Бруцелоза, неуточнена МКБ A23.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бруцелоза, неуточнена, е рядко заболяване за нашата страна. Представлява бактериална инфекция, която показва професионален характер с множество механизми на предаване на заразата. Протича с продължителен фебрилитет, токсиинфекциозен синдром и риск от полиорганни усложнения. Показва склонност към рецидиви и хронифициране, особено при неправилно лечение.

Причинител и особености

Различните форми на бруцелоза показва повсеместно разпространение с превалиране на определени видове в някои региони на света. Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: причинителите на заболяването са Грам-отрицателни бактерии от рода Brucella. Известни са шест основни вида, които морфологично не се различават, а именно Brucella mellitensis (от овце и кози), Brucella abortus (от едър рогат добитък), Brucella suis (от свинете), Brucella canis (от кучетата) и други
• особености на причинителя: представляват неподвижни микроорганизми с овална форма, култивират се на специални хранителни среди, отделят ендотоксин. Устойчиви са на външна среда и в хранителни продукти, но са твърде чувствителни на дезинфекционни средства
• източник на инфекцията: резервоар и източник на инфекцията са главно домашни животни (кози, овце, едър рогат добитък, свине, кучета и други). При заболяване от бруцелоза болните животни абортират и отделят голямо количество бруцели с плацентата и плода. Болните животни с клинични и инапарентни форми отделят бруцели и с млякото и с изпражненията
• механизъм на предаване: най-често заразяването става по алиментарен път чрез консумация на непреварено мляко, по-рядко чрез други млечни продукти и месо. Обслужващите абортиралите животни се инфектират чрез микролезии по кожата. Възможен е и аерогенен път на заразяване при вдишване на прах от фекалии, кожи, вълна, както и контактно-битов при близък контакт с болни животни
• патогенетични особености: от входната врата бруцелите по лимфен път постъпват в регионалните лимфни възли, където се размножават. След това проникват в общото кръвообращение и се разсейват в ретикулоендотелната система на черния дроб, слезката, костния мозък, белите дробове. Характерно е вътреклетъчното размножаване на причинителите
• вторична бактериемия: впоследствие бруцелите повторно попадат в общото кръвообращение (вторична бактериемия), което съвпада с началото на клиничните прояви. В кръвта част от бруцелите се разграждат, отделят ендотоксин, който предизвиква специфична интоксикация. Друга част се локализира в тъканите и клетките на различни паренхимни органи, където предизвиква възпалителни, дистрофични и хиперпластични процеси (фаза на полиорганна локализация)
• тенденция към хронифициране: поради неефективен имунен отговор гореописаният процес може да се повтаря, което обяснява тенденцията към вълнообразно, хронично протичане на заболяването. Антигените на бруцелите могат да предизвикат сенсибилизация с по-късно развитие на реактивноалергични промени

Симптоми

Наблюдава се значителна клинична вариабилност по отношение на протичането на различните форми на бруцелоза, особено при неуточнена бруцелоза.

Заболяването протича в три клинични форми, а именно остра, подостра и хронична.

Остра бруцелоза

Острата форма има инкубационен период средно от 5 до 28 дни, най-често 14 дни. Началото е по-често остро, внезапно с втрисане, бързо повишение на температурата, главоболие, адинамия, обилно изпотяване, анорексия, ставни и мускулни болки. Може да бъде и постепенно, в продължение на няколко дни до една седмица с леки втрисания, субфебрилна температура, лесна уморяемост, ставни и мускулни болки, изпотявания.

В следващите дни настъпва пълен разгар на болестта. Температурата се задържа висока и добива вълнообразен или интермитентен характер. Въпреки това, сутрин болните се чувстват добре, следобед състоянието им се влошава, а нощем се оплакват от обилно изпотяване и безсъние. Установяват се хепатомегалия и спленомегалия, рядко до иктер, генерализирано увеличение на лимфните възли (до бобени зърна).

Ако входната врата е кожата, силно се увеличават регионалните лимфни възли. Лицето е тургесцентно и зачервено. Наблюдават се обриви (еритематозни, макуло-папулозни и други). Установява се ускорена сърдечна дейност, хипотония, глухи сърдечни тонове. Често има симптоми от страна на нервната система, включително неспокойствие, тремор, отслабване на паметта, менингити и менингоенцефалити, полиневрити, радикулити.

Продължителността на острата форма е обикновено е в рамките на около месец, по-рядко около два месеца. След това настъпва оздравяване. В известен процент, особено при нелекуваните и неадекватно лекуваните, заболяването може да рецидивира и да се развият следващите клинични форми.

Подостра бруцелоза

Подострата форма продължава до шест месеца. Тя може да бъде рецидив на острата форма или да се развие непосредствено с преминаване на острата в подостра форма. Клиничните изяви не се отличават съществено от тези при острата форма, но често водещи са уврежданията на опорно-двигателния апарат, включително артрити, тендовагинити, бурсити, като обикновено се засягат големите стави и гръбначният стълб. Развиват се серозни и гнойни артрити с деструкция на хрущяла и костните повърхности.

Хронична бруцелоза

При хроничната форма болестните прояви продължават над шест месеца. Тя също може да бъде рецидив на острата форма или резултат на непосредственото преминаване в хронична.

Характеризира се с полиморфизъм на клиничните прояви, рецидивиращи огнищни поражения. Голяма част от клиничните прояви са свързани с алергизацията на болните. Най-често при тази форма настъпва поражение на опорно-двигателния апарат и нервната система. Може да се наблюдава също хепатомегалия и спленомегалия, ендокардит и миокардити, перикардити, васкулити, орхит, оофорит и други, като важна отличителна особеност е, че температурата е нормална или субфебрилна.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при бруцелоза, неуточнена, често е затруднено и се извършва по метода на изключването чрез провеждане на многобройни изследвания от различно естество. С най-голямо значение са:

• данни от анамнезата и прегледа: заболяването трябва да се подозира, когато ветеринари, животновъди и други рискови групи лица, които употребяват непреварено прясно мляко или недобре термично обработено месо, заболеят с описаната клинична картина и покажат характерните промени в левкограмата. Физикалните находки често са неспецифични, но обстойния клиничен преглед може да подпомогне изясняването на диференциалната диагноза впоследствие
• лабораторни и микробиологични находки: подробните кръвни изследвания имат като цяло малка информативна стойност за поставяне на диагнозата, тъй като са сравнително неспецифични. Потвърждаването на диагнозата става чрез установяване на бруцели в хемокултура, ликвор, урина, ставна течност, костен мозък и други върху специална хранителна среда
• образни методи на изследване: за оценка на органните проажения и промените по хода на ставите се назначават подходящи образни и инструментални методи на изследване (рентгеново, ултразвуково изследване, компютърна томография и други)

Диференциалната диагноза може да бъде много широка във връзка с неспецифичното протичане, като е необходимо различаване от характерните за съответния район инфекции, но също и от някои системни заболявания с различна етиология.

Лечение

Лечението при различните форми на бруцелоза, включително и при неуточнената бруцелоза, изисква индивидуализиран подход с комплексни мерки.

Пациентите в острата фаза следва да бъдат хоспитализирани и изолирани с цел намаляване риска от развитие на вторични инфекции и профилактика на усложненията, докато при хроничната фаза по преценка на лекуващия лекар лечението може да бъде и амбулаторно.

Терапията обикновено включва:

• антибиотици: антибиотичната терапия следва да стартира своевременно, като се използва комбиниран подход за намаляване риска от развитие на антибиотична резистентност и повишаване ефективността на лечението и достатъчно продължителни антибиотични курсове за намаляване риска от рецидив на инфекцията или хронифициране на процеса. Предпочитат се широкоспектърни представители, главно от групата на тетрациклините, аминогликозидите, квинолоните, а в някои случаи се включват и сулфонамиди, амфениколи, бета-лактами и други. Честа комбинация е перорален доксициклин с рифабутин или интрамускулен стрептомицин
• симптоматично и поддържащо лечение: използват се лекарства от различни групи, съобразно оплакванията на болните, включително аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни агенти и други
• овладяване и профилактика на усложненията: необходимо е предприемане на съответните консервативни и инвазивни мерки за леченеи на развилите се усложнения и подходящи общи мерки за намаляване риска от развитие на нови усложнения

Прогнозата при острата форма е благоприятна, особено при своевременна диагноза и адекватно етиологично лечение. При хроничната форма има продължителна нетрудоспособност и сериозни остатъчни прояви, анкилози и деформации на ставите, сериозни невропсихични нарушения и други.

Профилактиката включва предимно ветерианорно-санитарен контрол, ваксиниране на рисковите животни, изолиране на болните животни, използване на лични предпазни средства при упражняване на рискова професия и други.

Изображения: freepik.com