Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Дорзопатии Спондилопатии Анкилозиращ спондилит

Анкилозиращ спондилит МКБ M45

Анкилозиращ спондилит МКБ M45 - изображение

Болестта на Бехтерев е хронично възпалително заболяване, което засяга гръбначния стълб, кръстцово-тазовите (сакроилиачните) стави и периферните стави и е с подчертана тенденция към вкостяване и обездвижване.

Средно 0,3-0,4 % от населението страда от болестта на Бехтерев. Най-висока е честотата на заболяването между 16 и 30 годишна възраст. Мъжете боледуват около 4 пъти по-често от жените.

Генетичните фактори играят основна роля в етиопатогенезата на заболяването. Установена е силна асоциация на болестта с антигена на тъканната съвместимост В27. Като 90 % от засегнатите са носители на посочения антиген. Допуска се и участието на хронични пикочно-полови и чревни инфекции, откъдето етиологичния фактор по кръвен и лимфен път предизвиква заболяването.

Най-често патологичният процес започва от сакроилиачните стави. Типичният за заболяването склерозиращ (уплътняване) и вкостяващ процес се появява по ръбовете на междупрешленните дискове. Поради костното спояване на гръбначните прешлени, гръбнака придобива вид на бамбукова пръчка. Променя се и конфигурацията на гръбначният стълб - изглажда се поясната лордоза (изпъкване напред в поясната част), засилва се гръбначната кифоза (изпъкнал назад гръбначен стълб), развива се сколиоза (изкривяване на страни на гръбначния стълб) в гръдно-поясния сегмент, по-късно се наблюдава хиперлордоза на шията.

Основните прояви на болестта на Бехтерев са болките и постепенното ограничаване подвижността на гръбначния стълб.

  • Болка - В началото болните имат преходни болки и лека сутрешна скованост в седалищната и поясно-кръсцовата част. Болките се засилват след физическо натоварване или метеорологични промени и изчезват спонтанно. По-късно те стават постоянни, засилват се през втората половина на нощта и в ранните сутрешни часове. Трудно се повлияват от аналгетици. Понякога болките се разпространяват по задната част на бедрото. При засягане на ребрено-гръбначните стави, се появяват болки и в гръдния отдел на гръбнака, които са с опасващ характер. Те се засилват при дишане и водят до ограничаване на дихателните движения. По-рядко заболяването може да започне с болки в шийния отдел на гръбнака.
  • Ограничена подвижност - Засегнати биват и сакроилиачните стави. Ставните ивици стават неясни, неравни, костните ръбове се уплътняват и постепенно се получава частични или пълно обездвижване на ставите.
  • Общи прояви - Някои общи прояви са физическа умора, отслабване, безапетитие, слабост в долните крайници и повишена температура.

Класификация:

  • Централна форма - поразява само гръбначния стълб.
  • Ризомиелична форма - освен гръбнака се включват и тазобедрените и раменните стави.
  • Гръбначно-периферна форма - с участие на периферните стави.
  • Скандинавска форма - с ангажиране на малките стави на ръцете и стъпалата.
  • Висцерална форма - при нея има засягане на сърцето, предните сегменти на очите (засягане на ириса и цилиарното тяло), белите дробове и бъбреците.

Болестта на Бехтерев може да започне и с артрит на периферните стави - със засягане на една или няколко стави. Като се включват предимно големите стави на долните крайници, по-рядко се засягат малките стави на ръцете и стъпалата. За разлика от ревматоидният артрит, тук липсва симетричност на ставните поражения (сутришната скованост е по-слабоизразена).

Използват се следните критерии при диагностициране на заболяването:

  • Лумбо-сакрална болка и скованост повече от три месеца, неповлияна от покой;
  • Болка и скованост на гръдният сегмент на гръбначния стълб;
  • Ограничено вдишване и издишване;
  • Ограничена подвижност в поясният сегмент на гръбначния стълб;
  • Прекаран или наличен иридоциклит (възпаление на ириса и цилиарното тяло);
  • Двустранен сакроилеит (засягане на кръсцово-тазовите стави);
  • Наличие на синдесмофити, характерни за заболяването (междупрешленните връзки са уплътнени и изглеждат като надлъжно вървящи ленти, които се прехвърлят от един прешлен върху друг).

Необходими са наличие на сакроилеит и още един от посочените критерии за поставянето на диагнозата или 5 от другите критерии от посочените по-горе. Може да се направи рентгенография на гръбначният стълб, сцинтиграфия, имунологични изследвания за доказване на антиген В27; лабораторните кръвни изследвания не са специфични.

При близо от половината има бавно развитие на заболяването. При част от болните протича по-тежко с бързо прогресиращи увреждания. Прогнозата при болестта на Бехтерев е индивидуално различна. По отношение на живота на болните е благоприятна.

За лечение на анкилозиращ спондилит прилагат се обезболяващи медикаменти, миорелаксанти, нестероидно противовъзпалителни средства, кортикостероиди и химиотерапия - лечение по схема от ревматолог. Добре е пациентите да правят физически упражнения, да наблегнат на спортове като плуване, за да се забави обездвижването на гръбначния стълб, може да се приложи и физиотерапия. В късните стави като алтернатива може да се приложи и хирургично лечение.

3.0, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Анкилозиращ спондилит МКБ M45

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Анкилозиращ спондилит МКБ M45

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Анкилозиращ спондилит МКБ M45

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътекиФармакологични групи (Активни съставки):