pH) баланс в тялото.

Чрез изследването на електролитите в кръвта се измерват нивата на основните електролити в организма:

• натрий (Na);
• калий (K);
• калций (Ca);
• хлор (Cl);
• бикарбонати (HCO3);

+ магнезий (Mg)

Балансираният хранителен режим осигурява препоръчителните дневни дози на натрий, калий и хлор.
Бъбреците играят ключова роля за поддържане на оптималните нива на електролитите посредством реабсорбция или чрез отделянето им с урината. Концентрацията на електролити в тялото се контролира и от различни хормони, повечето от които се произвеждат в бъбреците и надбъбречните жлези.
Белите дробове снабдяват тялото с кислород (О₂) и регулират нивата на въглероден диоксид (CO₂), който се отделя от тъканите и в кръвта е основно под формата на бикарбонати (HCO₃).

Поддържането на електролитен баланс в организма е от съществено значение за поддържането на нормалните функция на различните клетки, органи и системи на тялото, включително съкращаване на сърдечната и скелетната мускулатура и предаване на нервните импулси.

Нормалното pH трябва да се поддържа в тесен диапазон — 7.35-7.45 — като нивата на електролитите трябва да се поддържат в баланс, за да се осигури нормалното протичане на метаболитните процеси и доставяне на оптималното количество кислород за тъканите.

Всяко заболяване или състояние, което засяга водно-солевия баланс на организма (например дехидратация) или засяга белите дробове, бъбреците, метаболизма или дишането, може да доведе до нарушение във водно-електролитния или алкално-киселинния (pH) баланс (ацидоза или алкалоза).

Свързана с изследването за електролитите е т.нар. анионна разлика (anion gap) — стойност, изчислена с помощта на получените резултати от електролитния панел.
Anion gap отразява разликата между положително заредените йони (катиони) и отрицателно заредените йони (аниони). Увеличена или намалена анионна разлика насочва към различни метаболитни или дихателни нарушения или наличие на токсични вещества.
Причините за повишена или понижена анионна разлика ще намерите в точка Резултати от проведеното изследване по-долу в тази статия.

Подробна информация за отделните видове електролити — кога се изследват, необходима ли е подготовка преди тяхното изследване, нормалните им стойности и противопоказанията за изследването им — ще намерите в съответните статии:

• Изследване на натрий (Na) в кръвта;
• Изследване на калий (K) в кръвта;
• Изследване на калций (Ca) в кръвта;
• Изследване на хлориди (Cl) в кръвта;
• Изследване на магнезий (Mg);

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследването на електролити най-често се назначава в следните случаи:

• Като част от рутините изследвания, които се правят за оценка на здравословното състояние на човек — алкално-киселинно равновесие (pH) и водно-електролитен баланс;
• При наличие на признаци и симптоми, като например:
  • натрупване на течности (оток)
  • гадене или повръщане
  • отпадналост и уморяемост
  • объркване
  • неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)
  • диария
  • запек
  • раздразнителност
  • парестезии — изтръпване/мравучкане
  • мускулни спазми и крампи
  • кръвозагуба

Изображение: freepik.com

• Мониториране на ефекта от проведено лечение с лекарства, които могат да причинят електролитен дисбаланс (например диуретици);
• Проследяване на прогресията и лечението на различни остри или хронични заболявания, включително:
• високо кръвно налягане (хипертония)
• сърдечна недостатъчност
• диабет
• белодробни заболявания
• чернодробни и бъбречни заболявания

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на електролити не изисква специална подготовка (изключение прави изследването на магнезий (Mg), за което не трябва да се приема храна 8-10 часа преди теста).

Ако ще се изследват и други кръвни показатели, също може да се наложи да не се приемат храна и течности (с изключение на вода) в продължение на няколко часа преди съответното изследване.

Необходимо е да информирате личния/лекуващия лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не — включително билки, витамини и други хранителни добавки, тъй като могат да повлияят на резултатите от изследването на електролитите в кръвта.

Подробна информация за подготовката при изследване на отделните електролити можете да намерите в съответните статии:

• Изследване на натрий (Na) в кръвта
• Изследване на калий (K) в кръвта
• Изследване на калций (Ca) в кръвта 
• Изследване на хлориди (Cl) в кръвта
• Изследване на магнезий (Mg)

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на електролитите в кръвта е необходимо да се вземе кръв от вена (венепункция), като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

»Изследване на кръв

Изображение: freepik.com 

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръв, необходима за провеждане на изследването, може да намерите в:

»Изследване на кръв

↑Върни се в началото

Има ли рискове от провеждане на изследването

При всяко вземане на кръв съществува малък риск от усложнения, като подробна информация относно възможните рискове при изследването на електролити ще намерите в статията:

»Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването на електролити могат да варират в зависимост от възрастта, пола, придружаващите заболявания, както и от лабораторията, в която е направено изследването.

Резултатите обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Резултатите от изследването на електролити не трябват да се тълкуват самостоятелно, а заедно с придружаващата клинична симптоматика и с резултатите от други направени тестове (основно за бъбречна функция — урея и креатинин).

Хлорните нива рядко се измерват самостоятелно (изключение прави интерпретирането на резултатите от изследване на кръвни газове), тъй като в повечето случаи корелират с концентрацията на натрий (Na) в кръвта, като се повишават и намаляват по същите причини и в пряка връзка с нивата на натрий.

Резултатите от изследването на отделните електролити могат да се използват за изчисляване на т.нар. анионна разлика (anion gap).

Анионната разлика представлява изчислената разлика между основните катиони (натрий, Na + калий, K) и основните аниони (хлор, Cl + бикарбонати, HCO3) в серума. Тъй като изчислението се използва за приблизителна оценка на неподлежащите на измерване йони в кръвта, които са предимно аниони, оттам и терминът "анионна разлика/anion gap".

Ако при изчисляването на анионната разлика се получат резултати, които не корелират с клиничната картина, необходимо е да се изключи възможността за лабораторна грешка.

Анионната разлика се използва за установяване на метаболитна ацидоза (по-ниско pH на кръвта от нормалното), но без да има възможност да се определени причината за това.

Анионната разлика се използва предимно в болнични отделения и/или спешни центрове с цел диагностициране и проследяване на тежко болни пациенти, пациенти с променено психично състояние, експозиция на неизвестни токсини и остра бъбречна недостатъчност.

Ако се установи метаболитна ацидоза, анионната разлика може да се използва за проследяване на ефекта от проведената терапия.

Нормални стойности:

Нормалните стойности на отделните електролити можете да намерите в съответните статии:

• Изследване на натрий (Na) в кръвта
• Изследване на калий (K) в кръвта
• Изследване на калций (Ca) в кръвта
• Изследване на хлориди (Cl) в кръвта
• Изследване на магнезий (Mg)

Отклонения от нормата:

Леките отклонения от нормалните стойности на отделните електролити обикновено не водят до клинични прояви. В тези случаи състоянието остава незабелязано, докато не се направи кръвно изследване по друг повод.
Симптоми обикновено се появяват, когато има сериозни отклонения в концентрациите на електролитите.

Подробна информация за причината за повишените или понижените нива на отделните електролити ще намерите в отделните статии:

• Изследване на натрий (Na) в кръвта
• Изследване на калий (K) в кръвта
• Изследване на калций (Ca) в кръвта
• Изследване на хлориди (Cl) в кръвта
• Изследване на магнезий (Mg)

Изображение: freepik.com

Причините за увеличена анионна разлика могат да бъдат:

• Продължително гладуване;
• Лактатна ацидоза;
• Кетоацидоза:
  1. диабетна кетоацидоза (поради неконтролиран диабет)
  2. злоупотреба с алкохол
• Токсичен ефект, предизвикан от:
  1. метанол
  2. етиленгликол
  3. пропиленгликол
  4. млечна киселина
  5. уремия (повишено ниво на урея в кръвта)
  6. прием на големи количества аспирин (салицилати)
  7. препарати, съдържащи желязо
  8. изониазид
  9. цианид
• Нарушена бъбречна функция;

Понижена анионна разлика може да е резултат от:

• Хипоалбуминурия (ниски нива на албумин в кръвта) — това е най-честата причина.

Албуминът е отрицателно зареден протеин и загубата му води до задържане на други отрицателно заредени йони, като например хлор (Cl) и бикарбонати (HCO3). Тъй като бикарбонатите и хлорните йони се използват в изчислението на анионната разлика, тяхното задържане води до понижаване на анионната разлика.

• Мултиплен (множествен) миелом — поради повишаване на плазмените нива на IgG (парапротеинемия);

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха могли възпрепятстват изследването на електролити или могат да повлияят на резултатите от този тест, включват:

• Неправилно вземане на кръвната проба;
• Неправилно съхранение и/или транспортиране на взетата проба;
• Хемолиза на кръвната проба;
• Повишен прием на електролити/течности;
• Загуба на телесни течности (дехидратация) — при продължително повръщане, диария или обилно изпотяване;
• Изгаряния;

Изображение: freepik.com

• Прием на някои медикаменти, включително:
  • стероиди
  • кортикостероиди
  • лаксативи
  • противокашлични средства
  • орални контрацептиви
  • диуретици
  • карбамазепин
  • трициклични антидепресанти
  • противокиселинни лекарствени средства (антиациди)
  • барбитурати
  • някои антибиотици и др.

• Тежко физическо натоварване;
• Действието на някои хормони — например алдостерон, чието действие е свързано със задръжка на натрий и загуба на калий от организма;
• Хиперпаратиреоидизъм;
• Бъбречни заболявания;

  

Изображение: freepik.com

• Сърдечно заболяване — например застойна сърдечна недостатъчност;
• Диабет;
• Метаболитни нарушения;
• Мускулни нарушения;
• Чернодробно заболяване — например цироза;
• Синдром на Кушинг (Cushing);
• Болест на Адисон (Addison);
• Злокачествени заболявания;
• Панкреатит;
• Хроничен алкохолизъм;

↑Върни се в началото

Заглавно изображение: KalinaZagorska/framar.bg