Менингит, дължащ се на други и неуточнени причини МКБ G03

Към голямата група възпалителни болести на централната нервна система се включва и развитието на менингит, дължащ се на други и неуточнени причини. Заболяванията, включени в тази рубрика показват относително по-ниска честота, като могат да засегнат представители от всички възрастови групи, без разлики между половете. Ранното разпознаване на симптомите на менингит и предприемането на целенасочени и адекватни мерки намалява риска от развитие на сериозни усложнения и се асоциира с по-добра прогноза.

Менингитът по същество представлява засягане на меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък с развитие на възпалителни изменения.

Етиологията е разнообразна, като най-общо причините се подразделят на две големи групи, а именно инфекциозни и неинфекциозни. Сред най-честите причините на менингит са различни вирусни инфекции, бактериални инфекции, системни заболявания с неврологична симптоматика, реакции към медикаменти, мозъчни травми, невроинфекции и други.

Засягането на менингите може да се развие при директно проникване на увреждащия инфекциозен агент или травма (тежко черепно-мозъчно нараняване, ятрогенно при лицево-челюстни операции и други), при разпространение на инфекция по съседство (например пир отит, синузит, зъбни грануломи и други), както и вторично, при разпространение (дисеминация, генерализация) на първично инфекциозно огнище и проникване на етиологичните агенти в нервните структури.

Предразполагащите фактори за възникване за развитие на заболяването включват:

• възпалителни заболявания в областта на главата: хроничен отит (възпаление на ухото), синуити (възпаление на синусите), фарингити (възпаление на фаринкса), тонзилити (възпаление на сливиците) и други
• операция: при неврохирургични манипулации, дентални процедури, лицево-челюстни оперативни интервенции и други
• понижен имунитет: пациентите с компрометирана имунна система са изложени на многократно по-висок риск от развитие на менингит като усложнения на друго подлежащо заболяване. До спад в имунитета водят хронични системни заболявания, неоплазми, провеждане на онкологично лечение, лошо контролиран захарен диабет, хроничен алкохолизъм, недохранване и други

В някои случаи лошите хигиенно-битови и социално-икономически условия, както и затрудненият достъп до медицинска помощ също играят роля на предразполагащи фактори.

Патогенезата при менингит показва постъпване на причинителя или негови токсични продукти в нервната система с въвличане на мозъчните обвивки, обилна ексудация и възпалителна инфилтрация. Процесът може да протече остро или хронично, като най-често води до развитие на сраствания и нарушен ликворен дренаж.

Видове, особености, характерни симптоми

В зависимост от етиологията, давността на болестните изменения и редица особености в клиничното протичане, се различават следните основни форми на менингит, включени в рубриката:

• непиогенен менингит: означава се още като асептичен менингит или небактериален менингит, като се отличава с по-леко протичане и по-добра прогноза в сравнение с бактериалните менингити. Причинители на заболяването могат да са както вируси, гъбички и паразити, така и реакция спрямо някои лекарства (антибиотици, химиотерапевтици, обезболяващи, контрастни материи, ваксини и други)
• хроничен менингит: при тази форма на менингит определяща е давността на симптомите, като характерно е персистирането им повече от четири седмици. Причинителите са разнообразни (инфекции, автоимунни заболявания, интоксикации и други), като в една трета от случаите етиологията остава неуточнена и неизяснена
• доброкачествени рецидивиращ менингит [Mollaret]: състоянието представлява повтарящо се, често с хроничен характер, възпаление на мозъчните обвивки, носещо името на френски невролог (Пиер Моларе), който го е описал за първи път. В много от случаите заболяването се отличава с дискретно протичане и постепенно развитие на проявите и неврологичен дефицит с различна тежест
• менингит, предизвикан от други уточнени причинители: в рубриката се разглеждат случаите на асептичен лекарствено-индуциран менингит, като сред най-честите провокатори на възпаление на менингите се включва редица антибиотици, имуноглобулини, някои нестероидни противовъзпалителни средства и други
• менингит, неуточнен: при невъзможност за причисляване и категоризиране към някоя от гореизброените форми на заболяването или другите известни форми на менингит, се говори за неуточнена форма на болестта, която при невъзможност за уточняване се третира със симптоматични средства

Характерните симптоми съвпадат с тези, описвани при различните форми на менингит. Обикновено се наблюдава развитие на менингеален синдром или известен още като синдром на менинго-радикулерно дразнене с характерните за него вратна ригидност, патологични рефлекси и други.

Синдромът на повишено вътречерепно налягане протича с тежко, непоносимо главоболие, резистентно на стандартно използваните аналгетици, съпроводено с гадене и обилно повръщане, обща слабост, умора. При много от пациентите са налице фебрилитет (значително повишение на телесната температура), слабост, болки в мускули и стави, изразена сънливост до степен на летаргия, зрителни нарушения, халюцинации, психомоторна възбуда, личностови промени и други.

Неглижирането на симптомите, липсата на своевременна медицинска намеса и адекватна терапия излага болните на риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, сред най-честите от които са мултисистемни увреждания, тежък неврологичен дефицит, засягане на зрителни или слуховия анализатор, когнитивен спад и други.

Диагностичен и терапевтичен подход

Диагностичният подход е комплексен, индивидуализиран и целенасочен и включва различни по вид изследвания от спешен порядък с цел доказване на степента и тежестта на мозъчните увреждания, различаване от някои, протичащи идентично заболявания, както и при възможност установяване на конкретните причини, довели до развитието на симптоматиката.

За целта най-общо се назначават следните изследвания и диагностични подходи:

• клинико-лабораторни находки: анамнезата, в случаите, в които е възможна (често пациентите са в безсъзнание, тежка психомоторна възбуда, но и специалистите не разполагат с много време в ситуация на спешност) може да подпомогне уточняване на етиологията (данни за прекарана наскоро инфекция, прием на лекарства, подлежащи заболявания). Физикалните находки включват определяне на общия статус на пациента, като важно значение имат находките от неврологичното изследване. Лабораторните изследвания включва изследване на кръв, а в някои случи и на урина, с цел установяване на налични отклонения в редица показатели. Прави се обща оценка на хемопоезата, коагулацията, електролитния баланс, алкално-киселинното равновесие, наличие на маркери на възпалението, микробиологична диагностика и други
• лумбална пункция: с високо информативно значение са резултатите от лумбалната пункция, като се обръща внимание на налягането, под което изтича ликворът, макроскопските и микроскопските му характеристики, данни от микробиологичната и серологична диагностика
• образна диагностика: с изключително важно диагностично значение за определяне на точната локализация на уврежданията, тяхната степен и наличието на развили се усложнения имат резултатите, получени от образните методи на изследване, като най-често се назначават електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза е изключително широка и включва различаване на отделните форми на менингит една от друга, различаване от менингизъм и други заболявания, протичащи с идентични симптоми (тумори на мозъка, абсцеси, кисти и други).

Терапевтичният подход е комплексен и се определя спрямо диагностичните находки, общото състояние на пациента, данните за развили се усложнения. Обикновено пациентите се хоспитализират по спешност и проследяват активно до стабилизиране на състоянието им.

При възможност се назначава етиологично лечение (лечение, насочено спрямо конкретния причинител). Назначават се средства и мерки за овладяване на менингеалното дразнене, повишеното вътречерепно налягане, мозъчния оток и другите нарушения. Най-често се назначава терапия с противовъзпалителни средства, осмотични диуретици, парентерални вливания за корекция на електролитните нарушения и при наличие на прояви на дехидратация, аналгетици, антипиретици, заместителна терапия и други.

Терапията продължава до стабилизиране състоянието на пациента, като в много от случаите след това се налага провеждане на физиотерапия и рехабилитация и допълнителна медикаментозна терапия с цел пълно и оптимално възстановяване с минимизиране риск от развитие на дългосрочни усложнения.

Профилактиката на заболяването обикновено включва общи мерки, състоящи се в поддържане на висока имунна защита, ранно и пълно лечение на инфекциозни заболявания, превантивни мерки при пътуване в ендемични за дадена инфекция райони, поставяне на задължителните ваксини, при нужда поставяне и на някои от ваксините по избор и редица други мерки, съобразно насоките и съветите на лекуващия лекар.

Прогнозата при менингит, дължащ се на други и неуточнени причини, се определя строго индивидуално в зависимост от общото състояние на болния, наличните усложнения и увреждания, както и навременната и адекватна терапия.

Заглавно изображение: CCO Public Domain