Хемолиза

Процесът на преждевременно нарушаване целостта на еритроцитната мембрана и преминаване на хемоглобина в околната среда се нарича хемолиза. В зависимост от това, дали този процес се осъществява извън съдовете, или вътре в тях, хемолизата може да бъде съответно екстравазална и интравазална. Наблюдава се още частична и пълна хемолиза.

За наличието на хемолиза, може да се съди по розовото до червено оцветяване на плазмата или серума от взетата проба кръв. Ако, взетата проба кръв е прозрачна и е с особен блясък, така наречената „лакова кръв", това говори за настъпила пълна хемолиза на еритроцитите. Специфичният цвят на тази проба кръв се дължи на липсата на запазени еритроцити в нея.

Различни фактори - биологични, физични, химични и други, могат да предизвикат хемолиза, в и извън организма.

Физична хемолиза

Физичната хемолиза бива два вида според вида на физичния фактор, а именно осмотична и механична.

1. Осмотичната хемолиза - навлизането на вода в еритроцитите, когато те са поставени в хипотонична среда, причинява осмотичната хемолиза. Поради увеличението обема на еритроцитите, еритроцитната мембрана се разпуква и хемоглобинът преминава в околната среда.

Устойчивостта на отделните еритроцити спрямо хипотоничността на средата не е еднаква. Проби за определяне осмотичната резистентност (устойчивост) на еритроцитите се използват в медицинската практика. При тези опити еритроцитите се поставят в хипотонични разтвори NaCl. Еритроцитите, които са с минимална осмотична устойчивост, нормално хемолизират, когато концентрацията на NaCl средата спадне до 4,4-3,6 g/l. Тази стойност се приема за горна граница на осмотичната резистентност. За долна граница на осмотична резистентност се приема концентрацията от 3,2-3,4 g/l разтвор на NaCl, при която хемолизират еритроцитите с максимална осмотична устойчивост.

При някои вродени анемии, при които еритроцитите са с патологична форма (пойкилоцити и сфероцити), осмотичната резистентност на червените кръвни клетки е намалена. От друга страна, микроцитите, както и еритроцитите след премахване на слезката, имат увеличена осмотична резистентност.

2. Механична хемолиза - предизвиква се от оказани върху еритроцитите механични въздействия. Такива могат да бъдат: екстракорпоралното прекарване на кръвта през помпени системи, които се използват при някои сърдечно-съдови операции, както и при хемодиализата (изкуствен бъбрек). Тази опасност е сведена до минимум при съвременните апарати. За да не се предизвика хемолиза на еритроцитите в кръвта, която подлежи на кръвопреливане, е противопоказано тя да се разклаща грубо.

Химична хемолиза

Вещества, имащи способността да разтварят липидите, като хлороформ и етер например, както и такива, които могат да променят белтъците в еритроцитната мембрана, като основи, киселини и други, могат да причинят химична хемолиза.

Биологична хемолиза

Този вид хемолиза се предизвиква от екзогенни и ендогенни вещества, които са с органичен произход. Вещества, предизвикващи биологична хемолиза са змийската отрова, бактериалните и ендогенните хемолизини, сапонините и други. При много придобити хемолитични състояния, голямо значение имат някои съставки на имунната система (хемолизини), които могат да предизвикат интравазална хемолиза. Такъв вид хемолиза се получава и кръвопреливане на групово несъвместима кръв.

Състоянието на постъпване на хемоглобин, получен при интравазална хемолиза в плазмата, се нарича хемоглобинемия. Когато хемолизата е масивна, капацитетът на транспортната система, отговорна за реабсорбцията на преминалия през гломерулния филтър хемоглобин, се надвишава и хемоглобинът се появява в урината. Това състояние се нарича хемоглобинурия. Хемоглобинурията е опасна за живота, тъй като хемоглобинът, особено при ниско рН, може да изкристализира в тубулите и да предизвика „тампонада" на нефрона. В резултат на това, се развива състояние на остра бъбречна недостатъчност.