Туберкулоза на кожата и подкожната тъкан МКБ A18.4

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, разпространено в цял свят.

Причините за активиране на туберкулозната инфекция са подтиснато имунно състояние на населението, засилващо се замърсяване на околната среда, химизация на растителните продукти, повишеният радиационен фон, повишеното използване на медикаменти, потискащи имунната система и други фактори.

Туберкулозата на кожата и подкожната тъкан се причинява от Mycobacterium tuberculosis, Gram (+), неспорообразуващ бактерий, който е устойчив на условията на външната среда.

Първичните форми на туберкулозата са рядкост, т.е. в началото на заболяването може да бъде засегната и кожата.

По-често кожната туберкулоза е вторична, произхождаща най-често от белият дроб (където е първичното огнище) като бактериите достигат до кожата по кръвен и лимфен път, възможно е пренасянето им и по съседство.

Туберкулозата на кожата има следните форми:

1. Първичен туберкулозен комплекс на кожата

Представлява първичен туберкулозен афект, локализиран на мястото на входната врата (първоначалното попадане на микобактерии и предизвиквнето им на кожни поражения), придружен от регионално увеличаване на лимфните възли.

Той се развива изключително рядко у деца, незасегнати предварително от туберкулозна инфекция.

Инкубационният период е 1 месец (това е времето от попадане на причинителят на входната врата до появата на първите клинични признаци).

На мястото на входната врата кожа или лигавици се появява зачервено изпъкнало над кожната повърхност образувание, която бързо се разязвява.

Язвата се задържа месеци наред и се придружава от регионално увеличение на лимфните възли. Засегнатите лимфни възли се увеличават, размекват и фистулират (развива се канал, чиито изход се намира на повърхността на кожата). В гнойното съдържимо от язвата или фистулата лесно се откриват туберкулозни бактерии. До 3 месеца настъпва самоизлекуване.

2. Локализирани вторични форми

Обикновен лупус - Това е вторична бавно прогресираща форма на туберкулоза, засягаща кожата и видимите лигавици, чиито основният обривен елемент е лупозен туберкул.

Касае се за инфекция на кожата и лигавиците, която възниква след локализирането на микобактериите чрез кръвен или лимфен ток, от предшестващ туберкулозен процес на вътрешните органи.

Характерно, е че жените боледуват 2 пъти по-често.

Болестният процес започва с характерните лупоми. В началото те са единични, по-късно се увеличават по брой и се групират в плаки.

Лупомите представляват леко надигнати възелчета с червено - ливиден цвят, с гладка или леко залющена повърхност и мека консистенция. При натиск върху лупома се усеща леко хлътване, а при притискането от стъкло ливиднивт цвят се променя до жълтеникав подобно на ябълково желе.

Улцерозен лупус - В резултат на некрозата на възелчето, в резултат на това се развиват язви с некротично дъно и подкопани, ливидни и меки ръбове. Около тях се разполагатнеразпаднали се лупоми. Върху изтънелите белези също се образуват лупоми.

Процесът показва непрекъсната тенденция към разширяване по повърхността на кожата и дълбочина. Усложненията са в резултат на нелекуван процес - могат да се развият увеличаване на лимфните възли, възпаление на лимфните възли и съдове, еризипел, вторично възникване на бактериална инфекция и нагнояване, спиноцелуларен и базоцелуларен карцином, сарком и др.

Скрофулодерма - Това е вторична туберкулоза при нея настъпващата некроза е влажна, засягаща подкожните лимфни възли, с последващо разязвяване, или фистулиране и развитие на белези.

Засягането на кожата става по съседство от предварително ангажирани подкожни лимфни възли или разпространението им по кръвен път.

Измененията са локализирани в шийната и подчелюстната област, както и под ключицата.

Върху кожата се появяват зачервени - ливидни инфилтрати, коитосе размекват, фистулират и разязвяват. Образуваните язви са с некротично дъно и подкопани ръбове.

От фистулите се отделя гнойна материя, от която може да се изолират туберкулозни материи. Процесът се развива хронично (продължително) с обостряния и стихвания.

Анатомичен туберкул - Това е вторична доброкачествена форма на тубекулозата, с характерна клиника и оскъдно присъствие на туберкулозни бактерии.

Боледуват лица с определени професии - животновъди, ветеринари и патоанатоми.

Измененията обикновено са локализирани по гърба на ръцете, китките и предмишниците, могат да се ангажират и долните крайници при животновъди.

Кожата има брадавицовиден характер, отсеяна с микроабцеси. Центърът хлътва и фиброзира (разрастване на съединителна тъкан), а периферията е с мека консистенция и нерязко ограничена от околната тъкан.

Може да се придружи от възпаление на лимфните съдове и лимфните възли.

Tuberculum cutis orificialis - Представлява язвени изменения по лигавицата и съседната кожа, съпровождащи тежко протичащата органна туберкулоза с протичаща инфекция по възходящ или низходящ път.

Лигавично - кожните изменения се развиват на фона на тежко протичаща белодробна, чревна или туберкулоза на бъбреците в краен стадии.

По лигавицата и полулигавицата на устата, гениталиите и около ануса се явяват сиво - жълтеникави възелчета, които бързо преминават в язви, по късно се сливат в по-големи язви. От тях се отделят голямо количество микобактерии.

Лупус на клепач - се харакретириза с промени в кожата около очите, сухота в очите, възпаление на склерата (склерит), промени в кръвоносните съдове на ретината, увреждане на нервите на очите и мускулите, като с това се нарушават движенията на очите.

Повече информация за лупус на клепач може да прочетете в:

• МКБ Н03.1 Увреждания на клепача при други инфекциозни болести, класифицирани другаде

Папуло - некротичен туберкулид представлява доброкачествена туберкулозна форма с развитието на множественни възелчета по кожата, които са с некротичен център.

Измененията са разположени главно в участъци със смутено кръвообращение - долни крайници, седалище и по тядко по туловището.

Обривните елементи представляват пръснати кожни възелчета, с големина от лещено до грахово зърно, надигнати с червено - ливиден цвят.

В центъра им има гнойно мехурче, при опадането на което се образува язвичка, зарастваща с белег. Лигавиците не се засягат, общото състояние е добро.

Индуративен туберкулозен еритем е продължително протичаща форма на туберкулоза, представена от възловидни елементи в долната част на подбедриците.

Засягат се предимно млади жени с лошо периферно кръвообращение на долните крайници.

В задната и външно - страничните части на подбедриците се развиват един или няколко възела с големина на яйце със зачервено - ливидна надлежаща повърхност на кожата. Инфилтратът е леко болезнен и нерязко ограничен от околните тъкани.

Общите прояви са слабо изразени - отпадналост, температура и зависят от разпространението на болестният процес. Възможно е няколко възела да се слеят и да настъпи разпад и разязвяване, известно като Туберкулоза на Хътчинсон.

Скрофулозен лишей представлява доброкачествена туберкулоидна реакция при деца и млади индивиди, предтавен от папулозен обрив (изпъкнали над кожната повърхност образувания).

Обривът се разполага в областта гърдите, гърба, бедрата, рядко лицето и главата.Представя се с милиарни папули (с големина колкото главичка на топлийка), с люспа в центъра и атрофичен косъм. Общото състояние е добро.

Диагнозата се базира на доказване на микобактериите, чрез вземане на материал и оцветяване и наблюдение под микроскоп. Прави се Манту, прави се и хистологично изследване на кожният гранулом.

Лечението е продължително с тройна комбинация от туберкулостатици. Стандартната терапия на туберкулоза на кожата и подкожната тъкан включва:

Изониазид 5 mg/kg на ден + Рифампицин 600 mg/kg на ден,

Тези медикаменти се комбинират със следните препарати:

• Етамбутол 25 mg/kg/d,

• Стрептомицин 10-15 mg/kg/d,

• Пиразинамид 15-30 mg/kg/d.

Профилактиката включва ваксиниране на всички новородени с BCG ваксината.