Бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N19

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Под термина бъбречна недостатъчност, неуточнена, се разбира остро или хронично увреждане на бъбречната функция със засягане по повече от две трети от функциониращите нефрони. В резултат се нарушава основните бъбречни функции, натрупват се продукти от обмяната, задържат се излишни количества течности, нарушава се електролитният баланс.

Неуточнената форма на бъбречна недостатъчност се среща относително рядко в клиничната практика във връзка с напредъка на съвременната диагностика и възможност за уточняване на етиологията, вида и особеностите на болестния процес.

Причини и особености

В зависимост от бързината, с която се развива и обратимостта на процеса, се различават остра и хронична бъбречна недостатъчност.

Внезапното обратимо нарушение на бъбречната функция, при което пациентът изпада в анурия (почти пълна липса на урина) и хиперазотемия (високо ниво на азотните продукти в серума), се нарича остра бъбречна недостатъчност.

Хроничната бъбречна недостатъчност се развива в рамките на месеци и години, като се проявява с плавно, постепенно, прогресивно отпадане на бъбречните функции.

Сред основните рискови фактори за бъбречна недостатъчност се включват фамилна обремененост, напреднала възраст, полиморбидност (множество подлежащи заболявания), вредни навици (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, употреба на наркотични вещества) и други.

Сред основните причини, провокиращи увреждане на бъбреците, се включват:

• исхемични фактори: всички заболявания и състояния, които нарушават кръвотока към бъбрека, могат да причинят бъбречна недостатъчност. Такива са подлежащ диабет, хипертония, сърдечна недостатъчност, подагра, чернодробна недостатъчност, тежко обезводняване, сериозни изгаряния, масивни операции, шок и други
• нефротоксични фактори: всички субстанции и фактори, които водят до директно увреждане на бъбрека, включително лекарства, токсини, багрила, препарати, използвани при контрастни изследвания, както и болести на бъбреците (гломерулонефрит, нефропатия, пиелонефрит), травма при пътнотранспортни произшествия и други
• обструктивни фактори: всички заболявания и състояния, които водят до нарушаване на елиминирането на урината, като например камъни в бъбреците, тумори, кисти и други образувания, които нарушават нормалното оттичане на урината през отделните сегменти на урогениталния тракт

Симптоми

Неуточнената бъбречна недостатъчност често протича с характерните за хронична бъбречна недостатъчност оплаквания. При внезапно развитие на симптоматиката с остра преустановяване отделянето на урина е по-вероятно да се касае за остра бъбречна недостатъчност, тъй като при хроничната бъбречна недостатъчност проявите се развиват прогресивно, с течение на времето и риск от възникване на различни усложнения.

Характерно за клиничната картина е:

• промени в уринирането: намалено или повишено количество на отделената за едно денонощие урина, като последната се характеризира с промени във вида и цвета си, може да бъде пенеста. Възможни са болки при уриниране (особено при обструктивните форми), тъпа болка в областта на кръста и други
• оточен синдром: задръжката на течности води до характерен оточен синдром, като най-видимо засягане е в областта на меките тъкани, като лицето (особено очите), пръстите на ръцете, долните крайници (особено глезените, ходилата)
• неврологични оплаквания: натрупването на отпадни метаболитни продукти може да провокира различни неврологични прояви, като главоболие, сънливост, замайване, световъртеж, нарушения на съня, мравучкане, зрителни нарушения, промени в съзнанието и други
• неспецифични симптоми: възможни са гадене, повръщане, безапетитие, неприятен дъх, мускулни крампи, болки в корема, болки в ставите, депресивно настроение, намалена работоспособност и много други

Сред възможните усложнения при бъбречна недостатъчност се включват развитие на тежка метаболитна ацидоза, анемия, увреждане на костите, сърдечно-съдови усложнения от различно естество, шок и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена бъбречна недостатъчност обикновено се осъществява по метода на изключване, след отхвърляне на всички възможни причини и фактори, провокирали състоянието. За целта е необходим обстоен и подробен диагностичен подход, по-важните акценти в който включват:

• анамнеза и клинични данни: данни за подлежащи заболявания, приемани медикаменти, травми и операции, фамилна анамнеза, вредни навици и уточняване на евентуални рискови фактори. При физикалното изследване се обръща особено внимание на признаци за друго заболяване, като се проследява състояние на кожа и лигавици, пулс и кръвно налягане, дишане, болка при сукусио реналис (специфично удряне със страничната част на ръката в областта на бъбрека) и други
• лабораторни промени: изследването на кръв и урина може да бъде изключително полезно при диагнозата на болестта, като се назначават подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на урея, креатинин, пикочна киселина, албумин, кръвна захар, гликиран хемоглобин, липиден профил, чернодробни изследвания, маркери на възпалението, а при необходимост и някои специфични показатели (маркери, хормони и други). Необходим е подробен качествен и количествен анализ на урината, извършване на урокултура (за изключване на инфекция)
• образни и инструментални изследвания: ценен образен метод е ехографията на бъбрека, компютърната томография на бъбрек или на другите сегменти от урогениталния тракт, урография и други. В определени случаи може да се наложи биопсия на бъбрека с последващ обстоен хистологичен анализ на пробата

Диференциалната диагноза изисква различаване от другите форми на бъбречна недостатъчност, от някои бъбречни заболявания, както и от интоксикации, системни заболявания с ангажиране на бъбрека и други.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при неуточнена бъбречна недостатъчност се определя строго индивидуално, като сред основните акценти в лечението са:

• етиологично насочено лечение: в случай, че се предполага въздействието на някои подлежащи заболявания или фактори, една от първите стъпки е контрол и мерки за повлияване с помощта на подходящи лекарства и други методи на лечение
• симптоматично лечение: прилагат се разтвори за корекция на електролитния баланс, диурезата, алкално-киселинното равновесие, лекарства за корекция на анемията, препарати за протекция на костите, при необходимост допълнително се назначават витамин Д и калций
• диета: необходимо е ограничаване приема на сол, калий, фосфор, протеин с изчисляване на оптималните количества течности, с цел да не се натоварват допълнително бъбреците
• диализа: при липса на ефект от консервативното лечение, тежки усложнения, бързо влошаване на състоянието и по преценка на лекуващия лекар се преминава към диализа (хемодиализа, перитонеална диализа, хемофилтрация)
• бъбречна трансплантация: единственото дефинитивно лечение на болестта е бъбречна трансплантация, като основното предизвикателство е намирането на съвместим донор и следоперативни грижи за пациента за намаляване риска от реакция на отхвърляне на присадката

Прогнозата при бъбречна недостатъчност, неуточнена, се определя строго индивидуално, съобразно наличните лабораторни и образни находки, отговора към приложеното лечение и редица индивидуални особености. Възможно е влошаване на качеството на живот и намаляване на неговата продължителност при някои пациенти.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com