Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение на трихомониаза Лечебни практики при заболявания

Лечение на трихомониаза

Лечение на трихомониаза - изображение

Полово предаваните инфекциозни заболявания набират все по-голяма скорост, въпреки мащабните кампании за популяризиране на използването на предпазни средства по време на полов акт.

Тенденцията за намаляване на възрастта на започване на активен полов живот в комбинация с ниска здравна култура и информираност води до значително повишаване на риска от разпространение на инфекциозни заболявания, предавани по полов път.

Част от инфекциите протичат безсимптомно и самите инфектирани лица не знаят за съществуването им, разпространявайки ги главоломно при честа смяна на партньорите.

Трихомониазата е едно от най-често срещаните в клиничната практика лечими полово предавани инфекциозни заболявания. Характеризира се с остро или хронично протичане и увреждане на урогениталната система и при двата пола.

Причинява се от представител на протозоите, а именно Trichomonas vaginalis, който се отличава с характерни морфологични особености и ниска устойчивост във външна среда.

Trichomonas vaginalis

Заразяването се осъществява в масовия случай по полов път, при незащитен акт. В много малък процент от случаите заразяване може да се осъществи при използване на обществени тоалетни и ниска хигиена.

По неизяснени напълно до този момент причини жените боледуват два пъти по-често от мъжете, като при тях клиничните прояви са по-силно проявени.

Две трети от всички заразени лица са безсимптомни и участват негласно в разпространението на инфекцията.

Клинични прояви при трихомониазаПри жените е възможно наличие на вагинален сърбеж, течение с неприятна миризма и жълтеникав до сивкавозелен цвят, болка при уриниране.

При мъжете по-рядко се наблюдават прояви на болестта, главно под формата на болка при уриниране, уретрален дискомфорт, болка и подуване в областта на скротума.

Като цяло Trichomonas vaginalis при жените води до уретрит или вулвовагинит, докато при представителите на мъжкия пол протича безсимптомно или като уретрит.

При липсата на адекватна и своевременна терапия са възможни различни по тежест усложнения и последици в дългосрочен план:

  • хроничният възпалителен процес, ангажиращ половите органи, може да доведе до проблемно забременяване при жените
  • повишен риск от развитие на гонорея, кандидоза, микоплазма, урогенитална хламидиаза, HIV инфекция
  • нарушена вагинална флора при жените
  • намаляване или ликвидиране на активността на сперматозоидите, като е една от водещите причини за появата на стерилитет при мъжете

Подробна информация за клиничните прояви на болестта, патоанатомичните промени и диагностицирането на инфекцията може да намерите на:

Своевременното откриване на болестта и провеждането на съответното антиинфекциозно лечение води до бързи резултати и намалява рисковете в дългосрочен план.

Задължително е провеждане на лечение на трихомониаза при всички рискови полови партньори.

Лечението се провежда главно с представители на медикаментите от групата на нитроимидазолите (производни на нитроимидазола), като отделните препарати се прилагат перорално (таблетки, капсули), парентерално (венозна инфузия) или интравагинално (вагинални глобули).

Нитроимидазолите представляват антимикробни средства с широк спектър, ефективни срещу бактерии, хелминти и протозои, които имат анаеробен метаболизъм, както и срещу инфекции, причинени от трихомонади.

Основният механизъм, по който те осъществяват своите ефекти, е посредством нарушаване структурата на ДНК на микроорганизмите и съответно тяхното унищожаване. Действат бактерицидно (убиват микробите), а не бактериостатично (потискане растежа и размножаването им) като много други химиотерапевтични средства.

Основните представители на групата на нитроимидазолите са:

Антитрихомонасни лекарства

От посочените препарати с високо значение и важно място в клиничната практика са метронидазол и тинидазол.

Приложен перорално метронидазол показва бърза и пълна резорбция и широко разпределени в организма. Максимални концентрации на лекарството в кръвния серум се установяват около 20 минути след първоначалния прием и достигат своя пик около 3 часа след употребата му.

Медикаментът достига високи концентрации в кръвта, ликворната течност, слюнката и майчиното мляко. Почти половината от препарата (приблизително 40 %) се натрупва във вагиналните секрети, плеврата и простата, което го прави особено ефективно средство при заболявания на урогениталния тракт.

Метаболизира се в черния дроб до биологично неактивни метаболитни продукти, като голяма част от него се елиминира от организма посредством урината и фекалните маси.

Използва се при голям кръг заболявания, като е средство на първи избор при инфекции, причинени от Trichomonas vaginalis, Giardia intestinalis, Entamoeba hystolitica, Helicobacter pylori, Balantidium coli.

Тинидазол представлява структурен аналог на метронидазол, като се отличава с по-дълъг плазмен полуживот и само перорална форма за употреба.

Намира приложение при анаеробни инфекции, локализирани интраабдоминално (перитонит, абсцес), в долните дихателни пътища (емпием, пневмония) в урогениталния тракт (ендометрит, вагинит), както и като профилактично средство срещу развитието на следоперативни инфекции, особено след стомашно-чревни и гинекологични манипулации и интервенции.

За лечение на трихомониаза (урогенитална трихомониаза) тинидазол се прилага в еднократна доза от 2 грама и при двамата партньори.

Метронидазол се прилага обикновено перорално при двамата партньори, като в допълнение при жените се налага и интравагинално приложение (вагинални глобули, песари) за оптимален ефект. Песарите се прилагат веднъж дневно (вечер, преди лягане), като се поставят дълбоко във влагалището. Курсът продължава 10 дни, като не се препоръчва по-продължителна употреба, както и приложение по-често от три пъти в годината.

Метронидазол под формата на таблетки се прилага в еднократна доза от 2 грама (2 000 милиграма) или в доза от 800 милиграма, разделена в два или три приема в продължение на 7 дни.

Дозата и продължителността на терапевтичния курс се определят от специалист, съобразно състоянието на болния, тежестта на симптоматиката, наличието на подлежащи заболявания и приемани медикаменти.

При тежки случаи на трихомониаза (наблюдават се рядко) пациентът се лекува в болнична обстановка с парентерален метронидазол за постигане на бърз и оптимален ефект.

Нежелани ефекти

По време на терапията, независимо от лекарствената форма, могат да се очакват следните нежелани ефекти:

  • фотодегенерация на кожата: препаратите са фоточувствителни и водят до развитие на фотодерматит при продължително излагане на пряка слънчева светлина
  • прояви от страна на стомашно-чревния тракт: неприятен вкус в устата, гадене, повръщане, болка в стомаха, диария, възпаление на лигавицата на устната кухина
  • неврологични прояви: главоболие, световъртеж, нарушения в координацията, конвулсии, периферни невропатии, синкоп, енцефалопатия, асептичен менингит
  • преходни зрителни нарушения: двойно виждане, замъглено зрение, промяна в цветното възприятие
  • хематологични прояви: тромбоцитопения, неутропения, агранулоцитоза
  • алергични прояви: обрив, сърбеж, уртикария, фебрилитет, бронхоспазъм

По данни на резултатите от проведени проучвания се установява повишаване на риска от развитие на неопластични заболявания при продължителна употреба на медикаментите от тази група. Резултатите не са потвърдени и са необходими задълбочени изследвания в областта.

Не е напълно изяснена безопасността на препаратите, използвани за лечение на трихомониаза по време на бременност и в периода на лактация. Като цяло се препоръчва избягване на употребата им, като тя е оправдана единствено в случаите, при които ползата от тяхното приложение надвишава риска от възможните нежелани ефекти върху плода и новороденото.

Подробна информация за разрешените антимикробни средства по време на бременност и тези, криещи рискове, може да намерите на:

Не се препоръчва едновременна употреба на антимикробните средства в комбинация с антикоагуланти, антиконвулсивни средства, литий, медикаменти, представляващи индуктори или инхибитори на ензимите от семейството на цитохром Р450 (CYP450), поради значително повишен риск от нежелани, непредвидими и тежки странични реакции.

Така например едновременният прием с варфарин и други антикоагуланти повишава риска от кървене, а употребата с противогърчови средства намалява ефективността им и значително повишава риска от развитие на гърч.

Противопоказана е употребата на алкохол по време на терапевтичния курс, както и до 48 часа след това, поради риск от развитие на дисулфирам реакция (остра проява на токсичност, протичаща характерно).

Препоръчва се въздържане от полови контакти до прекратяване на лечебната терапия.

Лечението с антитрихомонасни средства се назначава от специалист след доказване на инфекцията.

Приложението на медикаментите и при двамата партньори е гаранция за отстраняване на инфекцията и намаляване на рисковете, свързани с нея.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 8 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Лечение на трихомониаза

БИБЛИОГРАФИЯ

http://emedicine.medscape.com
https://www.drugs.com
http://www.emedicinehealth.com
http://www.webmd.com
https://www.cdc.gov
http://www.healthline.com
http://www.nhs.uk
http://www.fpa.org.uk

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛеченияХранене при...ЛюбопитноКлинични пътекиИсторияНовиниСнимкиЗдравни съветиАлт. медицинаСпециалистиБотаникаДиетиНормативни актовеИзследванияОрганизацииТестовеНаправления в медицинатаЛайфстайлПсихологияСоциални грижиИнтервютаЗаведенияАнкетиГеографияСпортЛичности