Гликоли МКБ T52.3
Гликолите са клас химични съединения от групата на алкохолите. Представителите на тази група са обединени от химичния си строеж, а по физични и биологични свойства се различават едни от други. Представители на клас гликоли са: гликол, пропиленгликол, етиленгликол и др.
Гликолът е масловидна, тежкоподвижна хигроскопична течност. Въпреки че е сладък на вкус, е много силна отрова. В организма се превръща в оксалова киселина, а нейната калциева сол запушва каналчетата на бъбреците. Гликолът се използва при производството на печатарско мастило, намира приложение и в текстилната промишленост. Поради ниската си температура на замръзване гликолът е една от изходните суровини в производството на антифриз. Освен това намира приложение в производството на синтетични влакна, както и на взривни вещества. Тъй като гликол в чист вид не се среща често, то по-голямо значение имат неговите производни, особено етиленгликолът (антифриз) и пропиленгликолът.
Етиленгликолът е двувалентен алкохол, производно съединение на гликола (получен от взаимодействието на гликол и етилов алкохол). Има висока реактивна способност, широко разпространение в автомобилизма и в други отрасли на промишлеността. Антифризът е безцветна течност без мирис, разтворима във вода.
За разлика от етиленгликола пропиленгликолът няма вкус. Пропиленгликолът е многовалентен алкохол, който се използва при производство на полиестерни материали, козметика и др. Някои видове антифриз съдържат вместо етиленгликол пропиленгликол. Въпреки, че физичните свойства на двете съединения са много сходни, пропиленгликолът е значително по-малко токсичен от етиленгликола.
Етиленгликолът се абсорбира бързо след поглъщане. Малко е информацията за абсорбцията на пропиленгликол. Етиленгликолът не се натрупва в тялото. Пропиленгликолът се разгражда със същата скорост като етиленгликола, въпреки че не образува вредни кристали при метаболизиране.
Отравянето с гликоли е често срещано явление в световен мащаб. По-често става въпрос за изолирани случаи, предимно при деца, поради сладкия вкус и възрастни със суицидни намерения. В организма веществото постъпва предимно през устата (най-често), през кожата или инхалаторно. Силен ефект има върху лигавицата на хранопровода.
Случайно или умишлено поглъщане на достатъчно количество етиленгликол може да причини смърт. Ефектите върху централната нервна система включват скованост, зрителни нарушения, замаяност, главоболие и летаргия. При по-висока доза се установява атаксия (пиянска походка), сънливост, неясен говор, промяна с психичния статус (последователно ступор и възбуда). Потенциално фаталните дози причиняват кома, делириум, конвулсивни припадъци, загуба на рефлекси.
Най-важните токсични ефекти на експозиция на етиленгликол са: образуването на калциев оксалат в организма, което може да има сериозни последствия, ако се натрупа в бъбреците, мозъка или белите дробове; метаболитна ацидоза, нарушение на киселинно-алкалния баланс в организма, причинено от метаболизирането на етиленгликола в няколко киселинни странични продукти.
Пропиленгликолът може да причини метаболитна ацидоза, но са необходими по-високи концентрации в сравнение с етиленгликола за получаването на този ефект. Пропиленгликолът е по-малко остро токсичен от етиленгликола, тъй като ацидозата, която причинява, не води до образуването на кристали от калциев оксалат. Излагането на високи нива пропиленгликол за кратко време води до силно дразнене на очите, дразнене на гърлото и кашлица.
При отравяне с етиленгликол, който е представител на гликоли, се наблюдават следните три етапа в клиничното протичане:
- първи стадий (от 30 мин до 12 часа) - наблюдават се прояви от страна на храносмилателната система: многократни повръщания, диарични изхождания; нервната система: главоболие, световъртеж, нарушена координация, нарушения в говора, степенни нарушения в съзнанието до кома, гърчове.
- втори стадий (от 12 часа до 36 часа) - натрупалите се органични киселини, резултат от метаболизирането на етиленгликола, започват да оказват токсичен ефект върху системите в организма: прояви от страна на сърдечносъдовата система: учестен пулс, повишено кръвно налягане, промени в електрокардиограмата, възможно е да настъпи застойна сърдечна недостатъчност; нефротоксични прояви до остра бъбречна недостатъчност; най-често смъртта настъпва на този етап, ако липсва своевременно лечение
- трети стадий (от 24 часа до 72 часа) - развитие на остра бъбречна недостатъчност (в нейния полиуричен стадий) и наличие на симптоми, резултат от нарушена бъбречна функция: еритроцити в урината, наличие на протеини в урината (протеинурия), лумбална болка, повишено количество на отделяната урина (полиурия), повишена кръвна концентрация на калий (хиперкалиемия); обикновено острата бъбречна недостатъчност е обратима
Пропиленгликолът може да се абсорбира през повредената или ожулена кожа във вредни количества. Докладвани са алергични реакции. При поглъщане пропиленгликолът може да предизвика парене в гърлото и устата, дразнене на храносмилателната система с гадене, повръщане и диария, както и нефроза. Вдишването на пари от веществото може да причини дразнене на дихателните пътища. Излагането на големи дози може да причини депресия на централната нервна система.
Хроничното излагане на пропиленгликол, който е представител на гликоли, може да доведе до лактатна ацидоза, хипогликемия, ступор и гърчове. Токсичните ефекти от продължителното вдишване на пропиленгликол в затворени помещения могат да предизвикат дразнене на лигавиците, хрипове, кашлица, задух.
Още информация може да прочетете тук:
Коментари към Гликоли МКБ T52.3