Начало Медицинска енциклопедия Лечения Рифампицин

Рифампицин

Рифампицин - изображение

Туберкулозата е заболяване с добре проучена етиология, патогенеза и клинично протичане.

Инфекцията е известна от дълбока древност, а основните етиологични агенти са представители на Mycobacterium tuberculosis complex, с най-често изолирани причинители M. tuberculosis и M. bovis.

Заразяването се осъществява най-често по въздушно-капков механизъм, като възприемчивостта при отделните пациенти зависи от множество фактори (имунологичен статус, възраст, алкохолизъм, наличие на придружаващи заболявания).

Най-често срещаната клинична форма на болестта е белодробната, с развитие на кашлица, задух, болки в гърдите.

При голям процент от пациентите се развиват различни по тежест късни последици в дългосрочен план, в зависимост от локализацията на процеса (увреждане на централната нервна система, опорно-двигателния апарат, респираторния тракт, пикочно-половата система).

Подробна информация за етиологията, клиничната картина, диагностицирането и различните усложнения на заболяването може да прочетете на:

Микобактериите са твърде изменчиви и устойчиви микроорганизми и основният проблем при лечението на болестта е нарастващата им резистентност към прилаганите медикаменти.

Това е причина за относително постоянната честота на заболяването в световен мащаб.

Главните затруднения в терапията на инфекциозния процес се дължат на:

  • интрацелуларно разположение на причинителите (вътре в клетките)
  • бавно размножаване и възможност за оцеляване в неактивно състояние, съответно активиране и бързо размножаване при наличие на благоприятни условия
  • бързо развитие на лекарствена резистентност, особено при монотерапия (лечение само с един медикамент)

Рифампицин е един от основните медикаменти, използвани в конвенционалното лечение при различни форми на туберкулоза.

Обикновено се прилага в комбинация с други противотуберкулозни средства, за намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност.

Представлява препарат от първи ред (първа линия), което ще рече, че е един от основните, доказали своите ефекти с времето, препарати.

Други агенти от първа линия са стрептомицин, изониазид, етамбутол и пиразинамид, като първият, заедно с рифампицин, представлява антибиотик, а останалите са химиотерапевтици.

Основните насоки за ефективно лечение на различните форми на болестта са продължителна терапия (поне 6 месеца), комбинирано приложение на медикаментите (като се прилагат едновременно поне две различни лекарствени средства) и проследяване на пациентите.

Рифампицинът се прилага под формата на капсули за перорална употреба, като се препоръчва прием сутрин, на гладно, за постигане на оптимална резорбция в стомашно-чревния тракт.

Препаратът се усвоява бързо и пълно, показва добро разпределение (достига до всички засегнати структури) и преминава през кръвно-мозъчната бариера, което го прави ефективен и при увреждане на централната нервна система от болестния процес.

Има плазмен полуживот в рамките на два до пет часа, като в черния дроб се трансформира в активен метаболит (субстанция с ефекти, идентични на основната).

Метаболизмът му в черния дроб е свързан с повлияване на редица ензимни системи, участващи в биотрансформацията на множество други лекарствени средства.

Тъй като противотуберкулозният агент е силен индуктор, едновременната употреба със съответните медикаменти е свързана с повишен риск от лекарствени взаимодействия.

Основният път на елиминиране от организма на лекарствения препарат е посредством жлъчката и много малка част с урината, което го прави ефективен и безопасен при пациенти с увредена бъбречна функция. С внимание се прилага при лица с тежко увредена чернодробна функция, поради риск от кумулация (натрупване) и развитие на токсични прояви.

Антитуберкулозните средства от първи ред като цяло (с изключение на етамбутол) имат бактерициден ефект и унищожават етиологичните агенти, разположени екстрацелуларно или интрацелуларно. Върху неактивните микобактерии препаратите оказват бактериостатичен ефект и потискат размножаването им.

Механизмът, по който рифампицин осъществява своите ефекти, включва нарушаване на синтезата на бактериалната РНК чрез инхибиране на определен есенциален ензим (ДНК зависима РНК полимераза).

Бактериите развиват резистентност посредством мутация в гена, отговарящ за синтезата на въпросния ензим.

В зависимост от състоянието на пациента, препаратът се прилага в комбинация с още един, два или три противотуберкулозни агента:

Терапевтичните схеми са стандартни, като най-често се започва с тройна комбинация за период от 6 месеца или с четворна комбинация за два месеца, последвана от двойната комбинация (изониазид и рифампицин) за още четири месеца, до достигане поне на 6 месеца.

След това в зависимост от клиничната симптоматика и лабораторните и микробиологичните показатели на болния се определя необходимостта от продължително лечение, което обикновено включва двойната терапия.

Преди започване на терапията е необходимо пациентите да се предупредят за възможните нежелани лекарствени реакции, като най-честата, наблюдавана при всички пациенти и с напълно безобиден характер, е оцветяването на урината в нюанси на червено и оранжево.

Характерното оцветяване е налице дори при минимални концентрации на препарата в плазмата, като при насищане на организма е възможно оцветяване и на сълзите, слюнката, потта.

Агентът е хепатотоксичен, което налага употреба на хепатопротективни средства при продължителен прием. Може да предизвика хепатит, който е в пряка зависимост от дозата и е обратим.

Рядко се наблюдават различни алергични прояви, като зачервяване на кожата, обрив, сърбеж.

Възможно е наличие на диспептични нарушения, коремна болка, диария, замаяност, повишена уморяемост. При част от пациентите се развива грипоподобна симптоматика и промяна в нормалните нива на тромбоцитите (тромбоцитопения).

Често се наблюдават нежелани лекарствени взаимодействия при прием едновременно с други медикаменти, изразяващи се в намаление на техните основни ефекти:

Противотуберкулозната терапия изисква задължителна консултация с лекар и обикновено се провежда в специализирани заведения.

4.0, 12 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Рифампицин

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниТестовеМедицински изследванияАлтернативна медицинаЛюбопитноСнимкиЗаведенияКлинични пътекиЛеченияИсторияДиетиБотаникаСоциални грижиЗдравни съветиНормативни актовеХранене при...ОрганизацииСпециалистиНаправления в медицинатаЛайфстайлПсихологияИнтервютаАнкетиГеографияЛичностиСпорт