Перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Кога се прилагат перорални медикаменти за лечение на захарен диабет?

Видове перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Механизъм на действие

Начин на прием

Потенциални странични ефекти

Специални предупреждения и препоръки

Противопоказания за прием на перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Нежелани лекарствени взаимодействия

В днешно време съществуват различни перорални медикаменти за лечение на захарен диабет, които лекарите могат да предписват и да комбинират, с цел ефективен контрол на заболяването и предотвратяване прогресивното увреждане на организма. Заедно с подходящ хранителен и двигателен режим, те спомагат за успешното контролиране нивата на кръвната захар.

Вижте още:

»Контрол на диабета

Кога се прилагат перорални медикаменти за лечение на захарен диабет?

Инсулинът е хормон, произвеждан от клетки в панкреаса, наречени бета-клетки. Той помага на организма да използва глюкозата в кръвта (кръвната захар) като източник на енергия. Този процес обаче е възпрепятстван при пациентите с диабет.

Диабетът е сериозно ендокринно заболяване, при което глюкозата остава неусвоена и се натрупва в прекомерни количества в кръвта - състояние, означавано като хипергликемия. Заболяването има няколко форми, които се различават по основната причина, която води до натрупването на кръвната захар. Диабет тип 1 е една от формите му, при която бета-клетките са унищожени и единственият начин за компенсацията на липсващия инсулин е внасянето му отвън - екзогенен инсулин. Това става с помощта на различни устройства за инжектиране на инсулин.

При диабет тип 2 тялото не произвежда достатъчно инсулин или не е в състояние да го използва по подходящ начин. В повечето случаи това може да се коригира с подходящ хранителен и двигателен режим, както и прием на перорални медикаменти за лечение на захарен диабет. Само в по-тежките случаи се налага внасяне на инсулин, както при диабет тип 1.

Повече за заболяването може да научите:

»Диабет

Приемът на перорални медикаменти за лечение на захарен диабет има за цел да нормализира нивата на кръвната захар, като това може да стане по различни начини. Някои от тези медикаменти целят да стимулират бета-клетките на панкреаса да произвеждат повече инсулин (секретагози), а други да помогнат на организма да усвоява глюкозата по-добре - т.е. да "накарат" собствения (ендогенния) инсулин да работи по-ефективно.

Видове перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Пероралните медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 са няколко основни групи в зависимост от механизма им на действие.

Тези групи са:

1. медикаменти, които активират клетките на панкреаса и ги стимулират да произвеждат инсулин;
2. инсулинови сензитайзери - лекарства, които намаляват производството на глюкоза и повишават инсулиновата чувствителност;
3. лекарства инхибиращи разграждането на сложните въглехидрати;
4. лекарства, които увеличават производството на инсулин и намаляват образуването на глюкоза.

Първа група

Сулфанилурейни препарати:

• глибенкламид,
• глипизид,
• гликлазид,
• глимепирид.

Вижте още:

»Сулфонилурейни препарати

Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди:

• репаглинид,
• лираглутид,
• натеглинид.

Втора група

Бигваниди с основен представител:

• метформин.

Тиазолидиндиони:

• росиглитазон,
• пиоглитазон.

Трета група

Алфа-глюкозидазни инхибитори:

• акарбоза,
• миглитол.

Четвърта група

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори:

• ситаглиптин.

Има и комбинирани препарати между два вида с различен механизъм на действие. Те овладяват различни аспекти на нарушенията свързани с диабета, осигурявайки по-добър контрол на нивата на глюкозата в кръвта.

Вижте още:

»Контрол на кръвната захар при диабет

Много важно е дозата на препаратите да бъде съобразена с нивата на глюкозата на гладно и след нахранване. Ако повишаването на глюкозата в кръвта е много високо, е необходимо прилагането и на инсулин, но това е възможно само при някои медикаменти.

Механизъм на действие на различните групи перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Сулфанилурейни препарати

Сулфанилурейните препарати имат две основни функции в организма:

• да стимулират бета-клетките на панкреаса да произвеждат повече инсулин и
• да помогнат на тялото да усвоява по-успешно ендогенния (произведения) инсулин.

Тези медикаменти са ефективни само тогава, когато секреторната функция на панкреаса не е съвсем преустановена, т.е. бета-клетките не са унищожени.

Вижте още:

»Сулфанилурейни препарати

Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди

Тези медикаменти стимулират панкреаса да произвежда по-голямо количество инсулин веднага след хранене, което води до понижаване на кръвната захар и съответно до нормализиране на нейните нива. Действието започва бързо и приключва бързо - метиглинидите понижават кръвната захар максимум един час след прием и се метаболизират за 3-4 часа. Това бързо действие означава, че когато приемате метиглиниди Вие може да управлявате режима си на хранене (времето за ядене и броят на храненията) по-лесно, отколкото когато приемате други перорални медикаменти за лечение на захарен диабет.

Вижте още:

»Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди

Бигваниди

Най-известният представител от тази група е метформина. Този медикамент спомага за намаляване нивата на кръвна захар, като намалява производството на глюкоза в черния дроб и като прави мускулите по-чувствителни към инсулина, т.е. стимулира усвояването на глюкоза от тъканите. Той е ефективен при състояния на свръхпроизводство на инсулин, както и при инсулинова резистентност.

Метформин може да редуцира новата на триглицеридите в кръвта, както и нивата на "лошия" холестерол. Освен това метформин не предизвиква хипогликемия - рязко понижаване нивата на глюкозата в кръвта, когато се приема самостоятелно (без други перорални медикаменти за лечение на захарен диабет).

Вижте още:

»Бигваниди

Тиазолидиндиони

Най-разпространените тиазолидиндиони са с родовите имена пиоглитазон и розиглитазон. Действието им наподобява това на бигванидите, т.е. спомагат разграждането на ендогенния инсулин, като стимулират усвояването на глюкозата от мускулните клетки.

Вижте още:

 Тиазолидиндиони

Алфа-глюкозидазни инхибитори

Потискането на този ензим от своя страна води до намаляване чревната резорбция на монозахариди и полизахариди. По този начин, количеството на кръвната захар в организма намалява.

Тези медикаменти блокират ензима (алфа глюкозидаза), който разгражда скорбялата, постъпваща в организма чрез храната. Така се редуцира усвояването на моно- и полизахаридите в червата. Това действие предизвиква забавяне покачването на глюкозата в кръвната през деня, особено след хранене.

Вижте още:

 Алфа-глюкозидазни инхибитори

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори

Ситаглиптин действа чрез потискане действието на ензима дипептидил пептидаза 4 в организма, което води до увеличаване отделянето на инсулин, особено след хранене, когато тялото има най-голяма нужда от понижаване на кръвната захар. В същото време медикаментът редуцира производството на глюкоза от черния дроб.

Вижте още:

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори

Начин на прием

Сулфанилурейни препарати

Някои сулфанилурейни препаради са ефективни през целия ден, поради което имат еднократен дневен прием - обикновено преди закуска. При други обаче се налага приемът да бъде осъществен на два пъти - обикновено преди закуска и преди вечеря. Целта е произведеният инсулин да се отдели веднага след хранене и нивата му да се запазят няколко часа.

Лекуващият лекар е този, който определя кратността на приема, както и дозата.

Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди

Обикновено несулфанилурейните секретагози се приемат 30 минути преди всяко хранене. Точната дозировка и кратността на приема се определят от лекаря.

Бигваниди

Обикновено метформин се приема 2 до 3 пъти на ден заедно с основните хранения. Таблетките с удължено освобождаване на метформин се приемат веднъж дневно, обикновено сутрин.

Тиазолидиндиони

Пиоглитазон обикновено се приема веднъж дневно (по едно и също време на деня), докато росиглитазон се приема веднъж или два пъти дневно, с или без храна. Точната схема се определя от лекуващия лекар.

Алфа-глюкозидазни инхибитори

Медикаментите от тази група се приемат три пъти на ден, заедно с първата хапка от основното хранене. Обикновено лечението започва с по-ниска кратност на приема, но това се определя от лекуващия лекар.

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори

Приема се един път на ден по едно и също време.

Потенциални странични ефекти при прием на перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Различните лекарства има сходни нежелани реакции като: диария, позиви за повръщане, повръщане, диарии, метеоризъм и други. Специфичните за всяка група са:

• Сулфанилурейни препарати: Някои от възможните странични ефекти включват твърде ниски нива на кръвната захар (хипогликемия), стомашно неразположение, кожен обрив или сърбеж, увеличаване на теглото, раздразнителност.
• Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди: Възможните странични ефекти включват хипогликемия и наддаване на тегло.
• Бигваниди: Обичайните странични ефекти са гадене, слабост, затруднено дишане, метален вкус в устата, подуване на стомаха, газове, диария, загуба на апетит. Тези симптоми обикновено изчезват за няколко седмици от началото на приема. Обикновено приема на медикамента заедно с храна значително редуцира страничните ефекти. Метформин рядко води хипогликемия. В редки случаи при пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция може да доведе до лактатна ацидоза.
• Тиазолидиндиони: Възможните нежелани реакции на пиоглитазон или росиглитазон включват: увеличаване на теглото, анемия и подуване на краката или глезените (оток).
• Алфа-глюкозидазни инхибитори: Възможните странични ефекти са стомашно неразположение, включително болка, газове, подуване на корема, диария. Тези странични ефекти често изчезват скоро след началото на приема.

• Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори: Обичайните нежелани реакции са: стомашен дискомфорт, диария, болки в гърлото, запушен нос, инфекция на горните дихателни пътища, главоболие. Обикновено не предизвиква хипогликемия.

Специални предупреждения и препоръки

Сулфанилурейни препарати

Тъй като тези лекарства могат да причинят рязко понижаване на кръвната захар, винаги носете със себе източник на въглехидрати. Следвайте стриктно предписаният Ви режим на хранене и двигателна активност.

Свържете се с лекуващият си лекар, ако нивата на кръвната Ви захар често е под нормата, както и ако се наблюдава необичаен спад в телесното Ви тегло.

В случай, че по някаква причина се налага промяна в двигателната Ви активност или калориен прием, дозата може да бъде коригирана

Важно е да не пропуснете хранене, когато приемате това лекарство!

Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди

Те работят бързо, когато се приемат с храна за намаляване на високите нива на глюкоза в кръвта. Въпреки това при тях много рядко може да се очаква да предизвикат хипогликемия. Ако установите рязък спад в нивата на кръвната Ви захар, свържете се с лекуващия си лекар.

Метиглинидите трябва да се приема с храна. Ако пропуснете хранене, пропуснете и съответната доза.

Бигваниди

Пациентите с бъбречни проблеми, както и тези, които пият повече от 2-4 алкохолни напитки на седмица не трябва да приемат метформин!

Ако Ви предстои хирургична процедура или медицинско изследване, включващо използването на някакъв вид багрило, може да се наложи предварително приемът на метформин да бъде преустановен. Това обаче става под изричните напътствия на лекуващия специалист.

Тиазолидиндиони

При прием на тиазолидиндиони редовно трябва да се проследяват нивата на чернодробните ензими, тъй като тези медикаменти могат да засегнат чернодробната функция. Свържете се с лекуващия си лекар, ако забележите някакви признаци на чернодробно заболяване, като например: гадене, повръщане, продължителни болки в стомаха, липса на апетит, умора, пожълтяване на кожата или бялото на очите, потъмняване на урината.

Ако се приемат самостоятелно, тиазолидиндионите не причиняват рязко спадане на кръвната захар.

Алфа-глюкозидазни инхибитори

За да не се стигне до състояния на хипогликемия, алфа-глюкозидазните инхибитори трябва да се приемат самостоятелно.

Вземете с храна, за да се ограничи повишаването на глюкозата в кръвта, което обикновено се случва след хранене. Страничните ефекти трябва да изчезнат след няколко седмици, но ако това не се случи се свържете с лекуващият Ви специалист.

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори

Може да се приема самостоятелно или в комбинация с метформин, сулфанилурейни препарати или други перорални медикаменти за лечение на захарен диабет.

Споделете с Вашия медицински специалист, ако изпитвате някакви сериозни неразположения от медикамента, особено ако те не изчезват до няколко седмици.

Противопоказания за прием на перорални медикаменти за лечение на захарен диабет

Сулфанилурейни препарати

Сулфанилурейните препарати може да увеличат риска от смърт при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Тежките физически натоварвания и приемът на алкохол увеличават опасността от хипогликемия. Пациентите подложени на хирургични интервенции или които са имали скорошна травма, силен стрес или инфекция може да се наложи да преминат към инсулин, за да управляват нивата на кръвната си захар. Пациентите с бъбречно или чернодробно заболяване трябва да вземат предпазни мерки.

Несулфанилурейни секретагози - метиглиниди

Тъй като меглитинидите могат да предизвикат хипогликемия, те трябва да се приемат непосредствено преди хранене, за да се минимизира възможността от хипогликемия.

Бигваниди

Тези медикаменти може да не са подходящи за пациентите с анамнеза за чернодробно заболяване, алкохолизъм или бъбречно заболяване.

Тиазолидиндиони

Тиазолидиндионите могат да причинят или изострят сърдечната недостатъчност, поради което не са подходящи за пациенти с този проблем. Те не са показани и при чернодробни увреждания.

Росиглитазон може потенциално да увеличи риска от сърдечен удар.

Алфа-глюкозидазни инхибитори

Алфа-глюкозидазните инхибитори не трябва да се употребяват от пациенти със стомашно-чревни заболявания, такива като възпалителни заболяване на червата (IBD) или чревна обструкция. При нарушена бъбречна функция медикаментите може да усложнят състоянието.

Дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори

При пациенти с бъбречни заболявания може да се наложи адаптиране на дозата или избор на друг медикамент.

Нежелани лекарствени взаимодействия

Много лекарства могат да повлияят нивата на кръвната захар в организма и да засегнат действието на медикаментите за контрол на диабета. За да избегнете появата на нежелани лекарствени взаимодействия се уверете, че Вашият лекар е наясно с всички други медикаменти и хранителни добавки, които приемате.

Има много лекарства, които могат да взаимодействат с различните перорални медикаменти за лечение на захарен диабет, като например някои от представителите на следните групи:

• лекарства за контрол на сърдечно-съдови заболявания;
• деконгестанти;
• антибиотици;
• тиазиди;
• лекарства за лечение на щитовидната жлеза;
• естрогени;
• перорални контрацептиви;
• лекарства използвани при епилепсия;
• психоактивни медикаменти;
• лекарства за контрол на холестерола.

Медикаменти, които съдържат храносмилателни ензими, като например амилаза, липаза, протеаза, може да намалят ефективността на алфа-глюкозидазните инхибитори, поради което не трябва да се приемат едновременно.

Тиазолидиндиони не бива да се прилагат едновременно с инсулин. Освен това, приети заедно с противозачатъчни, имат способността да редуцират действието им, което повишава риска от настъпване на бременност.

Заглавно изображение: freepik.com