Увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде МКБ N51*

Болестите, засягащи мъжката полова система, показват висока честота и повсеместно разпространение, като могат да засегнат представителите на силния пол от всички възрастови групи. В зависимост от етиологията, локализацията и особеностите на болестния процес се наблюдават известни различия в честота на уврежданията, като някои от тях (простатит, орхит, баланит и други) се срещат по-често от други.

Рубриката увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, включва засягането на различните отдели на половата система в резултат от подлежаща инфекция, която се е разпространила (по лимфен, хематогенен, каналикуларен път или по съседство), причинявайки различни по тежест и особености клинични прояви.

Увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде

Уврежданията на мъжката полова система при болести, класифицирани другаде, като цяло показват ниска честота и се срещат сравнително рядко в клиничната практика във връзка с не особено типичната локализация на болестния процес.

Редица фактори могат да благоприятстват разпространението на инфекцията и обхващането на половата система, като например такива са наличието на имунен дефицит (в резултат от продължително боледуване, ХИВ инфекция, подлежащ тумор, предшестваща химиотерапия, продължителен прием на антибиотици или кортикостероиди), операции в областта, тежки травми в тазовата област, рисково поведение, алкохолизъм, наркомании и много други.

Изясняването на етиологията на болестния процес, ангажирал половите органи, има важно значение при изготвянето на оптимален и целенасочен терапевтичен план.

Рубриката включва следните нозологични единици, всяка от които показва своите особености:

• увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде: засягането на простатата обикновено протича под формата на простатит, остър или хроничен, като клиничните прояви обикновено са сравнително неспецифични и могат да включват болков синдром с различна интензивност и промени в хода на болката, микционни нарушения (по-често уриниране, промени в струята, промени във вида на урината), нарушения в потентността, общо неразположение и други. Изясняването на етиологията има изключително важно значение, тъй като много по-често инфекциозният простатит се дължи на бактериите, отговорни за появата на често срещаните уроинфекции. В този случай обаче причинителите са по-нестандартни, като най-често се касае за наличие на подлежаща филариоза, туберкулоза, трихомониаза, гонорея
• увреждания на тестиса и на епидидима при болести, класифицирани другаде: възпалителните промени в тестисите и/или епидидима водят до развитие на орхит и/или епидидимит (при засягане и на двете структури се касае за орхиепидидимит). В тази рубрика се разглеждат някои по-редки причинители на орхит и епидидимит като например при подлежаща филариоза, хламидиоза, гонорея, туберкулоза. Симптомите съвпадат с причинените от честите етиологични агенти орхит и епидидимит (болки, подуване, промени в сетивността и други), но изясняването на инфекциозния агент има ключова роля за определяне на ефективна терапия
• баланит при болести, класифицирани другаде: развитието на възпалителни промени, обхващащи главичката на половия член, е известно като баланит (при засягане от процеса и на препуциума, което се наблюдава сравнително често, се касае за развитие на баланопостит). При развитие на баланит в хода на амебиаза се касае за амебен баланит, който при развитие на усложнения вследствие забавена терапия може да наложи оперативно лечение. Развитието на баланит в хода на кандидоза (инфекция с гъбичките Candida) се означава като кандидозен баланит и протича с характерни изменения (парене и сърбеж в областта, болки при уриниране и полов акт, подуване, необичайна секреция, наличие на налеп, възможни са и ранички по половия член). Заболяването се предава по полов път, като е високо контагиозно и изисква лечение на всички полови партньори на заболелия
• други увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде: в хода на подлежаща системна инфекция е възможно засягане на всеки един отдел от мъжката полова система с развитие на различни по вид, тежест и особености клинични прояви. Увреждания в хода на аногенитална херпес-вирусна инфекция се срещат сравнително често, докато нарушенията в хода на подлежаща туберкулоза, филариоза и някои други инфекции се описват рядко в клиничната практика, като симптомите варират при отделните пациенти в зависимост от локализацията на болестния процес, неговата давност, общото състояние на пациента и някои други фактори

С прогресията на болестния процес нараства и рискът от поява на усложнения, като формиране на кисти и абсцеси, фистулизация, атрофични и некротични изменения, повишава се рискът от развитие на неопластичен процес, възможно е засягане на репродуктивните възможности, като в някои случаи процесите са необратими.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на заболяването изисква комплексен и индивидуализиран подход, съобразен с оплакванията и особеностите в здравословното състояние на конкретния пациент.

Най-често диагнозата се базира на физикалните, микробиологичните, а в някои случаи и образните методи на изследване:

• анамнестични данни и физикални находки: разпитът на пациента е фокусиран върху изясняване давността на болестния процес, субективните прояви, наличието на евентуални рискови фактори, които може да са благоприятствали появата и разпространението на болестта. При физикалния преглед е необходимо подробно оглеждане и палпация (опипване) на половите органи, маркиране на необичайните находки (налепи, ерозии, ранички, язви, оток, промени в цвета, наличие на променена сетивност, болки и други). За установяване на промени в областта на простатната жлеза (промени в размерите, консистенцията) се препоръчва извършване на ректално туше
• лабораторни и микробиологични находки: лабораторните изследвания обикновено включват пълна кръвна картина и уринен анализ, по преценка на лекуващия лекар и изследване на еякулат. Отклоненията в показателите могат да насочат към наличието на активна инфекция, увреждания по хода на отделителната система и други. Микробиологичната диагностика има високо информативно значение и често поставя или потвърждава диагнозата. За целта се използват различни секрети и телесни течности, които се подлагат на подходяща обработка (серологични, културелни и други изследвания) за установяване на етиологичния причинител
• образна диагностика и инструментални изследвания: образна диагностика се прилага само при някои пациенти при съмнения за усложнения или при диагностични затруднения, като най-често включват ултразвуково изследване, по-рядко компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други. В някои случаи (при сериозни диагностични противоречия, както и за изключване на подлежащ неопластичен процес) се назначава биопсия с последващо хистологично типизиране на получения материал

Диференциалната диагноза е широка и налага изключване на всички възможни етиологични причини за развитие на съответния болестен процес, но обикновено в хода на микробиологичната диагностика се потвърждава конкретният етиологичен агент.

Лечение на заболяването

Лечението обикновено се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от локализацията, етиологията, тежестта и особеностите на болестния процес, както и редица индивидуални фактори от страна на болния.

При възможност се предпочита консервативно лечение (лекарствена терапия, общи мерки), но при необходимост се прилага и подходящо оперативно лечение.

В масовия случай терапията е комплексна и може да включва:

• противомикробна терапия: противомикробни лекарства се прилагат при наличие на инфекция и след доказване на причинителя. При бактериална флора след извършване на антибиограма се назначават подходящи антибиотици, при наличие на паразити, включително хелминти, се назначават подходящи противопаразитни лекарства, а за лечение на гъбични инфекции се прилагат локални или системни антимикотици. Терапията трябва да е достатъчно продължителна с използване на оптимални дози с цел намаляване риска от лекарствена резистентност, намаляване рисковете от рецидив на инфекцията и ефективно лечение на болестния процес. Изборът на конкретния противомикробен препарат се осъществява от специалист след провеждане на необходимите изследвания (самолечението крие рискове от влошаване състоянието на болния, развитие на усложнения и допълнително затруднява последващата терапия)
• симптоматични лекарства: симптоматичното лечение е насочено главно към облекчаване на неприятните симптоми на болестта (сърбеж, парене, подуване, фебрилитет и други), като за целта се прилагат подходящи медикаменти. Според проявите при всеки отделен пациент могат допълнително към антимикробната терапия да се назначат антипиретици, лекарства за лечение на сърбежа, противовъзпалителни агенти и други, които могат да са както за локално приложение, така и за системна употреба
• общи мероприятия: общите мерки включват подходящи хигиенни грижи, при нужда промивки с антисептични разтвори, реанимационни мероприятия, вливане на течности при нужда, прием на витаминни добавки, осигуряване на почивка, избягване на натоварване, въздържане от полови контакти до приключване на терапията и други, по преценка на лекуващия лекар
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага при развитие на усложнения, сериозни поражения върху засегнатите органи, при липса на ефект от консервативните мерки, както и при липса на други алтернативи. Предпочитат се минимално инвазивните техники, но при нужда могат да се приложат и методи за премахване на засегнатия орган (орхиектомия, простатектомия и други)

Прогнозата при увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално, като основните фактори, оказващи влияние, са своевременното откриване на болестта, терапевтичният отговор спрямо приложеното лечение, развитието на усложнения, общото състояние на пациента.