Хиперпаратиреоидизъм, неуточнен МКБ E21.3

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

При хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, е налице патологична свърхсекреция на паратхормон от паращитовидните жлези, без ясна причина за това и без възможност за конкретизиране на формата на заболяването (първична, вторична, третична). Състоянието често е инициална диагноза до уточняване на случая и протича идентично с другите форми на хипертиреоидизъм. Рискът от усложнения във връзка с продължително безсимптомно протичане е висок. Диагнозата е предимно въз основа на насочени лабораторни и образни изследвания, а лечението е консервативно (лекарства, общи мерки) или оперативно (парциална или тотална паратиреоидектомия).

Причини и рискови фактори

Хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, се използва като диагноза в случаите, при които не е ясно дали става въпрос за първичен, вторичен или третичен хиперпаратиреоидизъм. Често се използва като инициална диагноза до изясняване на случая.

По същество представлява състояние на повишена активност на паращитовидните жлези, което води до излишък на паратхормон и нарушения в калциево-фосфорния метаболизъм и равновесие.

Причините могат да са разнообразни, включително аденом в паращитовидната жлеза, хиперплазия на жлезите, карцином в областта, подлежаща хронична бъбречна недостатъчност, тежък дефицит на витамин Д, влошено усвояване на калций и много други. Обикновено за неуточнена форма се говори в случаите, при които не може да бъде уточнена и самата етиология на болестта.

Изложени на по-висок риск са пациенти с хронични бъбречни заболявания, при недохранване, продължителна имобилизация, фамилна обремененост, жени в постменопауза, при продължителен прием на някои лекарства (литий, антиконвулсанти и други).

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, силно наподобява това при другите форми на хипертиреоидизъм, поради което е трудно само въз основа на клиничните белези да се постави диагнозата.

Сред едни от най-характерните прояви се включват:

• оплаквания от страна на костите: болки в областта на ставите и костите, патологични фрактури (счупване на кост след минимална травма или спонтанно), бърза умора, мускулна слабост, отпадналост и други
• оплаквания от страна на бъбреците: полиурия, полидипсия, склонност към образуване на камъни в бъбреците от калциевите соли, чести бъбречни колики
• стомашно-чревни оплаквания: гадене, болки в корема, запек, склонност и висок риск от язвена болест, панкреатит и други
• невропсихични прояви: прекомерна раздразнителност и промени в настроението, склонност към депресия, нарушения на съня, когнитивен спад и влошаване на паметта и концентрацията

При много от засегнатите състоянието протича дълго време безсимптомно или с едва набелязани оплаквания, като може да се прояви за първи път с някои от характерните за него усложнения.

Сред най-честите усложнения се включват тежка остеопороза, кистозни изменения по костите, патологични фрактури, хронична бъбречна недостатъчно в резултат от нефролитиаза (камъни в бъбреците във връзка с отлагането на калций), тежка артериална хипертония, калцификации по хода на кръвоносните съдове и сърдечните структури, различни по вид и тежест метаболитни усложнения. Най-сериозното и с потенциален животозастрашаващ характер метаболитно усложнение е хиперкалциемичната криза, при която са налице аритмии, повръщане, обезводняване, загуба на съзнание, тежки системни увреждания.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, често става по метода на изключването, като е важно диференцирането му от другите основни форми на хиперпаратиреоидизъм.

За диагнозата обикновено са необходими резултатите от следните изследвания:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, травми, операции, прием на лекарства, вредни навици, особености в храненето, излагане на достатъчно слънчева светлина и други в комбинация с обстоен преглед за оценка на общото състояние
• лабораторни промени: назначават се разширени кръвни изследвания и уринен анализ, като особено важни за диагнозата са нивата на общия серумен и йонизиран калций, фосфор, алкална фосфатаза, урея и креатинин, чернодробни ензими, нива на паратхормон, при необходимост могат да се изласедват и нивата на други показатели в динамика
• образни изследвания: образните изследвания могат да подпомогнат значително диференциалната диагноза, като е необходимо извършване на ехография на паращитовидните жлези, ехография и компютърна томография на бъбреци за оценка на тяхната функция, рентгенография и денситометрия на скелета за оценка на костната минерална плътност. При нужда могат да се назначат и други изследвания

Диференциалната диагноза се прави основно с другите форми на хиперпаратиреоидизъм (първичен, вторичен, третичен) и някои по-редки заболявания, протичащи с идентични лабораторни и образни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, се определя строго индивидуално, съобразно оплакванията при всеки отделен пациент. При леките форми, липса на тежки увреждания и усложнения, съхранено общо състояние се препоръчва консервативно лечение и общи мерки, докато при тежко увредено общо състояние, усложнения или много висок риск от тежки усложнения се преминава към хирургична намеса:

• лекарствена терапия: назначават се при необходимост калцимиметици за подобряване чувствителността на рецепторите в паращитовидната жлеза, при установен дефицит може да се назначи допълнително подходяща форма на витамин Д, при тежки костни нарушения може да се обмисли терапия с бифосфонати и други
• оперативно лечение: опция на избор е парциалната (частична) или тотална (пълна) паратиреоидектомия (отстраняване на някои или всички паращитовидни жлези), като е необходима подходяща предоперативна подготовка на пациентите и адекватни следоперативни грижи за осигуряване на пълно възстановяване без усложнения
• общи мерки: препоръчва се при необходимост корекция на диетата с ограничаване приема на фосфати и разумен прием на калций и витамин Д с храната, прием на повече течности за подпомагане бъбречната дейност, регулярно проследяване, контрол и лечение на подлежащи заболявания, повишено внимание при необходимост от прием на лекарства

Лечението продължава до стабилизиране състоянието на пациентите и нормализиране нивата на калций, фосфор и паратиреоиден хормон.

Прогноза

Прогнозата при хиперпаратиреоидизъм, неуточнен, се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения, отговора към приложените лечебни мерки.

След отстраняване на паращитовидните жлези, при липса на подлежащ друг проблем или след неговото овладяване, обикновено нивата на паратхормона се нормализират и постепенно пациентите се възстановяват.

Изображения: freepik.com