Бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis МКБ A23.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бруцелозата представлява бактериална инфекция, засягаща предимно животните, но с риск от разпространение на заразата и сред хората, като изложени на по-висок риск са определени групи лица.

В зависимост от конкретния причинител и особеностите в клиничната картина се различават няколко основни форми на инфекцията, като бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis е с най-висока честота в световен мащаб.

Причинител и особености

Бруцелозата представлява повсеместно разпространена инфекция, включена в арсенала на биологичните оръжия, която причинява средно около 500 хиляди нови случая при хората всяка година.

Бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis, се среща по-често в Испания, Гърция, Индия, латинска Америка, средния Изток и други, като характерно за инфекцията е следното:

• причинител: причинители на бруцелозата са микроорганизми от рода Brucella. Бруцелозата, предизвикана от Brucella melitensis, е зооноза, която засяга едновременно повече органи и системи и има много тежко протичане. Заболяването има професионален характер с множество механизми на предаване на заразата
• заразяване: причинителят навлиза в организма на човек най-често през устата (алиментарен механизъм) при консумиране на заразени хранителни продукти (сурово животинско мляко и млечни продукти, сурово или недостатъчно термично обработено месо и други) или със замърсени ръце. Бруцелите могат да проникват в организма на човека и чрез кожата и лигавиците, както и през горните дихателни пътища. Описани са единични случаи на предаване по полов път, както и по трансплацентарен път (от болна майка към плода)
• особености при заразяването: локализацията на бруцелите в репродуктивните органи на животните е причина за основните признаци на заболяването при тях, а именно аборт и безплодие. През този период причинителите се отделят със заразения плод, плацентата, околоплодните обвивки и околоплодните води. Предаване на инфекцията на хората става чрез контакт с тъкани, кръв, урина, вагинални отделяния, абортирали фетуси, плаценти от заразени животни и консумация на необработени и контаминирани мляко и млечни продукти. Инхалаторно предаване на заразата е възможно в кошари, конюшни и кланици
• източник на инфекцията: източник на заразата при бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis, са основно кози и овце, говеда, крави, свине, коне, мулета, кучета, котки и други. Болният човек практически не е източник на зараза и не представлява особена заплаха от епидемиологична гледна точка
• рискови популации: възникват малки епидемии или спорадични случаи, предимно сред животновъди, селскостопански работници, ветеринарни лекари, зоотехници и други. Изложени на по-висок риск са лицата, консумиращи сурови животински продукти, както и тези със значително потисната имунна система

Симптоми

Клиничното протичане при бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis, показва някои характерни особености.

Инкубационният период на инфекцията (времето от заразяването до появата на първите оплакванията от пациентите) варира в широки граници, като най-често е в рамките на около един месец.

Протичането показва изключително голяма вариабилност при отделните пациенти, като силно наподобява грип или друго грипоподобно заболяване. Симптомите могат да стартират остро и да се самоограничат или отшумят след симптоматично лечение, рецидивирайки след няколко седмици (хронично-рецидивиращ ход), като при част от засегнатите е възможно и хронично протичане с продължително персистиране на оплакванията.

Симптомите на инфекцията с Brucella melitensis най-често включват:

• грипоподобни оплаквания: повишение на телесната температура, треска, главоболие, умора, слабост и отпадналост, миалгия (мускулни болки), изпотяване и други. Клиничните оплаквания и техният неспецифичен характер често стават причина за забавяне на диагнозата във връзка със затруднено различаване от грипоподобно протичащите заболявания
• други симптоми: анорексия (липса на апетит), болки в гърба, загуба на тегло, синдром на хронична умора, периодично покачване на телесната температура, прояви на артрит (скованост, болка, подуване най-често в областта на големите стави) и други
• усложнения: сред едни от най-честите усложнения при бруцелоза се включват развитието на ендокардит и свързаните с него сърдечно-съдови усложнения, спондилит (артрит, който засяга гръбначния стълб), епидидимит и/или орхит, възпалителни промени по хода на черния дроб и/или слезката, засягане на централната нервна система при дисеминация на инфекцията с развитие на менингит, енцефалит и други сериозни усложнения

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните форми на бруцелоза изисква комплексен, целенасочен подход и обстоен анализ на резултатите от разностранните изследвания, по-важните от които включват:

• разпит и физикални находки: оценка на рисковите фактори, данни за упражняване на рискова професия, данни за подлежащ тежък имунен дефицит, консумация на непастьоризирано прясно мляко или млечни продукти, прием на сурово месо и други в комбинация с обстоен физикален преглед и оценка на общото състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, анализ на урина, при наличие на стомашно-чревни оплаквания може да се назначи и фекален тест с цел подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на рисковете от развитие на усложнения
• доказване на причинителя: диагнозата бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis, се потвърждава чрез установяване на причинителя в хемокултура, ликвор, урина, ставна течност, костен мозък на специални хранителни среди. Използва се и серодиагностика
• образни изследвания: за установяване на налични усложнения и промени по хода на вътрешните органи се използват различни образни методи на изследване, включително ехокардиография и електрокардиограма за оценка на промените по сърцето, рентгеново изследване на ставния апарат, компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс за визуализация на промените по вътрешните органи и централната нервна система

Диференциалната диагноза изисква различаване от грип и грипоподобно протичащи заболявания, някои други системни инфекции, но също и от някои неинфекциозни заболявания, протичащи с идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърждаване на инфекцията изисква комплексни, достатъчно продължителни и строго индивидуализирани мерки.

Етиологичното лечение (подобно на всяка бактериална инфекция) е с подходящи антибиотици, като допълнително се прилагат редица общи мерки и симптоматични средства:

• етиологично лечение: използва се подходяща комбинация от антибиотици, включваща поне два препарата за период от четири до шест или повече седмици. Сред най-често използваните са някои тетрациклини (тетрациклин, доксициклин) сулфонамиди, аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин, приложени интрамускулно или интравенозно), квинолони (най-често се използва ципрофлоксацин), рифампин и други. При наличие на усложнения антибиотичното лечение е по-продължително
• симптоматично лечение: за облекчаване на артритните оплаквания, главоболието и мускулните болки се назначават подходящи аналгетици (обезболяващи) и противовъзпалителни средства, за овладяване на фебрилното състояние се назначават антипиретици (средства за понижаване на температурата), като допълнително при нужда се включват и други агенти. При тежките форми може да се наложи лечение с кортикостероиди, водно-солеви вливания, средства, повлияващи активността на централната нервна система и други
• общи мерки: препоръчва се постелен режим, подходяща диета, прием на достатъчно течности и консултация с лекуващия лекар при всяка промяна в общото състояние с цел овладяване на хронично-рецидивиращите форми

Прогнозата при бруцелоза, предизвикана от Brucella melitensis, се определя строго индивидуално, като следва да се вземе под внимание вероятността от хронифициране на процеса. Дори на фона на подходяща антибиотична терапия се докладва риск от тежки усложнения и леталитет, възлизащ на между пет и петнадесет процента.

Профилактичните мерки са насочени към източниците на заразата, пътищата и факторите за предаване и повишаване невъзприемчивостта на населението. Главните мерки са от ветеринарно-санитарен характер с цел овладяване на налични огнища, ваксиниране на животните за намаляване риска от заразяване, контрол и качество над животинските продукти, използване на подходящи лични предпазни средства от заетите в рисковите отрасли и професии.

Изображения: freepik.com