Баланит при болести, класифицирани другаде МКБ N51.2

Рубриката увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, включва различни заболявания в зависимост от локализацията на болестния процес, както и в зависимост от етиологичния причинител.

При засягане от процеса на главичката на половия член се развива баланит. Баланит при болести, класифицирани другаде, се описва сравнително рядко в клиничната практика, като се развива в резултат от разпространение на основния болестен процес и ангажиране на мъжката полова система, в частност главичката на пениса.

Етиологията съвпада с етиологията на основното заболяване, като най-често процесът се разпространява по съседство, по лимфен път или посредством системната циркулация.

Като рискови фактори, увеличаващи вероятността от разпространение на процеса и ангажиране на половия член, се включват имунният дефицит (в резултат от системно заболяване, неоплазма, химиотерапия и други), травми в областта, продължителен стрес и преумора, вредни навици и други.

Към баланит при болести, класифициране другаде, се включват две основни заболявания, а именно:

• баланит в резултат от амебиаза: амебният баланит представлява възпалителен процес, засягащ главичката на пениса в резултат на контакт най-често с перианални язви с намиращи се амеби в тях. Амебният баланит е венерическа форма на паразитозата, която се среща предимно при хомосексуалисти, при практикуване на анален секс. Клиничната картина на състоянието се характеризира с оток на препуциума, изтичане на гнойна секреция, болки в областта, промени в сетивността. Могат да се образуват язви или ерозии по половия член като усложнение, както и фимоза и свързаните с нея рискове
• баланит в резултат от кандидоза: кандидозният баланит представлява възпаление на мъжкия полов член, причинен от гъбички, най-често представителите на Candida albicans. Инфекцията обикновено обхваща първо препуциума, а после десцендира по корпуса. Ако засягането е локализирано само в препуциума заболяването се нарича кандидозен постит, а при засягане и на препуциума и на главичката се говори за баланопостит. Инфекцията се среща по-често при млади мъже, в полово активна възраст. Заболяването се предава по полов път, но редица фактори се считат за предразполагащи, като например подлежащ захарен диабет (особено с дългогодишно протичане), имунодефицит (болни от ХИВ/СПИН, приемащи кортикостероиди), алкохолизъм, продължителен прием на антибиотици, лица с лоша лична хигиена, тясно бельо и други. Клиничната изява на кандидозния баланит (Balanitis candidosa) включва генитален дискомфорт, сърбеж, дразнене, парене и болка по време на уриниране или полов акт, оток на препуциума (който може да доведе до фимоза като сравнително често усложнение) и други. Главичката и препуциума са зачервени с белезникав налеп, възможни са и ерозии. Под кожичката може да има зловонен белезникав секрет, с вид на пресечено кисело мляко. Заболяването е силно заразно и при непротектиран полов контакт лесно може да се заразят половите партньори на пациента

Неглижирането на болестта, липсата на лечение или неправилната терапия крие риск от хронифициране на инфекцията, развитие на различни по вид и тежест усложнения, засягане на потентността и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при баланит при болести, класифицирани другаде, обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти.

Подходът е комплексен, но индивидуален, като обикновено се разчита на информацията, получена от следните диагностични подходи:

• анамнестични данни и физикални находки: разпитът на пациента има за цел изясняване на известни рискови фактори, подлежащи заболявания, скорошни инфекции, травми и други, които могат да са станали причина за развитието на болестния процес. Клиничният преглед включва подробен оглед и палпация на половите органи с фокус върху половия член. Всяка необичайна находка (подуване, зачервяване, локална болезненост, язви и други) се описват подробно
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторните изследвания се назначават при някои пациенти, като могат да включват изследване на кръв, урина, еякулат за определяне на налични усложнения, инфекциозни огнища и други промени. Микробиологичната и паразитологичната диагностика имат високо информативно значение за поставяне на диагнозата и уточняване на етиологичния агент. За целта се взема секрет, който се подлага на съответната обработка и подходящи изследвания за изолиране на етиологичния причинител на заболяването
• образна диагностика: образна диагностика се прилага в изключително редки случаи предимно при съмнения за нарушена циркулация по хода на половия член, за установяване на усложнения по хода на урогениталния тракт, както и за изключване на малигнено заболяване. В много редки случаи се налага и извършването на биопсия, като процедурата се назначава главно за изключване на подлежащ тумор

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на баланит и заболяванията, ангажиращи половия член с различна етиология (възпалителна, инфекциозна, автоимунна, неопластична).

Лечение на заболяването

Лечението при баланит в резултат от болести, класифицирани другаде, обикновено съвпада с основното лечение, насочено към болестния процес, като често се добавят и локални средства за постигане на оптимални резултати.

В повечето случаи терапията е консервативна, включвайки подходящи лекарства и общи мерки, но при някои пациенти се налага и оперативна намеса (при наличие на тежки усложнения, при липса на ефект от приложените консервативни мерки, при значителна прогресия на болестта).

Консервативното лечение при голяма част от пациентите относително бързо води до желаните резултати и пълно излекуване без остатъчни явления.

Консервативните мерки включват някои (или комбинация от тях) от следните:

• противопаразитни лекарства: при амебен баланит се прилагат подходящи противопаразитни лекарства с цел овладяване на инфекцията. Най-често се прилага метронидазол в подходящи дози и лекарствена форма, като е необходимо провеждане на терапия и на основното огнище на амебиазата
• антимикотици (противогъбични средства): за лечение на кандидозен баланит се прилагат подходящи антимикотици (клотримазол, флуконазол и други), в подходящ дозов режим и лекарствени форми (при някои пациенти е достатъчно само локално приложение за постигане на ефект, но при други се налага и системно приложение). Продължителността на лечебния курс се определя от лекуващия лекар в зависимост от особеностите на болестния процес, неговото разпространение, общото състояние на пациента, наличието на усложнения. При необходимост от продължително лечение с антимикотици могат да се вземат превантивни мерки за минимизиране рисковете от поява на очакваните странични ефекти. Препоръчва се изследване и на половите партньори на пациента и провеждане на антимикотична терапия и при тях
• симптоматично лечение: симптоматичните средства се прилагат допълнително към основното лечение и целят бързо облекчаване проявите на болестта и подобряване комфорта на пациента. Най-често се прилагат препарати за лечение на сърбежа, паренето, противовъзпалителни агенти и други
• общи мерки и хигиенни грижи: правилната хигиенна грижа за половите органи има важно значение за успешния терапевтичен курс. След консултация с лекуващия лекар могат да се предприемат промивки на половия член с подходящи антиспетични разтвори в подходяща концентрация. Препоръчва се въздържане от полови контакти до приключване на терапията. При нужда могат да се назначат общоукрепващи медикаменти, витаминни добавки и други за повишаване на защитните сили, както и адекватно лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания

Прогнозата при баланит при болести, класифицирани другаде, обикновено е добра, като в много редки случаи (предимно при продължително неглижиране на състоянието) се развиват сериозни усложнения с дългосрочни последици.