Туберкулоза на пикочо-половите органи МКБ A18.1

Туберкулозата на пикочо-половите органи е вторично заболяване.

Инфекцията се пренася по кръвен път, лимфен или каналикулен.

Най-често се засяга надсеменника, но може да се засегне и тестисът и семепровода и простатната жлеза.

Туберкулозата на бъбреците е вторично заболяване. След прекарана белодробна туберкулоза на практика всеки преболедувал индивид може да се разболее от бъбречна туберкулоза.

Туберкулозата на бъбреците е вторично заболяване, тъй като тя се развива на базата на съществуващо вече инфекциозно огнище в човешкия организъм. От него след различен срок от време туберкулозният бактерий на достига по кръвен път до единият от бъбреците.

Туберкулозният бактерий достига до двата бъбрека, но обикновено инфектира само единият от тях.

Проникнали в бъбрека, не се оформя веднага картина на бъбречна туберкулоза, а това става след спадане на съпротивителните сили на организма, когато се появяват първите симптоми.

Дори оформена каверна в кортикалната част на бъбрека може да оздравее спонтанно.

При образуване на огнище в медуларната част на бъбрека се оформя вече и съответната клинична картина.

В по-късен етап могат да се засегнат и двата бъбрека или други органи на човешкия организъм.

При своето развитие туберкулозата на бъбрека преминава през три стадия.

1. Първи стадий - формират се туберкули, разположени субкапсуларно, и инфилтрати в медулата на бъбрека.

2. Втори стадий - започва разпад на инфилтратите с оформяне на малки или големи каверни в паренхима на бъбрека, които стават причина за клиничната изява.

3. Трети стадий - оформят се различно изразени, като в крайния стадий бъбрекът наподобява на торба с гной (пионефроза).

В някои каверни се образува калцификация и ако тя обхване целия бъбрек се получава така нареченият "рен мастикс".

Клиниката е пъстра. В началото има нехарактерни оплаквания като отпадналост, умерено тъпи болки в лумбалната област, умерено изразени циститни оплаквания. При някои пациенти може да се открие лекостепенно изразена албуминурия или незначителна левкоцитурия.

Значението на тези симптоми е по-голямо при болни, прекарали в миналото специфичен белодробен процес.

Диагнозата на тубекулоза на бъбреците се поставя на базата на данни от микробиологичното изследване, венозната урография.

Диференциална диагноза на туберкулозата на бъбреците трябва да се прави с:

• хроничен пиелонефрит,
• неспецифична пионефроза,
• калкулоза на бъбреците,
• хидронефроза (вродена или придобита).

Туберкулоза на пикочния мехур е вторична инфекция. Патогенезата е същата като туберкулозата на бъбреците и клиничните признаци са:

• постоянни позиви за уриниране,
• често уриниране,
• урината може да е кървава, а също може да се намира в нея гной или да е мътна,
• болки в областта на пикочния мехур под и над симфизата, които са силни и се усилват в края на микцията.

Инфекцията от бъбреците може да се разпространи десцендентно - към чашките на бъбрека, легенчето, уретерите, пикочния мехур, уретрата.

Подробна информация за туберкулоза на пикочния мехур може да прочетете:

• МКБ N33.0 Туберкулозен цистит (А18.1ï)

Туберкулозата на уретерите може да протече без никаква клинична симптоматика, но може да има неспецифични прояви на възпаление:

• субфебрилитет, отпадналост,
• нощни изпотявания,
• тъпа болка в гърба и кръста,
• мътна урина,
• поява на парцали в урината или различни повлекла, които да са симптом на дрениране на казеозно огнище.

Повече информация за туберкулоза на бъбреците и уретерите може да прочетете:

• МКБ N29.1 Други увреждания на бъбрека и уретера при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Туберкулозата на мъжкати полови органи може да обхване всяка една част от мъжката полова система.

Инфекцията е резултат от хематогенно дисеминиране на първична туберкулоза. Смята се, че туберкулозата на мъжката полова система започва от простатата, семенните мехурчета, обхваща и семепроводите, епидидима, тестисите.

Туберкулозата нанася щети на тестисите и епидима, семепроводна обструкция, потиска сперматогенезата, смущава транспорта на семенната течност и може да е причина за безплодие.

Обхваща най-често възрастта между 20 и 40 години. Първоначално лезиите са едностранни, а в последствие могат да бъдат и двустранни.

Често при туберкулоза на пикочо-половите органи няма очевидни симптоми, но по-късно в протичането на инфекцията могат да се наблюдават:

• дискомфорт в областта на пикочния мехур,
• промени в спермата,
• наличие на кръв в спермата,
• перинеална болка,
• болка при еякулация.

Най-често първи признаци на туберкулозата на мъжката полова система са:

• внезапно започнала скротална болка,
• подуване на тестисите,
• може да има образуване на студен абсцес.

Диагнозата се поставя на базата на:

• анамнеза за прекарана туберкулоза,
• промяна в лабораторните показатели на кръвта (СУЕ е ускорена),
• изследване на скротум и епидидим,
• търсене на аномалии по семепроводите,
• проверка на простата чрез анално туширане,
• изследване на сперма (брой сперматозоиди, морфология, липса на сперматозоиди, еритроцити в спермата),
• в 30% от случаите се открива туберкулозен бактерий в спермата,
• рентгеновото изследване показва калцификати в простатата, понякога простатата може да изглежда празна.

Повече информация за туберкулоза на мъжките полови органи може да прочетете:

• МКБ N51.* Увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде

Според СЗО в Азия се наблюдава 50% увеличение на случаите на генитална туберкулоза. Обикновено туберкулозата на маточната шийка и на матката са "тихи" инфекции и дълго време не дават никаква симптоматика, тъй като могат да останат в латентно състояние дълго време.

Някои от симптомите на туберкулоза на шийката на матката и матката са:

• менструални нарушения,
• необяснимо ниска или висока температура продължителен период от време,
• болки в таза,
• вагинални секрети,
• безплодие,
• загуба на тегло.

Понякога липсва симптоматика. Както при други части на женската полова система няма макроскопски промени в шийката на матката, които да са специфични за туберкулоза.

Шийката на матката може да изглежда нормално или възпалена, а макроскопски може да наподобява на инвазивен карцином.

Диагнозата се поставя най-сигурно чрез хистологични и бактериологични изследвания. Ако е извършено бактериологично изследване на ендоцервикална слуз, би могло да се намери причина за необясним стерилитет, както и чрез цитологично изследване.

Хистологичното изследване открива грануломатозно възпаление и понякога клетъчен атипизъм, заедно с чести лигавични хиперпластични промени.

Повече информация за туберкулоза на шийката на матката може да прочетете:

• МКБ N74.0 Туберкулозна инфекция на шийката на матката (А18.1ï)

Туберкулозно възпаление на органите и тъканите на малкия таз при жени може да включва всяка една част от половата система при жената.

Туберкулозата може да бъде причина и за развитие на възпалителни промени, които да са причина за стерилитет.

Например туберкулозният ендометрит е причина за тазова възпалителна болест. При туберкулозният ендометриит възпалителният процес е локализиран в ендометриума, най-вече във фундуса, а миометриума обикновено не участва.

Инфекцията може да се разпространи към маточните тръби. Ендометриумът изглежда непроменен, поради цикличността му.

Въпреки това при разраснал се процес може да има наличие на улцерозен, зърнисти лезии. Понякога макроскопският вид може да наподобява карцином, маточната кухина да бъде заличена от сраствания.

Първичното заличаване на ендометриума води до аменорея (липса на менструация).

Повече информация за туберкулозно възпаление на органите и тъканите на малкия таз при жени може да прочетете тук:

• МКБ N74.1* Туберкулозно възпаление на органите и тъканите на малкия таз при жени (A18.1ï)