Туберкулозен бактерий (Mycobacterium tuberculosis)

Бактерия на туберкулозата представлява тънка, леко извита пръчица с размери, вариращи от 1 до 10 микрометра. В препарати от култури бактериалните клетки се разполагат поединично като притежават изразен полиморфизъм. Не образуват спори и капсули, не притежават ресни.

Клетъчната стена на туберкулозните бактерии се различава от тези на останалите микроорганизми по голямото липидно съдържание. Именно тя прави бактериите изключително киселинно устойчиви и неповлияващи се от условията на околната среда.

При оцветяване по метода на Цил-Нилсен Mycobacterium tuberculosis се обагря в рубиненочервен цвят.

Най-подходящи за посявка на туберкулозни бактерии е селективна среда, съдържаща аминокиселини, картофено нишесте и глицерин - Льовенщайн-Йенсен (на яйчна основа).

Туберкулозните бактерии се развиват бавно, на 18-20 часов цикъл на делене, което означава, че са необходими поне 3 седмици, за да се образуват туберкулозни колонии. Колониите биват сухи, сивково-белезникави, с неравна периферия и грапава повърхност.

Туберкулозните микобактерии притежават добра биохимична производителност и редуцират нитратите, продуцират никотинова киселина и голям набор от протеолитични ензими (разграждащи белтъците).

Бактериите не образуват екзотосин, който да обясни вирулентността им. Фагоцитозата се потиска от така нареченият корд фактор, той е токсичен за мишки и индуцира образуването на грануломи. Неговият токсичен ефект се усилва от гликолипидине на клетъчната стена, които инхибират (спират) образуването на фаголизозома, така фагоцитозата не може да бъде завършена.

В заразено мляко се запазва до няколко месеца и поради тази причина след консумация на контаминирано мляко човек може да развие чревна форма на туберкулоза.

В днешни дни една трета от населението на развиващите се страни боледуват от туберкулоза. Всяка година се диагностицират около 10 милиона нови случая.

Входна врата са дихателните пътища, а източник на инфекцията е болният човек.

Наблюдават се както специфични, така и неспецифични симптоми.

Специфични:

• кашлица;
• кървави храчки.

Неспецифични, характерни и за други инфекциозни заболявания:

1. фебрилитет;
2. понижен апетит;
3. отпадналост;
4. отслабване на тегло.

След попадане в дихателните пътища на гостоприемника бактерия се фагоцитира от макрофагите в алвеолите (алвеоларни макрофаги), в които бактериите се делят и за около 10 дни се развива локална възпалителна реакция известна под името първичен афект. Неспецифичната реакция постепенно се развива до туберкулозен гранулом. В грануломите туберкулозните бактерии могат да се запазят жизнеспособни с години.

След разпадане на гранулома се образува казеозна некроза - некротична тъкан. Ако при своето разпадане гранулома се отвори в кръвоносен съд и достигне кръвообращението инфекцията се пренася на системно ниво и е възможно да се развие туберкулоза в мозъка, туберкулоза на бъбреците или на други органи.

Постпървичната туберкулоза е най-често срещана при възрастни и е резултат от активиране на латентна инфекция в огнищата на разсейките от първичната форма.

В България задължителното прилагане на туберкулозна ваксина е въведено през 1944 г. В днешни дни се прилага лиофилизирана ваксина.

Първата ваксинация се извършва в родилния дом на новородени от 0-2 месеца. На 7 и 11 годишна възраст децата се тестуват с пробата Манту и показалите отрицателен резултата се реимунизират.

За оценка на състоянието на имунитета служи туберкулиновата реакция.

1. храчки;
2. урина;
3. кръв;
4. гной;
5. плеврален ексудат.

Прави се оцветяване по Цил-Нилсен и се провежда микроскопско наблюдение на бактериите. Възможно е използването на поримеразно-верижна реакция (PCR) за доказване на ДНК на бактериите.