Бруцелоза, предизвикана от Brucella canis МКБ A23.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бруцелозата представлява инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род Brucella. Поразява предимно определени животински видове, но може да се разпространи и да засегне и хората, като често е налице риск от хронично-рецидивиращ ход на болестта, а във връзка с неспецифичното протичане, наличието на общи и грипоподобни оплаквания често става причина за забавяне на диагнозата.

В зависимост от причинителя и животинските видове, които предилекционно засяга, се различават няколко основни форми на инфекцията.

Бруцелоза, предизвикана от Brucella canis, засяга най-често различни породи домашни кучета.

Причинител и особености

Бруцелоза, предизвикана от Brucella canis, показва повсеместно разпространение, като по-висока честота се регистрира в централна Европа, Япония и различни географски области от централна, южна и северна Америка.

Боледуват предимно различни породи домашни и диви кучета, като се счита, че собствениците на домашни любимци не са изложени на особено висок риск във връзка с особеностите на предаване на заразяването. Риск е налице при лица със значително потисната имунна система, като при тях се препоръчват редовни профилактични прегледи и изследвания на домашните любимци с цел намаляване риска от пренасяне на различни зарази.

Инфекцията се предава по различни механизми, включително контактен (основен риск е налице при израждане на животните, контакт с плацентата, контакт с кръв или телесни секрети), алиментарен (при консумация на контаминирано сурово или недостатъчно термично обработено месо), много рядко заразяване е възможно по инхалаторен път (при вдишване на частици, съдържащи причинителя), трансплацентарен път (от болна майка към плода) и други.

Входна врата за инфекцията най-често играят кожата и видимите лигавици, храносмилателната и дихателната система.

Изложени на по-висок риск са определени професии, главно ветеринарни лекари, лабораторни работници и техници, които имат близък контакт с кръв и телесни течности на животни, фермери, животновъди и други.

Симптоми

Клиничната картина при бруцелоза, предизвикана от Brucella canis, показва известна вариабилност в тежестта и протичането при отделните пациенти:

• инкубационен период: инкубационният период (времето то заразяването до първите видими оплаквания) също варира, като най-често е в рамките на един месец. По-кратък може да бъде при имунокомпрометирани лица
• давност на оплакванията: продължителността на заболяването може да варира от няколко седмици до няколко месеца или дори години, като се наблюдава остра, подостра и хронична форма на заболяването. Острата и подострата форма могат да протекат по-тежко, но симптомите бързо се овладяват с подходяща антибиотичната терапия, докато при хронифициране на процеса и хронично-рецидивиращ ход на инфекцията протичането е с по-леки симптоми, но е пролонгирано
• симптоми: клиничната картина най-общо се характеризира с повишена телесна температура, втрисане, нощни изпотявания, лесна уморяемост, анорексия, загуба на тегло, главоболие, артралгии (болки в ставите), миалгии (болки в мускулите), хепатоспленомегалия (увеличаване размерите на черния дроб и слезката), полиорганна симптоматика, особено от страна на опорно-двигателния апарат. Особено характерни за тази форми на бруцелоза са проявите от страна на стомашно-чревния тракт, които се изразяват главно в гадене, повръщане, диария, коремна болка
• усложнения: инфекцията показва риск от засягане на различни органи и системи, като най-често се поразяват сърдечно-съдовата система (развива се ендокардит, сърдечна недостатъчност), опорно-двигателният апарат (развиват се различни форми на артрит), централната нервна система (най-често под формата на менингит, енцефалит) и някои вътрешни органи (най-често черен дроб и слезка)

Диагноза

Диагнозата в повечето случаи на различните форми на бруцелоза е трудна, поради полиморфизма на органните поражения и липсата на патогномонични симптоми. Необходими са задълбочени и целенасочени изследвания, като най-често се предприемат следните:

• анамнеза и физикални находки: подробен разпит за изясняване на упражняването на рискова професия или хоби, консумация на сурови животински продукти, контакт с болни или умрели животни, данни за имунна супресия, наличие на домашен любимец и други в комбинация с подробен клиничен преглед и оценка на общото състояние (кожа, видими лигавици, сърдечна дейност, данни за белодробно засягане, палпация на корем, неврологичен статус)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и анализ на урина, като резултатите обикновено са неспецифични и не са особено полезни в подпомагането на диагностичния процес, но могат да съдействат за изясняване на диференциалната диагноза
• доказване на причинителя: потвърждаването на диагнозата става чрез установяване на причинителя в хемокултура, ликвор, урина, ставна течност, костен мозък на специални хранителни среди. Използват се и серологични методи за диагностика
• образни изследвания: за визуализация на органните поражения и оценка на наличните усложнения се назначават подходящи образни изследвания, включително ехография, рентгенография, ехокардиография, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с широк кръг заболявания, протичащи в даден етап от своята прогресия с идентични оплаквания, като такива например са Ку-треска, орнитоза, коремен тиф, сепсис, милиарна туберкулоза, инфекциозна мононуклеоза, туларемия, малария, лимфом и други.

Лечение

Терапията при бруцелоза, предизвикана от Brucella canis, е насочена към овладяване на инфекциозния процес, облекчаване на симптомите, лечение и превенция на усложненията, като това се постига с подходяща комбинация от мерки и средства, индивидуален подход, съобразен с естеството и тежестта на оплакванията при отделните пациенти и редица други фактори.

Лечението най-често включва:

• антибиотична терапия: използват се антибиотици и химиотерапевтици с широк спектър, каквито са доксициклин, ципрофлоксацин, рифампин, стрептомицин, гентамицин и други в подходяща комбинация (използват се поне два медикамента едновременно за намаляване риска от развитие на антибиотична резистентност) за продължителен период от време (поне четири седмици за намаляване риска от рецидив на инфекцията)
• симптоматична терапия и общи мерки: прилагат се аналгетици, антипиретици и противовъзпалителни средства за овладяване под контрол на най-честите оплаквания. Допълнително могат да бъдат назначени други симптоматични средства, водно-електролитни вливания, кортикостероиди
• лечение и профилактика на усложненията: за намаляване риска от развитие на усложнения е необходимо своевременно стартиране на антибиотичното лечение, наблюдение на пациентите, приложение на консервативни (медикаментозни) и хирургични мерки за бързо овладяване на наличните усложнения

Имунокомпрометирани лица (пациенти с рак, заразени с ХИВ лица, или пациенти с трансплантация) не трябва да имат контакт с кучета, заразени с кучешка Brucella.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като инфекцията следва да не се подценява, тъй като леталитетът варира между 5 и 15 процента.

Профилактиката е с предимно ветеринарно-санитарен характер, като са необходими редовни профилактични изследвания на домашните животни, ваксиниране, използване на лични предпазни средства от ангажираните в рисковите професии.

Изображения: freepik.com