Туберкулозен цистит (A18.1ї) МКБ N33.0

Туберкулозният цистит е вторично заболяване, дължащо се на специфична инфекция на пикочния мехур с Mycobacterium tuberculosis. Обикновено се предизвиква след първична локализация на туберкулозен процес в бъбреците.

Попадането на туберкулозните бактерии в пикочния мехур става по десцендентен път, заедно с урината. 

Предразполагащи моменти за развитието на туберкулозен цистит са прекарани инфекции и травми на пикочния мехур и общи имунодефицитни състояния. 

Патоморфологията на туберкулозен цистит включва зачервяване и оток на лигавицата с развиването на специфични туберкули и кратеровидни язви. В по-тежки случаи се засяга не само лигавичният, но и мускулния слой на мехура. С напредване на процеса настъпват тежки изменения с разрастване на съединителна тъкан и склероза, водещи до намаляване на капацитета му.

Пациентите с туберкулозен цистит се оплакват от често уриниране, болезнено уриниране, хематурия (наличие на еритроцити или хемоглобин в урината), пиурия, ретенция (задръжка) на урината, инконтиненция (незадържане) на урината и други.

Диагнозата туберкулозен цистит се поставя въз основа клиничната картина, обективното състояние и лабораторните изследвания. Прави се микробиологично търсене на туберкулозни бактерии в урината, биопсия на пикочната лигавица. От образната диагностика се ползват ехографската методика и екстреторната урография, показваща спедифицичните изменения в мехурната стена.

Лечението включва дълготраен прием на туберкулоцидни и туберкулостатични медикаменти (изониазид, рифампицин, стрептомицин, етамбутол) по схема.