Късни последици от туберкулоза на пикочо-половите органи МКБ B90.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове късни последици

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туберкулозата е специфично възпалително заболяване, което се причинява от микроорганизъм, Mycobacterium tuberculosis. В някои случаи поразява отделителната и половата система, като при определени обстоятелства е налице риск от развитие на различни по вид и тежест късни последици от туберкулоза на пикочо-половите органи.

Причинител и особености

Mycobacterium tuberculosis представлява Грам позитивна пръчица, която е неподвижна и не образува капсули и спори. Характерна особеност е високата устойчивост на бактериите към действието на киселини, основи и алкохол, както и към факторите на околната среда.

Туберкулозният бактерий е аероб, който се размножава много бавно.

Инфекцията се характеризира с подостро протичане и формиране в прицелните органи на специфични образувания, наречени туберкули.

Туберкулозата на генитоуринарния тракт е сравнително често състояние, като засягането на бъбреците е най-честата екстрапулмонална (извънбелодробна) локализация на туберкулозната инфекция.

Туберкулозата на бъбреците обикновено е вторично заболяване, като първичното огнище е в белите дробове, откъдето туберкулозните бактерии достигат хематогенно (по кръвен път) до бъбреците.
Първоначално инфилтративните промени засягат кортекса, като се образуват множество грануломи.

Впоследствие настъпват деструктивни нарушения в медулата, засягат се чашките и легенчето. Наблюдава се отделяне на причинителя с урината, което от своя страна може да причини засягане на уретерите и пикочния мехур.

Първите симптоми на бъбречната туберкулоза не се проявяват веднага, а след спадане на съпротивителните сили на организма. При оформяне на каверна в медуларната част на бъбрека се разгръща клиничната симптоматика.

През своето развитие туберкулозата на бъбрека преминава през три стадия:

• първи стадий: формират се туберкули, разположени под капсулата на бъбрека, както и инфилтрати в медуларната му част
• втори стадий: започва разпад на инфилтратите с оформяне на малки или големи кухини (каверни) в паренхима на бъбрека, които стават причина за клиничната изява на заболяването
• трети стадий: оформят се различно изразени деструктивни промени, като в крайния стадий бъбрекът наподобява торба с гной (пионефроза)

Подробности може да прочетете в раздел Заболявания:
» Туберкулоза на пикочо-половите органи
» Туберкулозен цистит

Видове късни последици

В зависимост от локализацията на промените късните последици от туберкулоза на пикочо-половата система могат да включват:

• микционни нарушения: в началото са налице нехарактерни оплаквания като отпадналост, умерени тъпи болки в лумбалната област, умерено изразени циститни оплаквания, като слаба болка и парене при уриниране, по-чести от обикновено позиви за уриниране. Дизурията е чест, но неспецифичен симптом, като при ангажиране на пикочния мехур урината става мътна и могат да се наблюдават повлекла, съдържащи се в нея
• промени в урината: при около половината от болните се наблюдава слабо изразена макроскопска хематурия. При част от болните се откриват незначително количество левкоцити в урината. Тези симптоми трябва да се вземат под внимание и да се мисли за специфичен процес най-вече при пациентите, които в миналото вече са боледували от белодробна туберкулоза
• бъбречна недостатъчност: късни последици от туберкулоза на пикочо-половите органи най-често са свързани с развитие на прогресивна терминална бъбречна недостатъчност. Прогнозата е сериозна и в терминалните стадии бъбречна трансплантация е животоспасяваща
• последици при засягане на мъжката полова система: късните последствия от туберкулозата на половата система при мъжа включват епидидимит, засягане на тестиса, простатит, които при неправилно лечение могат да доведат до стерилитет или структурни увреди
• последици при засягане на женската полова система: при жените половата система рядко се засяга от туберкулозна инфекция. Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания (» Туберкулозна инфекция на шийката на матката). Често води до нарушения в нормалния менструален цикъл, фебрилитет, наличие на вагинална секреция, безплодие. При локализация на процеса в ендометриума, се развива туберкулозен ендометрит, който може да доведе до развитие на тазова възпалителна болест

Диагноза

Поставянето на диагнозата се основава на комплексни и целенасочени изследвания, като в някои случаи процесът е затруднен във връзка с идентичното протичане на редица други състояния. Най-често диагностичните методи включват:

• разпит и преглед: диагнозата се базира на данните от анамнезата за прекарана в миналото туберкулозна инфекция, независимо от нейната локализация, наличие на подлежащи хронични заболявания, имунен дефицит, прием на лекарства, както и особености на оплакванията. Физикалните находки варират, но обикновено пациентите са в запазено общо състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като се обръща особено внимание на показателите от белия кръвен ред, както и на маркерите на възпалението. При необходимост се проследяват урея, пикочна киселина, креатинин и някои други, специфични показатели. Изследването на урината обикновено показва понижение на pH, левкоцитурия и липса на бактериурия. Изолирането на банална микробна флора в никакъв случай не отхвърля възможността за туберкулозна инфекция
• микробиологични изследвания: при микробиологичното изследване причинителят се доказва, посредством използване на различни методи, като с особено бързи и достоверни резултати се отличава PCR техниката
• образна диагностика: от образните изследвания важно диагностично значение имат образната рентгенография, интравенозната урография, ретроградната уретеропиелография и компютърната томография

Лечение

Терапевтичният подход при различните късни последствия от туберкулоза на отделителната и половата система включва подходящо медикаментозно и/или хирургично лечение, съобразно естеството на последствията, наличните оплаквания и промени:

• лекарствена терапия: използват се средства от различни групи антибиотици и химиотерапевтици с цел унищожаване на етиологичния агент и лекарствени средства за подобряване на функцията на засегнатите структури в организма. При данни за стартирало бъбречно увреждане е необходимо обмисляне на назначаване на подходящи нефропротективни агенти, диуретици и други
• оперативно лечение: хирургичното лечение има за цел да възстанови нормалната структура и функционалната цялост на поразените органи. Изборът на оперативна техника се определя строго индивидуално, като се предпочитат минимално инвазивните, щадящи методи с оглед на по-бързо възстановяване на пациентите

Прогнозата се определя за всеки конкретен случай отделно, като влияние оказват видът и тежестта на нарушенията, общото състояние на засегнатите и редица други фактори.

Полезна и подробна информация за инфекцията и свързаните с нея прояви, усложнения, диагностичен и терапевтичен подход може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Туберкулоза

Изображения: freepik.com