Урогенитална трихомониаза МКБ A59.0

Трихомониазата е космополитна антропоноза със сексуално-трансмисивен механизъм на предаване.

Урогениталната трихомониаза се предава главно при полов контакт (хетеро- и хомосексуален). Макар и малка, съществува възможност заразяването да се осъществи чрез контакт със заразени предмети (ползване на общи вани, кърпи, дамски душове, седалки на тоалетни чинии, басейни) или чрез заразени медицински инструменти. В периода на раждане майката може да зарази новороденото от женски пол, но като цяло откриването на трихомони у деца е изключително рядко.

Причинител на урогенитална трихомониаза е флагелатния протозой Trichomonas vaginalis - изключително подвижен, като подвижността му се осигурява от камшичета. Трихомонасът е типичен факултативен анаероб. Най-добра среда за развитието му е киселата с pH от 5,8 до 6,5 и температура не по-висока от 36-37 градуса. Загива бързо при изсушаване, във вода за 40 мин., слънчевите лъчи го убиват за около 45 мин. Размножава се безполово - чрез делене. Паразитът не образува цисти. Trichomonas vaginalis има способността да фагоцитира други микроорганизми (Neisseria gonorrhoeae).

Източник на заболяването е опаразитеният човек - болен или носител. Възприемчивостта е всеобща. Най-често заболяването се среща в половоактивната възраст.

При жените паразитът има по-голяма вирулентност, влияеща се от състоянието на ендокринната им система, резистентността на влагалищната лигавица, влагалищната биоценоза. Под действие на отделящата се от трихомонаса невраминидаза се променя морфологичният строеж на епителните клетки. В острата фаза на инвазията отокът и хиперемията се последват от ерозия, десквамация на епитела и полинуклеарна инфилтрация на лигавицата. Засилва се ексудацията и се отделя серозно-гноен или хеморагичен ексудат. Наблюдава се ликворея, предизвикана от Trichomonas vaginalis. В хроничния стадий измененията в повърхностния епител са по-слабо изразени, за сметка на дълбочинното развитие на инвазията - трихомонасът отделя токсични продукти с цитолитично действие, дифундиращи в интерстициума и предизвикващи деструкция и некроза в дълбочина. Чрез различни имунологични механизми Trichomonas vaginalis потиска мотилитета на сперматозоидите, влияейки директно върху стерилитета.

Клиничната картина при жените варира - от безсимптомно носителство през острите и хронични форми на колпита до хронично-рецидивиращи с последващи усложнения.

Острата урогенитална трихомониаза, освен възпалението на влагалищната лигавица (колпит) по съседство ангажира уретрата и пикочния мехур - уретрит и цистит. Колпитът може да се предшества от леко проявен влагалищен дискомфорт като впоследствие се засилва сърбежът, дизурията и диспареунията, съпроводени с отделянето на гъст влагалищен флуор с жълто-зеленикав цвят и неприятен мирис. Ако не се ликвидира до един месец, инвазията преминава в хронична. При по-продължителна инвазия или при чести реинвазии, трихомониазата ангажира и горните отдели на женските гениталии - асцендентно развитие - екзо/андоцервицит, аднексит, водещи до стерилитет. При бременните трихомониазата от латентна може да се изяви клинично, което налага незабавно саниране, тъй като се създават условия за преждевременно раждане. В хода на родовия акт, заболяването води до чести оперативни намеси, поради повишена ранимост на тъканите, повишена ригидност на маточната шийка с последваща първична родова слабост. В ранния пуерперален период води до трудно заздравяване на оперативните рани и забавен ход на възстановителните процеси.

При инвазираните мъже урогениталната трихомониаза е често безсимптомна или хронична. Клиничната картина е разнообразна с оглед локализацията на патологичните промени - уретрит, везикулит, орхиепидидимит, простатит, предизвикан от Trichomonas vaginalis.

Подробна информация за увреждания на простатата при болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• МКБ N51.0 - УВРЕЖДАНИЯ НА ПРОСТАТАТА ПРИ БОЛЕСТИ, КЛАСИФИЦИРАНИ ДРУГАДЕ

Диагностиката на урогениталната трихомониаза е комплексна и се основава на клиничната симптоматика и паразитологичните изследвания. Материалните за паразитологично изследване при жени са влагалищно съдържимо от задния форникс, а при мъже - урина (първа порция), еякулат, уретрален секрет, простатен експримат. Използват се микроскопски, културелни и серологични методи.

Диференциална диагноза се прави с други половопредавани заболявания - сифилис, гонорея и др., както и с възпалителни процеси с друга етиология.

Задължително е едновременното лечение на сексуалните партньори. Етиологичното лечение се извършва с метронидазол, тринидазол, ниморазол, фуразолидон. Прилага се имунотерапия с ваксина, стимулираща образуването на Ig A антитела и подпомагаща стабилизирането на Дьодерлайновата флора.

В личен аспект профилактичните мерки целят избягването на безразборни сексуални контакти, стабилизиране на личната хигиена.

Диспансеризирането на преболедувалите се осъществява за 6 месеца с лабораторен контрол.