Кръв и лимфа

Кръвта е специфична тъканна течност от мезенхимен произход, която се намира в кухините на сърцето, кръвоносните съдове и в органите, отговорни за нейното образуване и разрушаване. Тя е тази част от вътрешната течна среда на организма, която се намира в сърдечно-съдовата система. Кръвта изпълнява изключително важни функции, като доставка на необходимите за нормалния метаболизъм на клетките вещества – кислород, хранителни вещества, минерални соли, витамини. Благодарение на нея се отделят и вредните продукти от метаболитната обмяна. Помпената функция на сърцето е от ключово значение за поддържане на циркулацията и за осъществяване на функциите на кръвта.

Кръвта се състои от кръвни клетки и кръвна плазма. Към кръвните клетки спадат: еритроцити, левкоцити и тромбоцити. В кръвната плазма се намират електролитите. Съставът и количеството на кръвта са подложени на прецизна регулация. Важно е те да се поддържат е относително постоянни граници.

Лимфата e част от интерстициалната течност, която постъпва в кръвта през лимфните капиляри. Тя се образува чрез филтрация и резорбция на течност през капилярната стена. За едно денонощие, в кръвта се дренира около 2,5 литра лимфа, която представлява тази част от филтрираната през капилярната стена течност, която не е била реабсорбирана във венозния край на капилярите. Съставът на лимфата е близък до този на плазмата с малки разлики. По съдържание си прилича и с интерстициалната течност, но показва значителни колебания по отношение на белтъчния и липидния състав. Лимфата съдържа вода, електролити, глюкоза, урея и белтъци. Съставът и зависи от някои физиологични процеси като нахранване – след него количеството на липиди в лимфата силно се увеличава, вследствие постъпването им в лимфните капиляри на чревните власинки. Лимфата съдържа по-малко белтъци от колкото плазмата. Само тази част от нея, която идва от черния дроб, е по-богата на белтъци. При преминаването на лимфата през лимфните възли, тя се обогатява на лимфоцити, от където те проникват отново в кръвното русло и по този начин се осигурява тяхната рециркулация.

В лимфните съдове, движението на лимфата е много бавно и се обуславя от два фактора:

• налягането на интерстициалната течност, което усилва постъпването на течност в лимфните съдове,
• наличието в лимфните съдове на помпен механизъм, подобен на този във вените.

Основните функции на лимфата са:

• Връщане на постъпилата в тъканите течност обратно в кръвта;
• Чрез лимфата в кръвта навлизат липиди, резорбирани от храносмилателния тракт;
• Лимфата осъществява защитна функция, като пренася частици с по-големи размери (бактерии или части от клетки), които се филтрират и разрушават в лимфните възли.