Последици от туберкулоза МКБ B90

» Въведение

» Причинител и особености

» Видове късни последици

» Диагноза

» Лечение

Въведение

Туберкулозата е мултисистемно хронично инфекциозно заболяване, повсеместно разпространено. През годините показва различни тенденции в честотата, като въпреки масовата имунопрофилактика през последното десетилетие се наблюдава тревожно покачване на случаите в световен мащаб, което вероятно се дължи на комплексни фактори.

Причинител и особености

Туберкулозата се причинява от Mycobacterium tuberculosis, малка права или извита пръчица, положителна при оцветяване по Грам. Има сложна антигенна структура и характерен морфологичен строеж.

Притежава висока резистентност към факторите на външната среда и голяма устойчивост към действието на алкохол, киселини и основи.

Механизмът на предаване на инфекцията е предимно въздушно-капков, но са описани и случаи с фекално-орален път и контактен през наранена кожа.

Възприемчивостта зависи от множество фактори, като индивидуалната резистентност, имунологичния статус на пациента, възрастта му, наличието на придружаващи хронични заболявания, малигнени заболявания, алкохолизъм, прием на наркотични средства.

Обикновено първичната локализация на процеса е в белия дроб, откъдето причинителят се разпространява по хематогенен и лимфен път, както и по съседство към близко разположените тъкани.

При неправилно или непълно лечение, самоцелно преустановяване на терапията, както и при внезапен спад в имунните защитни механизми (в резултат от заболяване, операции, изгаряния и други), както и под въздействие на редица други фактори могат да се развият различни по вид и тежест късни последици, често имащи пряка връзка с локализацията на първичното болестно огнище.

Видове късни последици

Късните последици от туберкулоза са разнообразни и зависят от локализацията на първичното и вторичните огнища. Сред едни от най-често описваните в клиничната практика късни последици от туберкулоза се включват:

• късни последици от туберкулоза на централната нервна система: късни последици от туберкулоза на централната нервна система се развиват след засягане от причинителя на различни структури в рамките на ЦНС. След прекаран туберкулозен менингит, енцефалит, радикуломиелит, спондилит, се наблюдават остатъчни неврологични нарушения. Възможно е наличие на остатъчна огнищна симптоматика, психични промени, когнитивни нарушения, симптоматична епилепсия. При засягане на очния и очедвигателните нерви е възможно развитие на оптична атрофия и слепота
• късни последици от туберкулоза на пикочо-половите органи: при засягане на отделителната или половата система се развиват късни последици от туберкулоза на пикочо-половите органи. Бъбречната туберкулоза е една от най-честите екстрапулмонални локализации на инфекцията. Инфилтративните промени настъпват първо в кортекса, впоследствие ангажират и медулата. Засягане на пикочния мехур и уретерите се наблюдава често, тъй като причинителят се излъчва с урината. Клиничните признаци са неспецифични и включват болка в лумбалната зона, дизурични смущения, макроскопска хематурия, левкоцитурия. Най-сериозното усложнение е развитието на терминална бъбречна недостатъчност, която се характеризира с неблагоприятна прогноза и малки терапевтични възможности
• късни последици от туберкулоза на костите и ставите: опорно-двигателната система се засяга вторично от инфекциозния процес и често се наблюдават късни последици от туберкулоза на костите и ставите. Настъпващият възпалителен процес и натрупването на гной в ставите води до развитие на артрит, синовиит, нарушение на нормалната функция и патологична подвижност. При засягане на костите се наблюдават различни деформации, които трудно се коригират посредством ортопедични хирургични интервенции
• късни последици от туберкулоза на други уточнени органи: късни последици от туберкулоза на други уточнени органи включват засягането от инфекцията на кожата и подкожната тъкан. Промените се различават в зависимост от формата, под която протича инфекцията, а именно като първичен туберкулозен комплекс или като вторични локализирани форми. Често се засягат и регионалните лимфни възли, в които се натрупват туберкулозни микобактерии. Като последствия от туберкулозната инфекция се наблюдава нарушение на архитектониката и структурата на дермата. При малък процент от болните се развиват различни хистологични типове карцином

• късни последици от туберкулоза на дихателните органи и неуточнена туберкулоза: често се наблюдават в клиничната практика във връзка с високата честота на белодробната туберкулоза. Те са резултат от засягането на процеса на белия дроб, бронхите, ларинкса, трахеята, плеврата. Развиват се различни нарушения на нормалното функциониране на респираторния тракт, под формата на бронхиектазии, ателектаза, формиране на каверни, трахеобронхиална стеноза, сраствания, пневмоторакс, хроничен туберкулозен емпием, съдови усложнения

Диагноза

Диагностицирането на късните последици от туберкулоза се базира на резултатите, получени в хода на различни и комплексни изследвания, като целта е потвърждаване на диагнозата, подпомагане на диференциалната диагноза и оптимизация на терапията:

• анамнеза и физикални находки: важно значение имат данните за прекарана туберкулозна инфекция в миналото, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства, извършени наскоро тежки операции и други в комбинация с давност, тежест и особености на субективните оплаквания. Физикалните находки варират в много широки граници, съобразно локализацията и вида на уврежданията, като пациентите обикновено са в умерено запазено общо състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания с проследяване на редица показатели с цел подпомагане на диагностичния процес и изясняване на диференциалната диагноза
• образни изследвания: с високо информативно значение са различните образни и инструментални методи на изследване, включително рентгенография на бял дроб, рентгенография на стави, ехография на коремни органи, компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс на засегнатите системи, при необходимост бронхоскопия, кожна биопсия и други

Диференциалната диагноза налага различаване от някои инфекциозни, автоимунни или туморни процеси с идентична локализация и сходни клинични и лабораторни находки.

Лечение

Лечението при потвърждаване на наличните късни последици от туберкулоза е комплексно, строго индивидуално и може да включва голямо разнообразие от терапевтични техники с цел повлияване на уврежданията и симптомите при отделните пациенти.

Най-общо може да включва симптоматично, патогенетично, хирургично лечение, физикална терапия, рехабилитация и други в зависимост от нуждите на пациентите.

Прилагат се медикаментозни средства от различни групи, с цел облекчаване на състоянието и подобряване на функцията на засегнатите органи и структури, намаляване риска от възникване на допълнителни усложнения.

Физиотерапията може да подпомогне основното лечение, като се подбира индивидуална програма в зависимост от пораженията на съответните структури при всеки отделен пациент.

Оперативна намеса се прилага само в краен случай, при липса на ефект от консервативната терапия или липса на други опции за лечение.

От изключителна важност е провеждането на специфична профилактика с ваксина БЦЖ, прилагана по схема, съгласно действащия задължителен имунизационен календар в България. Инфектирането на имунизираните индивиди протича като абортивна форма, безсимптомно или с грипоподобна симптоматика, с минимален риск от развитие на късни последици и усложнения.

Полезна и подробна информация за инфекцията и свързаните с нея прояви, усложнения, диагностичен и терапевтичен подход може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Туберкулоза

Изображения: freepik.com, dermentnz.org