Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на храносмилателните органи Увреждания на други храносмилателни органи при болести, класифицирани другаде Туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли (А18.3ї)

Туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли (А18.3ї) МКБ K93.0

Туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли (А18.3ї) МКБ K93.0 - изображение

Туберкулозата на червата засяга главно долната част на илеума, сляпото черво и възходящата част на колона, по-рядко ректума. Останалите части на дебелото черво се засягат само по изключение. Различават се първично и вторично туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли. При вторично засягане обикновено е свързано с туберкулоза на белите дробове. При първичната туберкулоза заразяването става чрез приемане на заразени хранителни продукти, както и хематогенното (по кръвен път). Този път на заразяване се срещат сравнително рядко. През последните години под влияние на съвременната противотуберкулозна химиотерапия заболяването се среща сравнително по-рядко. При болни с туберкулоза е възможен туберкулозен лимфаденит. При изолирани форми неговата диагноза е изключително трудна. При изследване с ядрено - магнитен резонанс се установява засягане на парааортални лимфни възли, малкото було, парареналното пространство и мезентериума.

Според патофизиологичната характеристика на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли има три вида:
- Улцерозен тип;
- Хипертрофичен тип;
- Улцеро - хипертрофичен тип.

Клинична картина на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли
Симптоматиката и протичането на заболяването са доста разнообразни. Важно място заемат нарушенията на дефекацията – диария, запек. Освен това болните се оплакват от болки, най-често в дясната половина на корема, болезненост при натиск по хода на колона (дебелото черво) и специално в илео – цекалната област, намаление на апетита. Като израз на туберкулозна интоксикация се наблюдават субфебрилна температура, анемия, обща слабост, отслабване на тегло. Нерядко се откриват признаци и от страна на други коремни органи, дължащи се на интоксикацията или на рефлекторно въздействие, като гастрит, дискинезия на жлъчните пътища, функционални нарушения на стомаха и др. При хипертрофично – туморната форма на илео – цекалната туберкулоза общото състояние обикновено е по-малко засегнато, доминират нарушения в дефекацията и болки в дясната илиачна област, метеоризъм. При палпация се напипва резистентност в същата област.
При туберкулоза на ректума е налице клиничната картина на проктит (възпаление на правото черво), с диарични изпражнения с примеси на слуз и кръв, болки при дефекация и тенезми (болезнени напъни за дефекация).
Туберкулозата на перитонеума е най-честата причина за хроничен илеус при млади хора.

Диагноза на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли
От страна на кръвната картина в стадий на изостряне се установяват силно ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), левкоцитоза с олевяване или лимфоцитоза. Доказването на туберкулозни бактерии в изпражненията невинаги говори със сигурност за туберкулоза на червата, тъй като при белодробната туберкулоза те могат да бъдат погълнати с храчките.
За поставяне на диагнозата са от значение данните от анамнезата, оплакванията, симптомите на възпалителен процес. Важно значение има рентгеновото изследване на червата, при което се намират като израз на възпалителния процес неправилен лигавичен релеф, спастични участъци и др.. Освен това могат да се установят и язви, стенози (стеснени) участъци, периколитни сраствания. Твърде често се наблюдава бързо изпразване на сляпото черво и на възходящата част на дебелото черво, поради което те се оказват без контрастна материя. Туберкулиновите проби често са отрицателни.

В диференциално диагностично отношение на първо място трябва да се имат предвид колити от друго естество, рак на дебелото черво, хроничен апендицит, болест на Крон, хроничен улцерозен колит.

Лечение на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли
Лечението е комплексно. Основно място заема химиотерапия със съвременните анти туберкулозни средства. В доза и съчетания както при белодробната туберкулоза. Освен това е необходимо спазването на съответен хигиенно – диетичен режим, с пълноценна, богата на белтъчини и витамини храна. При изостряне на болките се прилагат симптоматични средства (спазмолитични лекарства, щадяща диета). Обикновено консервативното лечение е достатъчно при около 50 % от болните. При останалите 50 % болни се налага хирургично лечение (резекция на черво) поради редица усложнения: стеноза и обтурация на червото, перфорация, фистула, а също и при илео – цекалната хипертрофично – туморна форма.

Профилактиката се състои, от една страна, в избягването да се употребява непастьоризирано неварено прясно мляко, от друга, в правилното лечение на белодробната и уро – гениталната туберкулоза.

Прогнозата на чревната туберкулоза сега в повечето случаи е добра благодарение на ефикасността на съвременните анти туберкулозни средства. Трудоспособността е ограничена продължително време – за две и повече години, докато продължава лечението.

Повече за увреждане на червата, мезентериалните лимфни възли и перитонеума при туберкулоза можете да прочетете при:
A18.3    Туберкулоза на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли.

4.2, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия