Бруцелоза МКБ A23

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бруцелозата представлява бактериална инфекция, засягаща основно някои животински видове, но представляваща и потенциален риск за заразяване на хората, включително и използване за целите на биотероризъм като биологично оръжие.

Протича под различни форми, често с неспецифични клинични оплаквания и риск от хронифициране, като диагнозата може да бъде значително затруднена, а лечението продължително.

Причинител и особености

Бруцелозата представлява бактериална инфекция с повсеместно разпространение, ендемичен характер и риск от възникване на малки епидемични взривове. Характерно за болестния процес е следното:

• честота и разпространение: ежегодно се регистрират около половин милион нови случая на бруцелоза по хората, като отделните форми на инфекцията показват предилекционно разпространение в определени райони на света. Засягат се малко по-често мъжете, вероятно във връзка с упражняването на рискови професии
• причинител: причинител са бактериите от род Brucella, които поразяват определени животински видове, главно свине, прасета, кози, овце, кучета и други, причинявайки нарушения в протичането на бременността и различни по тежест увреждания
• източник на инфекцията: източник и резервоар на инфекцията могат да бъдат животните, които обичайно боледуват от бруцелоза, като рядко причинителят може да причини заболяване при съхранение в почвата или по определени повърхности

• механизъм на заразяване: предаването на заразата се осъществява най-често по контактен път (директен контакт с кръв, плацента и телесни течности и вътрешности на болни животни), алиментарен (при консумация на сурово мляко от болни животни, консумация на сурово месо от заразени животни), по-рядко заразяването се осъществява по инхалаторен път (при вдишване на причинителя), а единични случаи са описани по полов път и по трансплацентарен път (от болна майка към плода)
• рискови групи: изложени на по-висок риск са упражняващите определени професии (ветеринари, животновъди, фермери, лабораторни техници, кожари, месари и други), лицата с понижена имунна защита, както и почитателите на консумацията на сурови животински продукти

Видове и симптоми

Бруцелозата протича неспецифично, като първите признаци на инфекцията се проявяват след инкубационен период, продължаващ най-често до един месец.

Състоянието може да протече остро, подостро или хронично с тенденция към хронично-рецидивиращ ход на болестта и периоди на обостряне и затихване на оплакванията.

Характерни за бруцелозата са грипоподобните оплаквания, включващи висока температура с втрисане, изпотяване, липса на апетит, главоболие, болки в мускулите, болки в ставите, умора, обща отпадналост, нарушения на съня и други.

При някои от формите доминират оплакванията от интестиналния тракт (гадене, повръщане, диария), докато при други се наблюдава повишен риск от формиране на абсцеси по хода на вътрешните органи:

• бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis: най-често срещаната форма на бруцелоза в световен мащаб, като инфекцията поразява предимно овце и козе. Най-висока честота се описва за райони в Гърция, Испания, Латинска Америка, Индия, като заболяването показва склонност към тежко протичане, засягане на ставите и риск от усложнения
• бруцелоза, предизвикана от Brucella abortus: широко разпространена форма на бруцелоза, особено в някои райони на Канада, Австралия, Нова Зеландия, Израел, Япония, Европа, като обикновено протича по-леко, със слаби оплаквания, но риск от хронифициране

• бруцелоза, предизвикана от Brucella suis: най-честата форма за САЩ, като се среща още в Европа, Азия, Южна Америка. Поразява предимно прасета, домашни и диви свине и показва склонност към формиране на абсцеси по хода на вътрешните органи
• бруцелоза, предизвикана от Brucella canis: честа е за различните региони на Америка, Япония, Европа, като поразява предимно различни породи кучета. Характерно за нея е наличието по-често на прояви от страна на храносмилателната система, като например диария, гадене, повръщане, болки в корема и други
• други форми на бруцелоза: макар и по-рядко бруцелозата може да протече под формата на кожна бруцелоза с развитие на неспецифичен обрив на фона на грипоподобните оплаквания или под формата на невробруцелоза с първично засягане на централната нервна система и развитие на менингит и/или енцефалит
• бруцелоза, неуточнена: при невъзможност за определяне на конкретната форма на инфекцията и локализацията на болестното огнище се говори за неуточнена форма на бруцелоза

Сред най-честите усложнения на инфекцията се включват пораженията върху миокарда с развитие на ендокардит, миокардит, сърдечна недостатъчност, пораженията върху опорно-двигателния апарат, които се проявяват най-често под формата на артрит, спондилит и други, както и уврежданията на централната нервна система, протичащи като менингит, енцефалит и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните форми на бруцелоза изисква комплексен, целенасочен подход, като често процесът е затруднен във връзка с неспецифичните клинични оплаквания, късно посещение на личния лекар, липса на специфични отклонения при лабораторните изследвания.

Обикновено диагнозата се базира на изчерпателния анализ на получената от следните изследвания информация:

• разпит и преглед: оценка на рисковите фактори, данни за консумация на сурово мляко или месо, контакт с болни животни, упражняване на рискова професия, данни за имунен дефицит в комбинация с обстоен физикален преглед (оглед на кожа и видими лигавици, аускултация на бял дроб, неврологичен статус, измерване на телесната температура и други)
• лабораторни и микробиологични изследвания: липсват специфични лабораторни маркери за установяване на инфекцията, въпреки което се назначават подробни кръвни изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза и ранно установяване на усложнения. Потвърждаване на диагнозата се осъществява чрез подходящи микробиологични изследвания и изолиране на бруцелите от кръв и телесни течности
• образни и инструментални изследвания: ултразвуково изследване (ехография), рентгеново изследване, компютърна томография и други се назначават за визуализация на налични органни увреждания и оценка на тежестта им

Диференциалната диагноза може да бъде много широка, като налага различаване от редица други инфекциозни, възпалителни и алергични заболявания, протичащи със сходни оплаквания и лабораторни находки.

Лечение

Лечението при бруцелоза в много случаи е продължително във връзка с хронично-рецидивиращия ход на инфекцията. Пациентите се хоспитализират, като макар да не представляват риск от епидемиологична гледна точка, се изолират в съответните звена на инфекциозните отделения.

Лечението е комплексно и цели овладяване на инфекциозния процес и неговите усложнения, стабилизиране и възстановяване на засегнатите, което се постига най-често с:

• антибиотици: предпочитат се широкоспектърни представители от групата на тетрациклините (доксициклин перорално), аминогликозидите (стрептомицин, гентамицин, прилагани най-често интрамускулно), рифабутин, някои квинолони (ципрофлоксацин) и други. За намаляване риска от хронифициране на процеса антибиотиците се прилагат поне четири седмици, а за повишаване на ефективността и намаляване риска от лекарствена резистентност терапията е комбинирана (включва поне два различни антибиотика)
• симптоматични средства: за облекчаване на симптомите на болестта и подобряване на комфорта на пациентите се назначават подходящи симптоматични средства, като най-често се използват подходящи антипиретици (парацетамол, аналгин, ибупрофен), аналгетици (нестероидни противовъзпалителни средства, при изразен болков синдром, свързан с усложнения, може да се обмисли включването на опиоидни аналгетици), витамини, водно-солеви разтвори, при необходимост кортикостероиди и други
• лечение на усложненията: в зависимост от вида, тежестта и особеностите на наличните усложнения се прилагат различни консервативни и/или оперативни мерки за тяхното овладяване, както и за превенция на нови увреждания

Прогнозата се определя строго индивидуално, като следва да се вземе под внимание рискът от хронифициране на инфекцията и развитието на дългосрочни усложнения. Леталитетът варира по данни от различни източници между 5 и 15 процента.

Профилактиката включва подходящ ветеринарно-санитарен контрол, контрол над качеството на животинските хранителни продукти, ваксиниране на рисковите животни, своевременно установяване на налични огнища на инфекцията. Ангажираните с рискови професии следва да използват подходящи лични предпазни средства за намаляване риска от заразяване.

Изображения: freepik.com