Трихомониаза, неуточнена МКБ A59.9

Трихомониаза, неуточнена е инфекциозно заболяване, което се предава по полов път и се предизвиква от паразита Trichomonas vaginalis.

Заболяването е много разпространено. Засяга най-често лица на възраст между 16 и 30 години. Много рядко заразяване може да настъпи при ползване на общи вани, кърпи, дамски душове, басейни или при употреба на недобре почистени медицински инструменти и ръкавици. Изключително рядко майката може да зарази новороденото, ако то е от женски пол.

Причинителят Trichomonas vaginalis спада към камшичестите първаци, но е видово различен от интестиналните и букалните трихомони, поради което не вирее в червата и устата, а само в гениталните органи. Той е с крушовидна форма и малки размери. Ултраструктурата му показва наличие на перибласт, дребнозърнеста цитоплазма, едно или две ядра, блефаробласти, аксостил, четири свободни камшичета и едно пето, което заедно с перибласта образува ондулираща мембрана. Благодарение на нея той се придвижва самостоятелно с характерни кръгови и синусоидни движения, по които лесно може да бъде разпознат. Tr. vaginalis може да фагоцитира други микрорганизми (като Neisseria gonorrhoeae), като някои от тях са намерени живи в клетъчните му фагозоми. Извън организма трихомоните са неиздържливи.

Трихомониазата може да протича остро, подостро, хронично и асимптоматично. В мъжката уретра трихомоните губят своята характерна морфология и подвижност и стават неотличими от левкоцитите. Затова при мъжете със симптоми на уретрално възпаление изолирането на Tr. vaginalis е възможно в до 47% от случаите, а при асимптоматичните носители - само до 4%. За разлика от мъжете при жени, чиито партньори са заразени, паразитът се открива в почти 100% от случаите. Възможно е инфекцията да персистира хронично, което се обяснява с преминаването на трихомоните в латентно състояние, което може да продължава месеци, дори години.

Факторите, които благоприятстват развитието на трихомоназата при жените са: повишено ниво на естрогени, периодът след менструация и наличието на друга бактериална флора. Когато във влагалището попаднат достатъчно количество трихомони, броят на лактобактериите се понижава, техните функции намаляват и се развива анаеробна микрофлора (на която се дължи неприятната миризма на влагалищния секрет). Като резултат гликогенът намалява, влагалищната лигавица изтънява и е възможна появата на малки огнищни язви.

Клиничната картина на трихомониаза, неуточнена обикновено протича под формата на подостър вулвовагинит при жените и асимптоматичен до подостър уретрит мри мъжете.

Инкубационният период на трихомониаза, неуточнена е около 10 дни. Срокът на заразоносителство продължава по време на инфекцията, която при нелекуваните случаи може дори да продължи няколко години.

Симптомите при жените включват силен сърбеж, гнойно вагинално течение с неприятна миризма и диспареуния. Понякога се появяват и уринарни смущения. Асимптоматичното носителство се установява в 10-20% от заразените жени, и то само при редовно профилактично изследване. Трихомоназата при жените може да протича и атипично с болков синдром в областта на малкия таз или като метрорагия с наличие на кървава нишка във влагалищния секрет, обикновено след полов контакт. Появяват се и дистрофични клетъчни промени, подобни на тези при цервикалната дисплазия, но двете състояния могат да съществуват и едновременно. Ето защо след лечение на трихомоназата е необходимо и повторно изследване с оцветяване по Papanicolaou.

Най-честите усложнения при жените са скенеит, бартолинит и много рядко салпингит. Хроничното протичане на трихомоназата може да доведе до стерилитет. Възможно е заразяване и при малки момичета, което е индиректно, а протичането е както при възрастните жени. Често трихомоназата е в асоциация с други полово предавани болести - гонококция, хламидиаза, кандидоза и др.

При мъжете клиничната картина протича с мукопурулентна секреция, слаб сърбеж, парене и незначителни дизурични разстройства. Асимптоматичното носителство при мъжете има важно епидемиологично значение за предаване на инфекцията и се открива при системно лабораторно изследване.

Най-честото усложнение на нелекуваната хронична трихомониаза при мъжете е възпалението на простатата. В повечето случаи трихомоните се съчетават с други бактериални агенти и е трудно да се прецени патогенетичната им роля. Други усложнения са епидидимит, ерозивен баланит (често хеморагичен), литреит, куперит, баланопостит, сперматоцистит и цистит. Трихомонадните улцерации се срещат рядко. Те са малки, болезнени, с неправилна форма и ярко червен ръб и при наличието им трябва да се мисли за смесен шанкър (трихомоназа в съчетание със сифилис, с генитален херпес или с хламидиаза).

Диагнозата на трихомониаза, неуточнена е комплексна и се изгражда на базата на клиничната симптоматика, инструменталните изследвания и преди всичко изолирането на причинителя. Материал за изследване се взема от влагалището, уретрален ексудат, простатен експримат, еякулат, урина и кръвен серум.

Лечението е еднакво за мъжете и жените и ефикасно само при едновременно лечение на двамата партньори. По време на лечението, е необходимо сексуално въздържание и на двамата партньори. Използват се препарати, производни на метронидазола, тинидазола и ниморазола.