Физиологична роля на слезката

Слезката е разположена в лявото подребрие. Нарича се още далак. Слезката е част от имунната система, защото тя е най-голямият лимфоиден орган, но освен това тя е част и от кръвоносната система, като играе ролята на кръвен резервоар. Функцията на слезката като кръвен резервоар е установена през 1925 година от Д.Ораховац и Дж. Баркрофт, при кучета. При човека, тази нейна функция не е толкова важна, въпреки че в нея се съдържат около 350 милилитра кръв.

Физиологични функции на слезката:

• Филтрация на кръвта – отстраняване на бактерии и увредени кръвни клетки;
• Депо за кръв – в слезката се съдържат около 350 милилитра кръв. При повишена кръвозагуба и повишена активност на симпатикувата система, около 150 милилитра кръв богата на еритроцити може да навлезе в кръвообращението. С това се повишава хематокрита на периферната кръв.;
• Хематопоетична функция – слезката е място за продукция на фетални кръвни клетки;
• Участие в имунната защита и лимфопоезата – в слезката се намират В- и Т-лимфоцити. Пролиферацията на лимфоцитите се повишава при сериозни инфекции и размерите на слезката се увеличават (спленомегалия).  Далакът е център на активността на моноцитно-макрофагеалната система и се счита за налог на лимфния възел.;
• В слезката се разрушават еритроцитите и се метаболизират хемоглобина и желязото.

Спленектомията е хирургична намеса за отстраняване на слезката. След нея се увеличава устойчивостта (резистентността) на еритроцитите. Тази процедура се прилага при някои болестни състояния, които се характеризират със склонност към хемолиза на еритроцитите. След спленектомията в периферната кръв се появяват еритроцити с ядра и процентът на ретикулоцитите се увеличава. Наблюдава с левкоцитоза и тромбоцитоза. Спленектомията може да бъде полезна при тромбоцитопения, защото слезката отстранява тромбоцити от кръвта.