Късни последици от туберкулоза на централната нервна система МКБ B90.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове късни последици

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туберкулозата на централната нервна система е една от най-рядко описваните форми на заболяването, но криеща висок риск от развитие на многобройни по вид и вариращи по тежест усложнения, включително и късни последици.

Развитието на късни последици от туберкулоза на централната нервна система се среща по-често сред определени групи пациенти, дължи се на множество фактори и често изисква комплексно, строго индивидуално и продължително лечение.

Причинител и особености

Късни последици от туберкулоза на централната нервна система се наблюдават след туберкулозен менингит, енцефалит, спондилит, радикуломиелит и други форми на засягане и неврологични увреждания.

Туберкулозният менингит е най-честата форма на туберкулоза на централната нервна система и е ранно усложнение в хода на болестта, като се развива при хематогенно разпространение на причинителя и преминаване през хематоенцефалната бариера със засягане на мозъчните обвивки.

Подробна информация за особеностите в протичането, симптомите и поведението при туберкулоза на централната нервна система може да намерите в раздел Заболявания:
» Туберкулозен менингит
» Туберкулоза на нервната система
» Туберкулоза на нервната система с друга локализация

За развитието на туберкулоза на нервната система и съответно повишение на риска от възникване на различни по вид късни последици от болестния процес обикновено допринасят множество фактори.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: заболяването се причинява от Mycobacterium tuberculosis, малка пръчица с характерни морфологични особености и сложен антигенен строеж. Характеризира се със значителна резистентност спрямо действието на факторите от околната среда
• заразяване: механизмът на предаване на инфекцията е предимно въздушно-капков, като резервоар на инфекцията са болните хора, с белодробна форма туберкулоза. Белодробната туберкулоза, особено при атипично протичане и късно диагностициране, диспансеризиране и лечение на засегнатите, е основен източник и резервоар на нови инфекции
• проникване в централната нервна система: инфекцията се разпространява в организма по лимфен и кръвен път до централната нервна система, където се образуват малки туберкулозни грануломи под епендима на субарахноидното и вентрикулно пространство
• възприемчивост: възприемчивостта към заболяването зависи от редица фактори, като възраст, индивидуална резистентност, имунологично състояние, съпътстващи заболявания
• рискови фактори: обикновено се разболяват малки деца, възрастни с намалена резистентност при недохранване, социално изоставени хора, болни с намалена имунна защита, болни с имуносупресивна терапия, СПИН, алкохолизъм и други. Допълнителни рискови фактори са социални и екологични катаклизми, затруднен достъп до медицински грижи, пребиваване в гъсто населени и социално слаби райони, липса на задължителна имунизация срещу туберкулоза и други

Видове късни последици

В резултат на туберкулозния менингит, енцефалит, спондилит и другите увреждания на централната нервна система от туберкулозната инфекция могат да настъпят различни по вид и тежест късни последици, като например:

• остатъчна огнищна симптоматика: сред едни от най-честите късни последици от туберкулоза на централната нервна система е наличието на остатъчна огнищна симптоматика с наличие на полиморфни, разнородни и вариращи по тежест оплаквания, които дълго време могат да бъдат погрешно диагностицирани
• симптоматична епилепсия: в зависимост от засегнатите структури на мозъка е възможно развитието на симптоматична епилепсия с различни по вид гърчове, изискваща подходяща антиконвулсивна терапия
• психични промени: възможни са различни психични и личностови разстройства, включително развитие на депресивни епизоди, психоза, невроза и други. Симптомите варират в значителна степен и при липса на други късни последици могат да останат неразпознати дълго време или да се тълкуват като израз на органично заболяване, а не на прекарана туберкулозна инфекция
• когнитивни нарушения: възможни са промени в концентрацията, паметта, обучението, боравенето и обработката на информация, но също и нарушения в говора, фината моторика (писане, рисуване, плетене, шиене) и други. Тези дефицити могат да са трайни или временни, като трудно може да се определи прогнозата при конкретните пациенти
• зрителни нарушения: други късни последици от туберкулоза на централната нервна система са засягането на n. opticus и други очедвигателни нерви и развитието на оптична атрофия или пълна слепота. Тези увреждания се развиват рядко, малко по-често при индивиди с налични увреждания по хода на зрителните нерви, като терапевтичните възможности са силно ограничени

Последиците от туберкулозата могат да се развият и при напълно излекувани болни, при повторно инфектиране от активна инфекция в други органи и системи.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при късни последици от туберкулоза на централната нервна система изисква комплексен и задълбочен подход, като най-често се основава на информацията, получена от:

• разпит и преглед: данни за прекарана в миналото или наскоро туберкулоза (независимо от нейната локализация), данни за други подлежащи заболявания, прием на лекарства, имунен дефицит, вредни навици, особености в начина на живот и други. При физикалния преглед е необходим подробен неврологичен статус, оценка на дишане и сърдечна дейност, както и определяне на общото състояние на болния, необходимост от хоспитализация и допълнителни изследвания
• лабораторни изследвания: назначаването на подробни лабораторни изследвания има за цел подпомагане на диференциалната диагноза, оценка на общото състояние на засегнатите и подпомагане на терапията. В зависимост от естеството на неврологичните последици може да има завишение на маркерите на възпалението, раздвижване на белия кръвен ред и промени в някои други показатели
• образна диагностика: за оценка на наличните неврологични нарушения се назначават подходящи образни изследвания с висока разделителна способност, включително компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други. При необходимост се извършва електроенцефалография и някои други изследвания

Диференциалната диагноза изисква различаване от някои заболявания с възпалителна, вирусна, автоимунна или неопластична етиология, които в хода на своето протичане могат да провокират развитието на идентични оплаквания и клинични находки.

Лечение

Лечението е предимно комплексно и се състои в медикаментозна терапия, физиотерапия и рехабилитация и хирургична терапия при необходимост, съобразно състоянието на засегнатите, възрастта им, както и наличието на други подлежащи заболявания:

• противотуберкулозна терапия: прилагат се антибиотици и химиотерапевтици от различни групи, като с доказана ефективност са изониазид, рифампицин, стрептомицин, етамбутол и пиразинамид. Прилагат се по определена схема и за период поне шест месеца с цел ерадикация на туберкулозните микобактерии. Препаратите се прилагат под формата на комбинирана терапия, тъй като туберкулозните бактерии бързо развиват лекарствена резистентност
• симптоматични лекарства: в зависимост от наличните поражения върху централната нервна система може да се наложи провеждане на лечение с ноотропни средства, антиконвулсивни лекарства, бензодиазепини, антидепресанти и други. Често се препоръчва и допълнителен прием на витамини, особено от група В във връзка с техните ефекти върху централната нервна система

За специфична профилактика се прилага подкожно специално разработена ваксина. В резултат от нейното масово приложение честотата на туберкулозната инфекция значително се е понижила, а при инфектираните лица състоянието протича по-леко с многократно по-нисък риск от развитие на късни последици.

Подробна информация може да намерите на:
» Ваксина БЦЖ
» Необходимост от имунизация против туберкулоза

Полезна и подробна информация за инфекцията и свързаните с нея прояви, усложнения, диагностичен и терапевтичен подход може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Туберкулоза

Изображения: freepik.com