Серопозитивен ревматоиден артрит МКБ M05

Отокът е също се проявява при активен възпалителен процес, която ангажира ставната синовия и околоставните меки тъкани. Получава се излив, който е ограничен в ставата. Патологичният процес ангажира и околоставните структури, при което се образуват бурсити и теносиновити. Променя се локалната температура  — засеганата става е по-топла на тактилен усет.

• Сутрешна скованост

Вследствие от болката и отока, ставата има ограничен обем от движения. Обикновено сутрешната скованост персистира (продължава) повече от 30 минути на ден.

• Деформация на костно–ставния апарат

Като резултат от хроничен възпалителен процес се изменя нормалната анатомична структура на ставата, костите, както и сухожилията и мускулите, които са пряко свързани с болната става. Драматични са промените в горния крайник. Мускулите атрофират, а костите се отклоняват от нормалното анатомично положение. Типични е наблюдаването на и така наречената "визитна картичка на заболяването". Касае за деформация на ръцете, което се дължи на атрофия на mm.interossei, оток в областта на китката и оток и контрактува на метакарпофалангеалните стави.

За съжаление болестта не се ограничава само до ставно–костното локализиране, а проявява навсякъде, където има съединителна тъкан.

• Ревматоидният артрит със засягане на други органи и системи

В тази друга от усложнения е класифициран ревматоидния кардит. Патологичните поражения в сърцето могат да бъдат локализирани в миокарда, еднокарда или перикарда. Хроничните бъбречни увреждания се изявяват след около 10 години след начало на полиартритната изява. Водеща патологична причина за изявата на хроничната бъбречна недостатъчност е амилоидозата (натрупване на структурно променени протеини в междуклетъчното пространство). Неврологичните поражения са предимно на периферната нервна система, изявяващи се със сетивни двигателни нарушения. От увредата на сензорните органи най-драматично е поражението на очите. Пациентите описват за единични или рецидивиращи склерити (възпаление на склерата). В някои случаи се ангажира кожата — сформират се подкожни възли или кожни улцерации.

• Ревматоидна болест със засягане на белия дроб

Белодробното ангажиране на болестта е често срещано усложнение. Тя се дължи на дифузно разпространената интестинална белодробна фиброза. Нарушава се съдовото русло и настъпва белодробна хипертония. От друга страна се ограничава газообмена функция на белия дроб и постепенно настъпва хронична дихателна недостатъчност. Увредата на плеврата се изявява с плеврален излив.

• Синдромът на Felty

Синдромът съчетава спленомегалия, гарнулоцитопения, тромбоцитопения, анемия и старчески петна по кожата. Анемията се среща при около 1/3 от заболелите и е свързана обмяната с нарушения метаболизъм на желязото поради възпалителния процес.

• Ревматоидният васкулит

Васкулитът представлява едно от най-тежките усложнения на серопозитивния ревматоиден артрит. Съдовите изменения могат да ангажират всеки един орган в патологичната изява на болестта — очите, белите дробове, сърце, нервната тъкан, кръвоносните съдове на крайниците.

Спрямо "Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето" усложненията на серопозивния ревматоиден артрит са също класифицирани като други серопозитивни ревматоидни артрити и серопозитивен ревматоиден артрит, неуточнен.

При съмнение за болестта лекарският разпит започва със снемането на подробна анамнеза относно сегашните и миналите заболявания. От изключително значение е да се уточни фамилната обремененост както за серопозитивен ревматоиден артрит, кака и за други автоимунни заболявания. Следващият диагностичен етап е свързан с провеждането на физикален преглед. По време на физикалния преглед лекарят преценява:

• Подвижността на ставите
• Наличието на болка при движение
• Скованост и продължителността 
• Ставен оток и периставни изливи
• Ревматоидни възли

Приема се, че при серопозитивния ревматоиден артрит ставите са симетрично ангажирани. Най-често се засягат метакарпалогалагните (MCP), следвани от китката, проксималната интерфалангеална (PIP), колянната, метатарсофалангеалната (МТР), раменната, глезенната, шийната част на гръбначния стълб, бедрената кост, лакътя и темпоромандибуларните стави. Засегнатите стави са болезнени при палпаторни изследване, подути и затоплени.

Други често наблюдавани мускулно-скелетни прояви включват тендосиновит (възпаление на забавните места на сухожилията), локална остеопороза (хронично рецидивиращото ставно възпаление постепенно ангажира и околоставните кости). В някои случаи се установява синдром на карпалния канал. Вторични мускулна атрофия се дължи на дългото щадящо обездвижване.

Подутината и деформацията в дисталните интерфалангеалните стави е известно като възли на Heberden, а тези в проксималните интерфалангеални стави като възлите на Bouchard.

Физикалният преглед на пациента не е достатъчен за поставянето на окончателна диагноза. Основавайки се на съвременните медицински стандарти, коректното диагностициране на  серопозитивния ревматоиден артрит е въз основа на клинични, лабораторни и образни методики. От лабораторните изследвания се установява зависещи стойности на скоростта на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин — те са лабораторните констелации за наличието на възпалителен процес. Позитивират се антинуклеарните антитела, които доказват наличието на автоимунен процес, както и специфичните за серопозитивния ревматоиден артрит — ревматоиден фактор.

Ставно-костните промени могат да бъдат визуализирани посредством рентгенография на ставите на горния и долния крайник. При необходимост се извършва и компютърна томография, както и ядрено-магнитен резонанс. Достъпен и лъчево ненатоварващ образен метод е и артросонофрафията, която е дял на ултразвуковото изследване. При съмнение за наличие на патогенно индуциран възпалителен процес се извършва артроцентеза с последващо микробиологично култивиране.

В диференциално – диагностичен план могат да бъдат разгледани:

• Подагра
• Дисеминиран lupus erythematodes
• Псориатричен артрит
• Реактивни артропатии
• Артрит при Лаймска болест
• Анкилозиращ спондилит

Към момента няма дефинитивно лечение на серопозитивния ревматоиден артрит. Ограничаването и контролът на болестния процес са медицинско предизвикателство и изкуство.

Целите на провежданата терапия са свеждане до минимум симптомите и подобряването на качеството на живот. Всяка една фармакологична терапия се основана на стриктно спазван хигиенно – диетичен режим. Препоръчва се умерена физическа активност с цел да не се пренатоварват ставите. Мерките включва трудоустрояване, балнеолечение, физиотерапия и други. Фармакологичната терапия включва използването на противоревматични средства.

Основно средство на избор са антиревматичните лекарства, модифициращи заболяването (DMARDs). Посредством тях се окупира симптоматика и се забавя болестното увреждане на ставите. Следните лекарства се считат за DMARD: Метотрексат, Хидроксихлорохин, Сулфасалазин, Лефлуномид, инхибитори на TNF-алфа (Цертолизумаб, Инфликсимаб и Етанерцепт), Абатацепт и Анакинра. Rituximab и тоцилизумаб са моноклонални антитела и също са DMARDs. TNF-блокерите са съвременните лекарства за контрол на болестта. Тяхното действие е насочено към инхибиране на определени модификатори на възпалителния процес. Въпреки безспорният им ефект е установена и асоциация с други болести като туберкулоза. Предполага се, че модулирайки имунния отговор пациентът е уязвим на инфекция с Мycobacterium tuberculosis.

Противовъзпалителни и аналгетични средства са друг клас лекарска, които се използват за контрол на болестта. Нестероидните противовъзпалителни средства и глюкокортикостероидите са подходящи за понижаване на острата симптоматика. При пациенти със ставни деформации се препоръчва оперативна интервенция като ставно протезиране.

Обект на особен интерес са бременността и ваксинирането при пациенти със серопозитивен ревматоиден артрит.

Повече от 75% от жените с ревматоиден артрит имат симптоми, които се подобряват по време на бременност, но могат да се влошат симптомите след раждането. Трябва да се знае, че Метотрексатът и Лефлуномид са тератогенни (вредни за плода) и не се използват при бременност. Препоръчва се жените в детеродна възраст да използват противозачатъчни средства за избягване на бременност и да преустановят употребата им, ако се планира бременност. Ниски дози Преднизолон, Хидроксихлорохин и Сулфасалазин се считат за безопасни при бременни с ревматоиден артрит.

Хората със серопозитивен ревматоиден артрит имат повишен риск от инфекции и смъртност, а препоръчваните ваксинации могат да намалят тези рискове. Инактивираната грипна ваксина трябва да се приема ежегодно. Пневмококова ваксина също се препоръчва. И не на последно място трябва да се прилага веднъж след навършване на 60 жива атенюирана ваксина за херпес зостер, но не се препоръчва при хора, които са на лечение с тумор некрозис фактор алфа блокер.

Серопозитивният ревматоиден артрит е с неблагоприятна прогноза. Смъртността при болестта е около 1%, но силно се засяга качеството на живот. Добрият терапевтичен контрол може да забави и напълно ограничи болестния процес.