Късни последици от туберкулоза на дихателните органи и неуточнена туберкулоза МКБ B90.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове късни последици

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туберкулозата е едно от най-често разпространените мултисистемни хронични инфекциозни заболявания при човека. Сред най-типичните локализации на болестното огнище е по хода на белите дробове, но често се поразяват и други органи и системи. При наличие на определени благоприятстващи процеса фактори могат да се развият различни по вид и тежест късни последици от туберкулоза на дихателните органи и неуточнена туберкулоза.

Причинител и особености

Туберкулозата представлява повсеместно разпространена инфекция, активната профилактика срещу която доведе до драстичен спад на заболелите. Редица комплексни фактори стават причина през последните години да се наблюдава тревожно нараства на броя на новозаразените.

Характерно за болестния процес е:

• причинител: причинител на инфекцията е Mycobacterium tuberculosis, положителна при оцветяване по Грам, права или дъговидно извита пръчица
• особености на причинителя: представлява бавно размножаващ се аероб, който се характеризира с висока резистентност спрямо действието на факторите на външната среда. Показва голяма устойчивост спрямо действието на киселини, основи и алкохол
• първична локализация на болестта: най-честата първична локализация за развитие на процеса са белите дробове, откъдето причинителят може да се разпространи по хематогенен път и да засегне и други органи и структури в организма. При повече от половината от пациентите след прекарана дихателна туберкулозна инфекция се наблюдават различни по тежест късни последици от туберкулоза на дихателните органи и неуточнена туберкулоза
• заразяване: инфекцията най-често се предава по въздушно-капков механизъм, като контагиозният индекс е изключително висок. При вдишване причинителите се депозират в крайните въздушни пространства на белите дробове, където има благоприятни условия за техния растеж и развитие. След 2 до 12 седмици техният брой е достатъчно голям и предизвикват клетъчен имунен отговор. Туберкулозните микобактерии притежават изразени антигенни свойства и предизвикват силен, неспецифичен имунен отговор
• рискови фактори: в зависимост от множество фактори може да се развие активна или латентна инфекция. Редица състояния значително повишават риска от развитие на тежка туберкулозна инфекция, като такива са СПИН, употреба на интравенозни наркотични средства, алкохолизъм, захарен диабет, терапия с имуносупресивни агенти, малигнени хемопатии, бъбречна недостатъчност, хроничен малабсорбционен синдром, тютюнопушене, възраст под 5 години и други

Класическата клинична картина при белодробна туберкулоза включва постоянна кашлица, редукция на теглото, фебрилитет, нощно изпотяване, хемоптиза, болка в гърдите.

Подробности може да прочетете на:

» Туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично

» Туберкулоза на дихателните органи, непотвърдена бактериологично или хистологично

В зависимост от точната локализация на процеса е възможно засягане, освен на белите дробове, също и на интраторакалните лимфни възли, ларинкса, трахеята, бронхите, плеврата.

Подробности може да прочетете на:

» Туберкулоза на интраторакалните лимфни възли, потвърдена бактериологично и хистологично

» Туберкулоза на ларинкса, трахеята и бронхите, потвърдена бактериологично и хистологично

» Туберкулозен плеврит, потвърден бактериологично и хистологично

Видове късни последици

Всички промени, настъпващи по хода на дихателната система, водят до развитие на различни по тежест и прояви късни последици от туберкулоза на дихателните органи и неуточнена туберкулоза при наличие на благоприятни условия.

По-висок риск е налице при лица, които не са напълно излекувани, лекувани са с неподходяща комбинация от лекарства, самоцелно са направили промени в продължителността и особеностите на терапията, но също и при някои подлежащи състояния, водещи до значителен спад в имунната защита. Такива са някои автоимунни и ракови заболявания, продължителен прием на антибиотици, кортикостероиди, имуносупресори, големи оперативни интервенции, тежки изгаряния и други.

Наблюдава се нарушение на нормалната функционална дейност на дихателната система, под формата на ателектази, бронхиектазии, увреда на респираторния паренхим, формиране на каверни, развитие на трахеобронхиална стеноза. Често се описва наличието на сраствания, възможно е развитие и на хроничен туберкулозен емпием, формиране на бронхофистула, пневмоторакс, фиброзен медиастенит, съдови усложнения и други.

Намаленият капацитет на дихателната система води до задух, суха или влажна кашлица, болки в гърдите, трудности при извършване на нормалните ежедневни физически активности, намален физически капацитет, възможни са и промени в телосложението.

В зависимост от естеството на уврежданията са възможни и други допълнителни симптоми, както и риск от възникване на усложнения с различен характер.

Диагноза

Диагнозата при късните последствия от белодробна туберкулоза се основава предимно анамнестичните данни и резултатите от образните изследвания:

• разпит и преглед: изключително важно е уточняването на прекарана в миналото туберкулоза, особено с белодробна локализация, тежко протичане, пропуски в лечението, както и давност и особености на наличните оплаквания. При физикалния преглед важно значение се обръща на аускултацията на белия дроб, оценка на телосложението, оглед на видими лигавици, наличие на фебрилно състояние и други
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания имат слабо информативно значение, но се назначават с цел подпомагане на диференциалната диагноза при необходимост, както и за оценка на общото състояние и откриване на други усложнения с органни увреждания
• образна диагностика: рентгенографията и компютърната томография на белия дроб показват характерни изменения, в зависимост от локализацията на първичното огнище. За потвърждение на диагнозата се използват и бронхоскопски методи, като фибробронхоскопия и трансбронхиална белодробна биопсия

Диференциалната диагноза налага различаване от някои системни заболявания с белодробна локализация и различна по характер етиология, включително инфекциозна, възпалителна, автоимунна, неопластична (онкологична).

Лечение

Терапевтичният подход при установяване на късни последици от туберкулоза се определя строго индивидуално, съобразно естеството на нарушенията и състоянието на пациентите:

• лекарствена терапия: лечението е предимно медикаментозно и включва антибиотици и химиотерапевтици от различни групи, имуноглобулини, кортикостероиди, бронхорелаксиращи агенти
• оперативно лечение: при необходимост може да се наложи извършване на хирургична интервенция с оглед подобряване функционалната активност на засегнатите структури, възстановяване на целостта им или симптоматично облекчаване
• физиотерапия: в някои случаи добри резултати могат да се постигнат с допълнително провеждане на подходяща физикална терапия и рехабилитация

Прогнозата при отделните пациенти се определя в зависимост от вида на увреждането, възрастта и общото състояние на болния, имунологични статус на пациента и наличието на придружаващи заболявания.

Специфичната профилактика се осъществява с ваксина БЦЖ, прилагана по схема.

Полезна и подробна информация за инфекцията и свързаните с нея прояви, усложнения, диагностичен и терапевтичен подход може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Туберкулоза

Изображения: freepik.com