Нехочкинов лимфом

Терминът лимфом описва хетерогенна група от злокачествени заболявания с различна биология и прогноза. Най-общо, лимфомите се разделят на 2 големи групи неоплазми, а именно нехочкинов лимфом и болест на Ходжкин. Около 85% от всички злокачествени лимфоми са нехочкинови лимфоми. Средната възраст при диагностициране е шестото десетилетие от живота, въпреки че лимфома на Бъркит и лимфобластна лимфома се появяват при по-млади пациенти.

Нехочкиновите лимфоми са тумори, произхождащи от лимфоидни тъкани, главно от лимфни възли. Тези тумори могат да са резултат от хромозомни транслокации, инфекции, фактори на околната среда, състояния на имунна недостатъчност и хронично възпаление.

Нехочкиновия лимфом включва много клиникопатологични подтипове, всеки от които с различни епидемиологии, етиология, морфологични, имунофенотипни, генетични и клинични признаци. По отношение на прогнозата, нехочкинов лимфом може да бъде разделен на две групи, индолентен и агресивен.

Понастоящем съществуват няколко класификационни схеми, отразяващи нарастващото разбиране на сложното разнообразие на подтиповете нехочкинов лимфом. Работната формулировка, първоначално предложена през 1982 година, класифицира и групира лимфоми чрез морфология и клинично поведение (тоест ниска, средна или висока степен). През 90-те години се опитва да се приложи имунофенотипни и генетични характеристики при идентифициране на отделни клиникопатологични обекти. Класификацията на Световната здравна организация (СЗО) допълнително разяснява реалния подход. Тази класификация разделя нехочкиновите лимфоми на лимфоми с произход от В-клетките, лимфоми с Т-клетъчен произход и произход от NK-клетки.

За клиничните онколози най-практичният начин за сортиране на признатите понастоящем видовете нехочкинов лимфом е според тяхното прогнозирано клинично поведение. Всяка класификационна схема допринася за по-добро разбиране на болестта, която диктува прогнозата и лечението.

В най-опростен вид нехочкиновите лимфоми могат да бъдат класифицирани по следния начин:

1.Лимфоми с ниска степен на малигненост

• Лимфоцитен
• Лимфоплазмоцитоиден
• Фоликуларен
• Смесено-клетъчен
• Центроцитен
• Плазмоцитен

2.Лимфоми с висока степен на малигненост

• Лимфобластен
• Едроклетъчен
• Хистиоцитен

Нехочкиновите лимфоми са тумори, произхождащи от лимфоидни тъкани, главно от лимфни възли. Различни неопластични туморни клетъчни линии съответстват на всеки от клетъчните компоненти на антиген-стимулирани лимфоидни фоликули.

Нехочкиновият лимфом представлява прогресивно клонално разширение на В- или Т-клетки и/или NK-клетки, възникващи от натрупване на лезии, засягащи прото-онкогени или туморни супресорни гени, което води до клетъчно имортализиране. Тези онкогени могат да бъдат активирани чрез хромозомни транслокации или туморните супресорни локуси могат да бъдат инактивирани чрез хромозомна делеция или мутация. В допълнение, геномът на някои лимфомни подтипове може да бъде променен с въвеждането на екзогенни гени от различни онкогенни вируси. Няколко цитогенетични лезии са свързани със специфични нехочкинови лимфоми, което отразява присъствието на специфични маркери с диагностично значение при подкласифициране на различните подвидове.

Почти 85% от нехочкиновите лимфоми са с произход от В-клетки. Само 15% са получени от Т/NK клетки, а малкият остатък произхожда от макрофагите. Тези тумори се характеризират с нивото на диференциация, размера на клетката на произход, скоростта на пролиферацията на началната клетка и хистологичния модел на растежа.

За много от В-клетъчните подвидове, моделът на растеж и размер на клетките могат да бъдат важни детерминанти на туморна агресивност. Туморите, които растат в нодуларен модел, които обобщават нормалните лимфоидни фоликуларни структури на В- клетките, обикновено са по-малко агресивни от лимфомите, които пролиферират в дифузен модел. Лимфомите на малките лимфоцити обикновено имат по-бавен ход от тези на големите лимфоцити, които могат да имат средна степен или висока степен на агресивност. Въпреки това, някои подвидове на висококачествени лимфоми се характеризират с малка морфология на клетките.

Много различни форми на нехочкинов лимфом вероятно имат различни причини. Тези възможни причини и асоциации включват следното:

• инфекциозни агенти - вирус на Epstein-Barr, Helicobacter pylori, вирус на хепатит С, ХИВ инфекция
• някои химикали, като полихлорирани бифенили, дифенилхидантоин, диоксин и фенокси хербициди
• медицински лечения, като лъчева терапия и химиотерапия
• генетични заболявания, като синдром на Клайнфелтер, синдром на Chédiak-Higashi
• автоимунни заболявания като синдром на Sjögren, ревматоиден артрит и системен лупус еритематодес

Нехочкиновите лимфоми са хетерогенна група от лимфопролиферативни злокачествени заболявания с различни морфологични характеристики в зависимост от специфичния подтип. Анормалните лимфоцити в лимфните възли, костния мозък или екстранодалните места могат да бъдат малки разцепени или неразцепени, междинни или големи клетки и могат да имат фоликуларен или дифузен модел (фигура 1). За разлика от реактивната фоликуларна хиперплазия, лимфомите обикновено променят архитектурата на лимфните възли и капсулата обикновено е засегната.

Фоликуларният лимфом е най-честата от индолентните (бавно нарастващи) нехочинови лимфоми и втората най-често срещана форма на нехочкинов лимфом като цяло. Той се определя като лимфом на фоликулни центрове от В-клетки (центроцити и центробласти), който има поне частично фоликуларен модел. Той е положителен за B-клетъчните маркери CD10, CD19, CD22 и обикновено CD20, но почти винаги е отрицателен за CD5.

Най-честата локализация на фоликуларния лимфом са кожата и червата. Клетките, от които е изграден туморът, са с морфология на В-клетките, които нормално се намират в герминативните центрове на лимфните фоликули. Той обикновено се развива в лимфните възли, но може да има и екстранодална форма, както и при други лимфоми.

Хистологичната картина се характеризира с формиране на фоликуларни структури, които са съставени от два типа лимфоидни клетки в различно съотношение. Едните, означавани като центроцити, са с относително малки размери, неправилна форма, нагънати ядра и бледа цитоплазма (фигура 2). Вторият тип клетки са известни като центробласти. Те са обикновено по-големи и имат окръглено ядро, две или повече добре очертани ядърца с периферно разположение. Картината доста наподобява реактивно разрастване на герминативните центрове, но в тези случаи те показват по-голямо разнообразие в клетъчния строеж и наличие на макрофаги, съдържащи клетъчен детрит. В някои случаи герминативните центрове не са добре отграничени и инфилтрацията от клетки на герминативните центрове придобива дифузен характер.

Съгласно критериите на Световната здравна организация фоликуларния лимфом (фигура 3) е морфологично разделен на:

• степен 1 (по-малко от 5 центробласти на поле)
• степен 2 (6-15 центробласти на поле)
• степен 3 (повече от 15 центробласти на поле)

Степен 3 се подразделя на: клас 3А (все още налични центроцити) и клас 3В (фоликулите се състоят почти изцяло от центробласти).

Актуализацията на Световната здравна организация за 2008 година класифицира категориите 1 и 2 сега като нисък клас фоликуларен лимфом, степен 3А като висок клас фоликуларен лимфом и степен 3В като дифузен голям B-клетъчен лимфом.