Туберкулозен менингит (G01*) МКБ A17.0

Туберкулозния менингит представлява тежко протичащо възпаление на меките мозъчни обвивки. Може да протече подостро или хронично.

Причинител на заболяването е Mycobacterium tuberculosis.

Инфекцията се предава по въздушно - капков път. Постъпилите в организма туберкулозни бацили се разпространяват по лимфен и кръвен път и достигат до централната нервна система.

Възможно е и метастазиране от белодробно туберкулозно огнище.

Рискови групи са малки деца, възрастни с недохранване, болни с имунен дефицит (СПИН), болни които приемат имуносупресивна терапия, алкохолици и др.

Патоанатомично туберкулозният менингит може да се разглежда като серозен менингит. Меките мозъчни обвивки са оточни, хиперемирани и дифузно инфилтрирани с лимфоидни клетки.

Възпалението на меките мозъчни обвивки е най-изразено по базата на черепа, където при аутопсия се открива жълтеникав серо - фибринозен ексудат, осеян с милиарни туберкули.

Туберкулозният лептоменингит обхваща мозъчните лептоменинги - най-вътрешните покривни слоеве (arachnoidea и pia mater), покриващи главния и гръбначния мозък.

Клиничната картина на туберкулозата на меките мозъчни обвивки на главния (и гръбначния) мозък протича в три стадия.

Първият стадий е начален с прояви на туберкулозната интоксикация, нощни изпотявания, безапетитие, отслабване на тегло.

Вторият стадий е на увеличеното вътречерепно налягане, изразяващо се в: главоболие, което се засилва и става постоянно, температурата се повишава, появява се менингиална симптоматика.

Третият стадий е паралитичен: настъпват промени в съзнанието, парези на чрепно - мозъчните нерви, спастична хемиплегия и квадриплегия.

Диагнозата е изцяло клинична, на базата на ликворното изследване и търсене на микобактерии в ликвора.

При лумбална пункция ликворът изтича под повишено налягане. Той е бистър и безцветен. Установява се повишаване на броя на левкоцитите.

При хроничните форми има и увеличен брой на левкоцити, а повишено е и белтъчното съдържание.

Лумбалната пункция се прави както с диагностична цел, така и за терапевтично повлияване (за намаляване на вътречерепното налягане).

Чрез РСR се доказва наличието на ДНК на М.tuberculosis.

Лечението на туберкулозния менингит трябва да започне максимално най-рано, с комбинация от минимум три туберкулостатика за няколко месеца.

Прилагат се и кортикостероидни препарати за потискане на възпалителния процес и токсоалергичните реакции, както и за намаляване на серозния ексудат и мозъчния оток.

Прилагат се и витамин Б6 и витамин А за профилактика на периферната невропатия предизвикана от прилагането на туберкулостатиците.

Прогнозата зависи от тежестта на заболяването и проведеното адекватно лечение. При навремено поставена диагноза и добро лечение, оздравяването може да настъпи за 6 - 12 месеца. Острите прояви преминават след 1 - 2 месеца.