Късни последици от туберкулоза на други уточнени органи МКБ B90.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове късни последици

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туберкулозата е системна инфекция, при която предилекционно се засягат белите дробове, но е налице риск от редица други проявления и усложнения. При късни последици от туберкулоза на други уточнени органи са налице уврежданията на кожата вследствие на бактериалната инфекция. Състоянието изисква системен диагностичен и терапевтичен подход за ефективно повлияване на лезиите.

Причинител и особености

Туберкулозата е заболяване, разпространено в цял свят, но се среща по-често в по-бедните страни. Причините за активиране на туберкулозната инфекция в голяма степен са в потиснатото имунно състояние на населението.

То се свързва със засилващото се замърсяване на околната среда, химизацията на растителните продукти, повишения радиационен фон, повишеното използване на имуносупресивни медикаменти и други фактори.

Други важни благоприятстващи развитието на инфекция фактори са възрастта на пациентите, наличието на придружаващи заболявания и продължителният прием на имуносупресиращи или противомикробни лекарствени средства.

Туберкулозната инфекция се причинява от Mycobacterium tuberculosis, Грам положителна права или леко извита пръчица, която не образува капсули. Причинителят се характеризира с изключително висока резистентност към действието на външните фактори, киселинноустойчив е.

Води до развитие на хронични инфекции, като най-често първичното огнище се развива в белия дроб и се разпространява по съседство, с лимфата и посредством кръвоносната система.

Кожните форми на туберкулоза се причиняват от човешки тип (Typus humanus) и по-рядко от говеждия (Typus bovines). Подробна информация за протичането на инфекцията с характерните кожни прояви може да намерите в раздел Заболявания:

» Туберкулоза на кожата и подкожната тъкан

Вторичните форми на туберкулоза произхождат от огнища в белите дробове, лимфните възли, костите и други, като в основата за възникването им стои потиснатата имунна защита.

Видове късни последици

Късните последици при прекарана туберкулозна инфекция могат да включват промени по кожата, засягане на регионалните лимфни възли, както и повишен онкогенен потенциал (висок риск от развитие на рак):

• късни последици: като късни последици от туберкулоза на други уточнени органи освен цикатриксите по кожата и тежките деструктивни нарушения в архитектониката на дермата, в хода на заболяването могат да се развият лимфангити, лимфаденити, еризипел, импетигинизации
• малигнизация: в около пет процента от тези болни настъпва дегенерация и развитие на спиноцелуларен, по-рядко базоцелуларен карцином, сарком или кератоакантом
• други лезии: при наличие на първичен туберкулозен комплекс на дермата се наблюдава бързо улцериращо, изпъкнало, зачервено образуване на повърхността на кожата, което често зараства с образуване на цикатрикс

• локализирани форми: локализираните вторични форми на кожната туберкулозна инфекция се дължат на хематогенното разпространение на причинителите в дермата. Те включват обикновен лупус, улцерозен лупус, скрофулодерма, анатомичен туберкул, папуло некротичен туберкулоид, индуративен туберкулозен еритем. Всички тези различни състояния в дългосрочен план водят до нарушения на нормалната структура и функционална цялост на дермата. При развитието на локализираните вторични форми много често се наблюдава и засягане на регионалните лимфни възли, в които могат да бъдат открити туберкулозните микобактерии

Диагноза

Поставянето на диагнозата се извършва при вземане под внимание и обстоен анализ на информацията, получена в хода на различните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата се изгражда въз основа на клиничните данни и морфологичните характеристики на обрива по кожата. Информацията за прекарана в миналото туберкулоза в комбинация с характерните промени насочва към инфекцията и изисква допълнителни изследвания за уточняване
• микробиологична диагноза: задължително е микробиологичното доказване на причинителя. При посявка на хранителни среди, туберкулозният микобактерий изисква продължително време за култивиране. Бърз, ефективен и достоверен метод е PCR техниката. Правят се и хистологични изследвания на материал от биопсия на кожата и определяне на реакцията към туберкулин

Диференциалната диагноза изисква различаване от някои заболявания с различна етиология и кожни проявления, като микробиологичната диагноза и хистологичният анализ са изключително ценни за потвърждаване на диагнозата и разграничаване от другите заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при късните последици от прекарана туберкулоза е комплексен, като съобразно естеството на нарушенията може да включва симптоматично, патогенетично и хирургично лечение:

• локални средства: използват се локални средства от различни фармакологични групи, под формата на маз, крем или гел, с цел облекчаване на кожните прояви и епителизиращи агенти
• системни лекарства: системната медикаментозна терапия се състои в прием на антибиотици и химиотерапевтици с противотуберкулозен ефект. Прилагат се и кортикостероиди, интерферони, имуномодулиращи средства и витамини в зависимост от нуждите при конкретния пациент, като целта е етиологично и патогенетично повлияване на болестния процес
• оперативно лечение: хирургична резекция на засегнати кожни участъци се прилага при необходимост, като е необходимо щателно, но щадящо почистване на засегнатите лезии

Прогнозата се определя индивидуално, но обикновено при късните последици с кожни промени прогнозата е относително по-добра в сравнение с останалите форми и полиорганни увреждания.

Специфичната профилактика се осъществява с имунизиране по схема на всички деца с БЦЖ ваксината, съобразно действащия задължителен имунизационен календар.

Полезна и подробна информация за инфекцията и свързаните с нея прояви, усложнения, диагностичен и терапевтичен подход може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Туберкулоза

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org