Трихомониаза

от 29 окт 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Трихомониазата е полово предавана болест с остро и хронично протичане и увреждане на уро-гениталната система на двата пола.

Трихомониазата е повсеместно разпространена антропонозна паразитоза, като опаразитеността в различните райони варира от 5% до 75%. По данни на СЗО най-широко е разпространена в Южна и Югоизточна Азия, Субсахарска Африка, Латинска Америка и Карибите.

При мъжете заболяването протича предимно като хроничен уретрит, а при жените като вулвовагинит. Най-често се засягат лица на възраст между 20 и 30 години. Асимптомното носителство се среща до 20% при жените и до 30% при мъжете, което има важно епидемиологично значение за предаване на инфекцията.

Причинителят на трихомониаза е Trichomonas vaginalis, който е флагелатен, протозоен микроорганизъм с крушовидна форма. Той притежава 4 свободни камшичета, с които се придвижва самостоятелно. Устойчивостта на T. vaginalis във външна среда е ниска.

При жените изолирането на причинителя е успешно в 100%, докато при мъжете това е възможно под 50% от случаите, защото в мъжката уретра трихомоните бързо губят своята подвижност и трудно се отличават от левкоцитите.

Източник на заразата е само опаразитеният човек - болен или паразитоносител. Механизмът на заразяване е по полов път. Заразяването във водни басейни или със замърсено бельо, тоалетни принадлежности и други е рядко и няма епидемиологично значение. Възприемчивостта е всеобща, а след преболедуване не се създава траен имунитет.

Трихомоните имат механично и токсично въздействие върху организма на гостоприемника. Те причиняват специфично възпаление на пикочно-половата система на жената и мъжа. Влагалищната лигавица е оточна, хиперемирана с точковидни ерозии и десквамация на епитела. При хроничната форма на болестта настъпва засилване на ексудацията с изтичане предимно на серозно-гноен и по-рядко кръвенист секрет. Последователно настъпват дистрофични изменения на епителните клетки, хиперплазия на базалния слой, с атипизъм и полиморфизъм на клетъчните ядра. В кръвния серум на болните се появяват специфични антитела, които след лечението бързо изчезват. Нарушава се биоценотичния баланс във влагалището и уретрата.

Бременността и лечението с естрогенни благоприятстват развитието на трихомоните. Освен това те понижават броя на лактобацилите и с това активират развитието на редица анаеробни бактерии, които допълнително усилват течението и миризмата на влагалищния секрет.

Инкубационният период на заболяването е 1-4 седмици.

При мъжете трихомонасната инфекция протича като хроничен и по-рядко като субакутен уретрит. Болните се оплакват от дизурия, мукопурулентна секреция и интрауретрален сърбеж.

При жените трихомоназата протича като субакутен или хроничен вагинит. Проявява се като белезникава или жълтеникава пенеста секреция от влагалището, която е с неприятна миризма. Тези прояви се придружават от сърбеж, парене и лек дискомфорт в областта на външните гениталии на жената. Понякога пациентките се оплакват и от кърваво течение след полов акт. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, оточна и лесно кървяща.

При мъжете заболяването може да се усложни с хроничен простатит, а при жените със скенеит, бартолинит и много рядко със салпингит.

В рубриката трихомониаза са разгледани:

УРОГЕНИТАЛНА ТРИХОМОНИАЗА