Туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли (А18.3ї) МКБ K93.0

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Туберкулозата представлява бактериална инфекция, която обикновено поразява дихателната система с развитие на първични огнища в белия дроб, но е възможно и поразяване на други органи и системи при разпространение на първичното огнище (така наречените вторични форми) или при формиране на атипично първично огнище с екстрапулмонална локализация.

Туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли е сравнително рядка форма на туберкулоза, която може да протече с множество нехарактерни оплаквания, съответно диагнозата може да бъде силно затруднена, което да забави лечението и да повиши риска от възникване на усложнения.

Причини и патогенетични особености

Туберкулозното увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли се причинява от различните щамове на туберкулозните микобактерии, като екстрапулмонална локализация (извън белия дроб) се описва при около 15 процента от засегнатите.

Особеностите на болестния процес включват:

• локализация на промените: туберкулозата на червата засяга главно долната част на илеума, сляпото черво и възходящата част на колона, по-рядко ректума. Останалите части на дебелото черво се засягат само по изключение. Мезентериалните лимфни възли се засягат в хода на болестния процес
• първична туберкулоза: при първичната туберкулоза заразяването става чрез приема на контаминирани хранителни продукти, както и хематогенното (по кръвен път). Този път на заразяване се срещат сравнително рядко в клиничната практика
• вторична туберкулоза: вторичното засягане обикновено е свързано с туберкулоза на белите дробове (белият дроб е обичайната локализация на първичното огнище при туберкулоза). През последните години под влияние на съвременната противотуберкулозна химиотерапия заболяването се среща сравнително по-рядко. Вторичното разпространение на болестта се осъществява най-често по лимфогенен или хематогенен път
• патофизиологични особености: според патофизиологичната характеристика на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли, се различават улцерозен тип (с множество язви), хипертрофичен тип (с разраствания) и смесена форма или улцеро-хипертрофичен тип. Допълнително се различават серозна форма (с голямо количество бистър ексудат и дифузни туберкули), суха или адхезивна форма (с масивни сраствания между чревните гънки и оментума) и гнойна форма (наличие на казеозно-гнойни огнища на мезентериалните лимфни възли)
• рискови фактори: изложени на по-висок риск от развитие на интестинална туберкулоза са пациентите с HIV или СПИН, изразен имунен дефицит, пациенти с подлежаща чернодробна цироза, както и при провеждане на перитонеална диализа

Симптоми

Клиничната картина при туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли обикновено включва появата на неспецифични прояви, изразени в различна степен в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес.

В общия случай могат да се наблюдават следните оплаквания:

• нарушения в дефекацията: възможно е развитието на запек, диария или редуване на периоди на запек с периоди на диария. Възможно е наличие на допълнителни примеси в изпражненията, включително кръв, гной и слуз
• болки в корема: много от засегнатите се оплакват от коремна болка, най-често в дясната половина на корема, наличие на болезненост при натиск по хода на колона (дебелото черво) и специално в илео-цекалната област
• интоксикационни прояви: като израз на туберкулозна интоксикация се наблюдават субфебрилна температура, анемия, обща слабост, отслабване на тегло. Нерядко се откриват признаци и от страна на други коремни органи, дължащи се на интоксикацията или на рефлекторно въздействие, като гастрит, дискинезия на жлъчните пътища, функционални нарушения на стомаха и други
• симптоми според локализацията на огнището: при хипертрофично-туморната форма на илео-цекалната туберкулоза общото състояние обикновено е по-слабо засегнато, доминират нарушения в дефекацията и болки в дясната илиачна област, метеоризъм. При туберкулоза на ректума е налице клиничната картина на проктит (възпаление на правото черво), с диарични изпражнения с примеси на слуз и кръв, болки при дефекация и тенезми (болезнени напъни за дефекация). Туберкулозата на перитонеума е най-честата причина за хроничен илеус при млади хора

Сред най-честите усложнения на болестта се включват развитието на асцит, ентерит, перитонит, както и различни полиорганни увреждания при дисеминация на процеса, прогресия при липса на лечение.

Полезна информация по темата може да намерите още на:
» Туберкулоза на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли
» Туберкулозен перитонит

Диагноза

Диагноза при туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли изисква комплексен, целенасочен и обстоен подход, като се назначават многобройни изследвания от различен характер:

• анамнеза и физикални находки: давност, вид и тежест на оплакванията, данни за контакт с болни от туберкулоза или консумация на подозрителни хранителни продукти. Физикалните находки варират в широка степен в зависимост от тежестта на болестния процес
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, анализ на урина и фекален тест. От страна на кръвната картина в стадий на изостряне се установяват силно ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), левкоцитоза с олевяване или лимфоцитоза. Доказването на туберкулозни бактерии в изпражненията невинаги говори със сигурност за туберкулоза на червата, тъй като при белодробната туберкулоза те могат да бъдат погълнати с храчките. Туберкулиновите проби често са отрицателни
• образни и инструментални изследвания: важно значение има рентгеновото изследване на червата, при което се намират като израз на възпалителния процес неправилен лигавичен релеф, спастични участъци и други характерни изменения. Освен това могат да се установят и язви, стенози (стеснени участъци), периколитни сраствания. Твърде често се наблюдава бързо изпразване на сляпото черво и на възходящата част на дебелото черво, поради което те се оказват без контрастна материя

В диференциалната диагноза на първо място трябва да се имат предвид колити от друго естество, рак на дебелото черво, хроничен апендицит, болест на Крон, хроничен улцерозен колит и други.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при доказване на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли, изисква комплексни мерки, съобразени с особеностите на болестния процес при конкретния пациент.

Обикновено се назначават консервативни мерки за лечение на туберкулозното огнище и редица симптоматични и общи мерки за подобряване състоянието на болните:

• туберкулостатици: основно място заема лечението със съвременните антитуберкулозни средства (изониазид, рифампицин, етамбутол, пиразинамид, стрептомицин), в доза и комбиниране, както при белодробната туберкулоза. Пациентите следва да се съблюдават за ежедневен прием на съответните лекарства за постигане на оптимални резултати. Противотуберкулозното лечение често е продължително и в много случаи изисква терапия над шест месеца с подходяща комбинация от лекарства
• общи мерки и диета: препоръчва се спазването на съответен хигиенно-диетичен режим, с прием на пълноценна, богата на белтъчини и витамини храна, избягване на дразнещи храни, пикантни, пържени и люти храни, прием на достатъчно течности
• симптоматични средства: при изостряне на болките се прилагат подходящи обезболяващи средства, спазмолитици, противовъзпалителни агенти и други
• оперативно лечение: обикновено консервативното лечение е достатъчно при около 50 процента от болните. При останалите се налага хирургично лечение (резекция на черво), поради редица усложнения, като стеноза и обтурация на червото, перфорация, фистула и други

Прогнозата при чревната туберкулоза при повечето пациенти е добра, благодарение на ефикасността на съвременните антитуберкулозни средства. Трудоспособността е ограничена продължително време във връзка с продължителната терапия и дълъг възстановителен период.

Изображения: freepik.com