Лечение при импетиго

Своевременното лечение дори на най-баналните кожни инфекции значително намалява рисковете от последващи усложнения и води до бързи и добри резултати.

Често децата се оказват мишена и развиват различни кожни инфекции, като причините за това са многобройни, но най-често се обвиняват особеностите в чисто физиологичен аспект (растящият организъм е по-податлив към инфекции и с по-слабо развита имунна защита), както и събирането им в детски колективи (ясла, детска градина, училище) и склонността им към лесно осъществяване на социални контакт.

Импетиго е една от най-честите детски инфекции (по данни от различни източници представлява около десет процента от всички кожни заболявания в детска възраст), но може да засегне лица от всички възрастови групи.

Своевременното посещение при личния лекар и провеждането на адекватно, индивидуализирано лечение при импетиго значително съкращава периода на боледуване, подобрява прогнозата и минимизира рисковете от възможни усложнения, някои от които изискващи хоспитализация.

Какво представлява импетиго? Заразно ли е? До какви усложнения води?

Импетиго представлява силно заразна кожна инфекция с бактериална етиология, като може да засегне представителите на всички възрастови групи, но в масовия случай боледуват малките деца на възраст между 2 и 5 години.

В някои части на Америка, Канада и Европа импетиго е най-честата бактериална кожна инфекция при деца, съставлявайки значителна част от всички случаи на кожни болести в тази възрастова група.

Най-честите причинители на болестта са Staphylococcus aureus (S. aureus) и Streptococcus pyogenes (S. pyogenes).

В зависимост от някои особености се различават най-общо първично импетиго (бактериална инвазия на нормална, здрава кожа) и вторично импетиго (бактериална инвазия при наличие на друго кожно заболяване, предизвикващо нараняване целостта на дермата, като например краста, екзема и други).

Най-често засегнатите области от тялото включват лицето, ръцете и долните крайници, като болестта стартира с наличие на зачервяване и сърбеж в определена зона.

Наименованието на болестта датира още от четиринадесети век и буквално означава "да атакувам".

Предразполагащи фактори, улесняващи заразяването, включват пребиваването в топъл и влажен климат, наличието на диабет (особено с голяма давност), при наличие на подлежащи кожни заболявания (екзема, дерматит, псориазис, слънчеви изгаряния, въшки, краста, херпес инфекция на кожата и други), при наличие на компрометирана имунна система (например в резултат от инфекция с HIV, при наличие на злокачествени новообразувания и други), при ухапвания от насекоми и други.

Участието в контактни спортове, събирането с много хора, пребиваването в затворени малки общества (казарми, детски градини) също повишава риска от предаване на инфекцията.

В много случаи болестта отшумява без наличие на специфична терапия, но макар и рядко е възможно развитието на тежки усложнения при липсата на своевременно лечение.

Редки, но сериозни усложнения на импетиго, включват развитието на целулит (при проникване на бактериите в дълбоките кожни слоеве), тежки форми на псориазис, скарлатина, сепсис (при проникване на бактериите в системната циркулация, като състоянието е потенциално застрашаващо живота на болния и изисква спешна хоспитализация и своевременна терапия), постстрептококов гломерулонефрит и други.

Полезна и изчерпателна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания:

• Импетиго
• Импетигинизация на други дерматози

Лечение при леки форми на импетиго

Импетиго може да отшуми в рамките на две седмици без специфично лечение или с помощта на достъпни без рецепта (съответно с по-слаба активност и в по-ниска концентрация) препарати. Въпреки това се препоръчва провеждане на целенасочена терапия след консултация със специалист (личния лекар, дерматолог) с цел ускоряване на процесите на заздравяване, подобряване вида на кожата и намаляване риска от формиране на белези в резултат от болестта, превенция на усложненията и разпространението на инфекцията.

Леките форми при импетиго обикновено са от вида на така нареченото небулозно импетиго или импетиго контагиоза (Impetigo contagiosa).

При повечето пациенти се касае именно за подобна форма на болестта, която се отличава с добра прогноза, наличие на ефективно лечение и относително кратък възстановителен период.

Леките форми на импетиго се третират предимно локално, като многобройни експерименти в областта показват висока ефективност от локално приложение на антибиотични средства.

Най-често използваните за локално приложение препарати съдържат следните антибиотици:

• мупироцин: представлява относително нов препарат, който се получава посредством ферментация на Pseudomonas fluorescens. Препаратът се отличава с висока ефективност и изключително добър ефекти срещу основните причинители на импетиго, поради което често е лекарство на първи избор
• фузидова киселина: често използван препарат при кожни инфекции, причинени от различните стафилококи и стрептококи, включително и метицилин резистентни стафилококи (MRSA). Приложен локално препаратът потиска растежа и развитието на бактериите и ефективно облекчава симптомите на инфекцията. При пациенти с чувствителна кожа е възможна поява на дразнене, зачервяване, сърбеж, парене и други реакции. Проучвания показват, че фузидовата киселина и мупироцин притежават еднаква ефективност по отношение лечението на импетиго, като изборът на препарат се орпеделя в зависимост от особеностите при конкретния пациент, налични алергии и други
• ретапамулин: локален антибиотик от сравнително нов клас, с висока ефективност срещу грам позитивни микроорганизми, включително стрептококи и стафилококи. При малък процент от пациентите може да предизвика локални нежелани реакции, като например сърбеж, дразнене, зачервяване
• бацитрацин: самостоятелно или в комбинация с аминогликозидния антибиотик неомицин може да се приложи за лечение на импетиго, макар и да показва по-слаба ефективност от гореизброените препарати. Възможни нежелани реакции при локалното приложение включват изсушаване на кожата, еритем, алергични прояви и други. Не се препоръчва употребата му при наличие на обширни кожни лезии и тежки форми на болестта

Локалната антибиотична терапия обикновено продължава между пет и седем дни, като се препоръчва неколкократно дневно нанасяне на препаратите, съгласно предписанията на вашия лекар и листовката, предоставена от фирмата производител.

Преди нанасянето на препаратите, независимо кой от тях са ви препоръчали и предписали, е необходимо внимателно измиване на зоните с топла вода и неутрален сапун и почистване на областта.

При нанасянето на препаратите и внимателното обтриване на засегнатите кожни участъци се препоръчва използването на латексови ръкавици и последващо внимателно измиване на ръцете, като целта е минимизиране на риска от разпространение на инфекцията и обхващане и на други части от тялото.

Лечение при тежки форми на импетиго и риск от усложнения

Тежките форми на болестта, при наличие на булозно импетиго (Impetigo bullosa), както и при обширно засягане на големи участъци от кожата се препоръчва допълнително към локалното лечение прием и на перорални антибиотици.

Перорален прием на антибиотици се препоръчва и при пациенти, при които локалното лечение не е довело до желаните резултати.

Изборът на подходящ препарат се осъществява въз основа на тежестта на симптомите, общото състояние на пациента, подлежащи увреждания, алергии, индивидуални особености и други.

Лечебният курс продължава обикновено в рамките на седем до десет дни (при необходимост и повече), като е изключително важно пълното му завършване. Много от пациентите чувстват облекчение още в първите дни от терапията, но изпълняването на пълния антибиотичен курс е от първостепенно значение за оптималното лечение.

Употребата на перорални антибиотици се отличава с постигане на по-бърз ефект и повлияване на рефрактерните на локалните антибиотици пациенти.

Едни от най-често използваните препарати включват:

• бета-лактами, пеницилини: пеницилините се отличават с добра активност спрямо позитивните по Грам бактерии и показват бактерициден ефект (убиват бактериите). Те са често предпочитани средства във връзка с ниската им токсичност и добър профил на безопасност. Едни от най-използваните пеницилини са протектираните (или известни още като комбинирани пеницилини), какъвто е например амоксицилин в комбинация с клавуланова киселина. Други често използвани представители са природният феноксиметилпеницилин и полусинтетичните клоксацилин, диклоксацилин
• бета-лактами, цефалоспорини: често използвани цефалоспорини са предимно представителите на първо и второ поколение, каквито са например цефалексин и цефуроксим. Отличават се с добър ефект, висока активност и добър профил на безопасност
• макролиди: еритромицин не показва особено добра активност и често е налице лекарствена резистентност към него, поради което се препоръчва използването на кларитромицин или при нужда някои от други представители на семейството на макролидите. Вследствие на употребата им рядко се наблюдава развитие на странични ефекти, като при наличието им те са слаби и обикновено включват стомашно-чревни оплаквания с преходен характер
• тетрациклини: доксициклин е опция на избор при наличие на алергия или липса на ефект от другите антибиотици. При употребата му са възможни умерени нежелани прояви, като се предпочитат краткосрочни антибиотични курсове
• линкозамиди: клиндамицин показва висока ефективност срещу грам позитивните бактерии, поради което е алтернатива за лечение на импетиго. При употребата му е необходимо проследяване на пациента, тъй като са възможни стомашни нарушения и е налице риск от развитие на лекарствено индуциран псевдомембранозен колит
• комбинирани сулфонамиди с триметроприм: комбинацията е резервна опция при липса на ефект, наличие на противопоказания или свръхчувствителност към другите антибиотици. Препаратът рядко е на първи избор, тъй като крие риск от изява на различни по тежест странични ефекти

При използването на перорални антибиотици е налице по-висок риск от изява на странични ефекти, особено със системен характер в сравнение с локалната терапия. Наличието на свръхчувствителност към някои от агентите е противопоказание за неговата употреба. 

Винаги се консултирайте с лекуващия лекар за възможните рискове от антибиотичната терапия и при наличие на странични ефекти.

Превенция на импетиго

Най-доброто лечение, подобно на много други заболявания с инфекциозен характер, си остава профилактиката.

Профилактичните мерки за намаляване риска от заразяване с импетиго не включват нищо специално, изискващо предварителна подготовка, ангажираност, специални мерки и/или средства, а просто следване на някои основополагащи в хигиената правила.

При лицата в активна възраст предпазването се осъществява по-лесно, макар че при наличие на болен член от семейството (обикновено се засягат най-малките) е необходима повишена бдителност и засилени хигиенни мерки.

Най-общите мерки за предпазване от инфекцията (особено при наличие на болен в семейството или в близкото обкръжение) включват:

• редовно измиване на ръцете: това, което масово хората правят, не е измиване на ръцете, а поливане с вода и малко сапун. За постигане на истинския ефект от измиването на ръцете е необходимо щателно и обстойно обтриване в рамките на поне 30 секунди на всички зони на ръцете, включително между пръстите и пространството под ноктите
• обстойно измиване при нараняване на кожата: независимо дали се касае за порязване, ожулване, ухапване от насекоми и други при наличие на нарушена цялост на кожната повърхност се препоръчва внимателно измиване на зоната за намаляване на риска от проникване на намиращите се нормално в кожата бактерии и съответно инфектиране
• покриване на налични засегнати от инфекцията участъци: при вече налична инфекция (или на засегнат член от семейството) се препоръчва след измиване на зоната последната да се покрие с подходяща превръзка за намаляване на риска от заразяване на други области на тялото и други хора като цяло
• подходяща обработка на дрехите, хавлиите, спалното бельо: препоръчва се често изпиране на висока температура (по отношение на хавлиите при възможност ежедневно) на спалното бельо, използваните от пациента дрехи и хавлии за намаляване на риска от заразяване на други лица и разпространение на инфекцията в обширни зони при конкретния болен
• подрязване на ноктите за намаляване на риска от разчесване и вторична инфекция
• предпазни мерки в хода на терапията: тъй като най-често се касае за деца, то родителите са тези, които ги обгрижват, следят за лечението и неговото стриктно изпълнение. По тази причина се препоръчва използването на ръкавици при нанасянето на локалните препарати, съдържащи антибиотици, тъй като е възможно заразяване при пряк контакт с лезиите. Независимо от използването на ръкавици се препоръчва последващо внимателно измиване на ръцете с топла вода и сапун
• изолиране на пациента: болните обикновено са заразни в първите няколко дни от провеждането на терапията (счита се, че след третия ден от антибиотичното лечение не са заразни), но връщането към обичайните им контакти (включително ясла, градина, училище, университет, работа) се препоръчва след приключване на антибиотичната терапия

Своевременното лечение при импетиго и посещението при лекаря още при първите признаци на заболяването могат да ви спестят редица главоболия впоследствие.

Макар и често отшумяваща от само себе си или при приложение на отпускани без рецепта препарати за локално приложение, в редки случаи заболяването води след себе си сериозни усложнения, изискващи хоспитализация, агресивна терапия и продължителен възстановителен период.