Хематокрит

Хематокритът (общ обем на еритроцитите) представлява съотношение на обема на формените елементи към общия обем на кръвта. Формените елементи са представени най-вече от еритроцитите, тъй като левкоцитите са малобройни и не се отразяват на общия обем на кръвта.

Методи за определяне на хематокрита

Стойността на хематокрита се определя чрез стандартизирана процедура на центрофугиране на кръв, която е поставена в хепаринизирани стъклени тръбички. При това, поради възникващите центробежни сили, еритроцитите, които са по-тежки от плазмата се натрупват в плътен стълб към периферния край на тръбичката. Хематокритната стойност се дава от съотношението между дължината на цялата проба кръв и дължината на еритроцитния стълб в тръбичката.

Клинично значение на хематокрита

Референтните стойности за хематокрита показват възрастови и полови различия. При мъжете, нормалната стойност на хематокрита е по-висока от тази при жените. Това се дължи на по-големия брой на еритроцитите, в кръвта на мъжете. Венозната кръв има малко по-висок хематокрит от артериалната кръв. У мъжа, стойността на хематокрита на венозната кръв е средно 0,45 (от 0,40 до 0,50), а у жената тя е средно 0,40 (от 0,35 до 0,45). Наблюдават се значителни вариации в стойността на хематокрита, в кръвта на някои органи. Така например, хематокритната стойност на кръвта в бъбрека е около 0,20, а в слезката - около 0,70. 

Хематокритната стойност има важно клинично значение и дава информация за обема на кръвната плазма, както и за настъпили промени в броя и размера на еритроцитите. Хематокритът се понижава, както при намален общ брой на еритроцитите, така и при хидратация (навлизане на повече течност в интравазалното пространство). От друга страна, повишени хематокритни стойности, могат да се наблюдават, както при дехидратация, причинена от: диария, повръщане, обилно изпотяване, изгаряне на значителна част от кожата, така и при увеличен общ брой на еритроцитите. Хематокритът е понижен при анемии и повишен при полицитемии.