Увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде МКБ N51.0

Болестите на мъжките полови органи показват висока честота, като разпространението им зависи от редица особености, локализацията на болестния процес, етиологичните характеристики и много други.

Рубриката увреждания на мъжките полови органи при болести, класифицирани другаде, включва няколко заболявания, показващи като цяло ниска честота, но имащи високо клинично значение във връзка с рисковете от усложнения при неглижиране на процеса.

Заболяванията, ангажиращи простатната жлеза, се отличават с висока честота и голямо разнообразие от възможни етиологични причинители и особености на болестния процес. Към увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде, се включват няколко форми на простатит, които най-често възникват вторично в резултат от прогресията на друго основно подлежащо заболяване и ангажиране от него на жлезата.

Ранното разпознаване на болестния процес и установяването на етиологичния агент позволява своевременно стартиране на целенасочена терапия и минимизиране риска от дългосрочни усложнения.

Увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде: особености, симптоми

При увреждания на простатата в хода на прогресията на други заболявания най-често се развива остро или хронично възпаление на жлезата, обозначавано съответно като остър или хроничен простатит.

Етиологията на простатита в този случаи съвпада с етиологията на основното заболяване, като някои рискови фактори могат да подпомогнат разпространението на болестния процес и обхващането на простатата. Такива са например наличието на основното огнище на болестта в близост до простатата (в пикочния мехур, по хода на отделителната система, по хода на крайните отделите на интестиналния тракт и други), травми в тазовата област, имунен дефицит (при лица с компрометирана имунна система е налице повишен риск от прогресия и бързо разпространение на основното заболяване с ангажиране на редица други органи и системи).

Липсата на ранно лечение на основното заболяване също излага на риск пациентите от неговото разпространение и генерализация.

Към увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде, принадлежат някои инфекции със системен характер, които могат да причинят увреждания и на простатната жлеза (и не само). Към тях се включват:

• простатит в резултат от филариоза: филариозата представлява биохелминтоза с повсеместно разпространение и причинител кръглите червеи от разред Filariidae. Болестта се предава трансмисивно чрез заразени комари, като в зависимост от конкретния причинител се различават няколко основни форми на болестта. При филариоза, предизвикана от Wuchereria bancrofti, се развива слонска болест или лимфна филариоза с най-често засягане на скротума, горните и долните крайници. Независимо от формата на болестта е възможно засягане на простатата по лимфогенен път, тъй като това е основният път на разпространение на причинителя. Обикновено превалират системните симптоми, като проявите от страна на простатата остават често незабелязани. Симптомите при простатит вследствие на филариоза могат да включват микционни нарушения, болки, нарушения в потентността и други
• простатит в резултат от подлежаща гонорея: гонореята е полово предавано заболяване, което се проявява с изтичане на гнойна уретрална секреция при мъжете. Причинител на заболяването е Neisseria gonorrhoeae, като заразяването се осъществява по полов път, а по изключение може да се предаде чрез използване на общи тоалетни принадлежности и то кратко време след като са ползвани от човек с инфекция. И при двата пола се засяга цилиндричният епител на уретрата. След попадането на причинителите в уретрата, те се прикрепват към лигавичния епител и отделят ендотоксин, в резултат от което възниква възпаление на лигавицата с поява на гноен ексудат. Причинителят се заселва в простата, вследствие на което се развива гонококов простатит. Острият простатит се характеризира с болки в перинеума, дискомфорт в долната част на корема, нарушения в процеса на уриниране, чувство за чуждо тяло в ректума, неразположение и фебрилитет. Острият простатит понякога може да премине в абсцес на жлезата, при което всеки от посочените симптоми се засилва. Хроничният простатит се характеризира със симптоматика, която е значително по-слабо проявена и неспецифична, освен простатореята (отделяне на простатен секрет след уриниране, дефекация, еякулация). Гнойната капка от уретрата в този случай се появява през деня или вечер след натоварване
• простатит в резултат на трихомониаза: трихомониазата е космополитна антропоноза със сексуално-трансмисивен механизъм на предаване с причинител Trichomonas vaginalis. При мъже инфекцията с трихомонас е често безсимптомна. Понякога клиничната картина е разнообразна с оглед локализацията на патологичните промени с развитие на уретрит, везикулит, орхиепидидимит, простатит. Трихомоназен простатит клинично обикновено се характеризира с болка и дискомфорт в областта на перинеума, понякога може да се наблюдава повишена температура. При относително голям процент от засегнатите състоянието се открива случайно, в хода на провеждане на изследвания по друг повод във връзка с оскъдната клинична симптоматика. Въпреки липсата на прояви при мъжете, при непротектирани полови контакти безсимптомните заразени представители на силния пол предават болестта на своите партньорки, при които обикновено клиничната картина е много по-богата
• простатит в хода на подлежаща туберкулоза: туберкулозата може да обхване всяка част от мъжката полова система. Инфекцията е резултат от хематогенно дисеминиране на първична туберкулоза. Смята се, че туберкулозата на мъжката полова система започва от простатата и семенните мехурчета и впоследствие обхваща семепроводите, епидидима, тестисите. Туберкулозата може да доведе до семепроводна обструкция, потискане на сперматогенезата, смущаване транспорта на семенната течност и може да стане причина за безплодие. Най-често срещаните клинични симптоми при туберкулозен простатит се изразяват в дискомфорт, промени в еякулата, наличие на кръв в еякулата, болка в перинеалната област, болка при еякулация и други, често в комбинация с някои системни прояви (висока температура, нощно изпотяване, отпадналост и други)

Липсата на лечение крие риск от развитие на различни по тежест, вид и локализация усложнения. Възможно е формиране на абсцес в простатата и околните тъкани, хроничен простатит, който трудно подлежи на терапия и изисква продължително лечение, репродуктивни аномалии, повишен риск от развитие на неопластични образувания в областта и други.

Поставяне на диагнозата

Откриването на уврежданията на простатата при болести, класифицирани другаде, често изисква комплексен подход, тъй като при много от пациентите протичането е подмолно или клиничната картина се замъглява от системните прояви.

Най-често се използват следните диагностични подходи:

• анамнеза и клинични данни: подробният разпит на пациентите включва изясняването на скорошни непротектирани полови контакти, известно подлежащо заболяване, прекарана наскоро инфекция, имунен дефицит и други. Физикалните находки включват обстоен преглед и палпация на половите органи, регионалните лимфни възли, оценка на общото състояние. Извършването на ректално туше и резултатите от него имат голямо значение за установяването на простатит
• микробиологични и лабораторни находки: лабораторните и микробиологичните находки имат високо информативно значение и могат да подпомогнат установяването на конкретния причинител на болестта. Често се препоръчва извършването на пълна кръвна картина, изследване на еякулат, уринен анализ. В зависимост от особеностите на причинителите диагнозата се поставя на базата на специфичните изследвания. Така например диагнозата на гонококов простатит се поставя с помощта на микробиологично и серологично изследване, доказващи причинителя и антителата срещу него. При трихомоназа диагнозата обикновено се поставя на базата на клиничната симптоматика и паразитологичните изследвания. Материалните за изследване са урина (първа порция), еякулат, уретрален секрет и други. Използват се микроскопски, културелни и серологични методи
• образни и инструментални методики на изследване: в някои случаи се налага извършването на образна диагностика или дори извършване на биопсия на простатата с цел изясняване на диагнозата, изключване на подлежащ туморен процес и установяване на етиологичния причинител. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат ултразвуково изследване, компютърна томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза е широка и налага изключването на редица други увреждания на простатната жлеза с различна етиология, но често микробиологичната диагноза установява конкретния инфекциозен агент и изключва другите възможни причинители.

Лечение при увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде

Терапевтичният подход при увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде, е комплексен и индивидуализиран в зависимост от особеностите, етиологията и разпространението на болестния процес, общото състояние на пациента, редица индивидуални фактори.

Терапията в масовия случай е консервативна, като се използват подходящи лекарства и общи мерки. В много редки случаи (предимно при развитие на усложнения и екстремно тежко протичане на болестта, при липса на ефект от лекарствената терапия, както и по преценка на лекуващия лекар) може да се наложи оперативна намеса и хирургично лечение (например при развитие на абсцес).

В масовия случай болестните промени се овладяват с помощта на подходящи лекарства, като в зависимост от изолирания етиологичен агент се прилагат различни медикаментозни средства:

• антибиотици и химиотерапевтици: антибиотици и химиотерапевтици се назначават при доказване на бактериална инфекция, както и при някои паразитози и в комплексното лечение на някои хелминтози. За лечение на гонорея и някои от другите, предавани по полов път инфекции, основното лечение е антибиотично, като най-често се използват представители от семейството на бета-лактамите. При трихомониаза се използват подходящи химиотерапевтици (тинидазол, метронидазол), като се препоръчва провеждане на лечение и при двамата партньори. Дневните дози, продължителността на терапевтичния курс и допълнителното лечение се назначават от лекуващия лекар като се определят индивидуално в зависимост от особеностите при конкретния пациент
• противотуберкулозни агенти: за лечение на туберкулозен простатит и системните прояви на туберкулозната инфекция се използват антитуберкулозни агенти (изониазид, етамбутол, пиразинамид, рифампицин и други) в подходяща комбинация, обикновено за продължителен период от време с проследяване на някои показатели (очаквани нежелани лекарствени ефекти)
• противопаразитни лекарства: за лечение на различните паразитози, включително хелминтози (филариоза) се използват подходящи противопаразитни средства в достатъчно високи дози и подходящ начин на приложение
• общи и хигиенни мерки: общите мерки включват подходяща хигиена и грижи за половите органи, въздържане от полови контакти до приключване на терапевтичния курс, използване на предпазни средства при последващи полови контакти, при необходимост прием на витаминни добавки, билки и лечебни растения, по преценка на лекуващия лекар могат да се приложат като допълнителна терапия и някои алтернативни методи

Прогнозата при увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално, като в много редки случаи се описват сериозни усложнения и тежки, с дългосрочен характер неблагоприятни последици.