Сулфонилурейни препарати

Захарният диабет тип 2, наричан още неинсулинозависим диабет, е често срещано хронично ендокринно заболяване, дължащо се на прогресиращ инсулинов секреторен дефект на фона на инсулинова резистентност.

Болестта се среща предимно при пациентите в активна възраст и възрастните лица и по-рядко в детска възраст, като представителите на двата пола се засягат в еднаква степен.

Основните провокиращи изявата на заболяването фактори са някои от следните:

• генетична предиспозиция
• наднормено тегло и затлъстяване
• метаболитен синдром
• повишена системна консумация на мазни, пържени храни и сладкарски изделия
• намалена физическа активност
• стрес
• продължителен прием на определени медикаменти
• наличие на придружаващи заболявания, които могат да отключат болестта
• чернодробни увреждания, водещи до нарушено производство на глюкоза

Заболяването често се открива при рутинни профилактични прегледи, тъй като е характерна постепенна изява на симптоматиката, която пациентите често не забелязват.

Едни от най-честите клинични прояви на състоянието включват повишена уморяемост и слабост, повишен глад и жажда (полидипсия и полифагия), често уриниране (полиурия), проблеми със зрението, бавно зарастване на налични рани и често развитие на различни инфекции.

При голям процент от пациентите първите прояви на болестта са някои от най-честите усложнения, а именно диабетна микроангиопатия, ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия (повишен риск от инфаркт и инсулт), както и диабетно стъпало.

Подробна информация за етиологията, патогенезата, клиничните прояви и диагностицирането на заболяването може да намерите на:

• раздел Здравни проблеми: Диабет
• раздел Заболявания: Захарен диабет

Своевременното поставяне на диагнозата е започване на лечение е ключов момент в превенцията на усложненията при диабет.

Първата стъпка е промяна в начина на живот и се състои в подобряване на физическата активност, редукция на теглото, спазване на подходящ хранителен режим (консумация предимно на плодове, зеленчуци, бобови култури), прекратяване консумацията на алкохол и тютюнопушенето.

При повечето пациенти тези мерки рядко имат ефект, тъй като промяната е труден процес, изискващ достатъчно воля и мотивация, а приемът на медикаменти е много по-лесен за изпълнение.

Едни от най-често използваните медикаментозни средства за лечение на захарен диабет тип 2 са така наречените сулфонилурейни препарати (СУП).

Представляват сулфонамидни производни, налични в аптечните мрежи от 1955 година.

Техният механизъм на действие се състои в стимулиране на инсулиновата секреция от бета клетките на панкреаса (представляват инсулинови секретагози). Съществуват данни за ефекти на препаратите извън панкреаса, а именно периферно инсулиново действие на пострецепторно ниво.

Различията в структурата и химичните особености на отделните препарати обуславят различия във фармакокинетичните им параметри (усвояване, разпределение в организма, метаболизъм, елиминиране).

Главните разлики между отделните представители са свързани с началото и продължителността на действието им, техните свойства, активност и риск от нежелани реакции.

Сулфонилурейните средства се подразделят на две големи групи:

• първа генерация: представители са толбутамид и хлорпропамид, които вече не се използват в множество страни, включително и България
• втора генерация: главните представители са глибенкламид, глипизид, гликлазид и глимепирид

Глибенкламид е най-популярният и най-използван представител на групата, като основното му предимство е неговата микронизирана форма. Има продължителен ефект, дължащ се на формирането на активни метаболити при неговата биотрансформация.

Основен недостатък при употребата му е потенциално високият риск от развитие на хипогликемия.

Гликлазид се отличава с бързо настъпващо и кратко действие, като се метаболизира без формиране на активни метаболити. Съществува и препарат с удължено освобождаване, който позволява еднократен прием.

Гликлазид е високо селективен към сулфонилурейните рецептори в бета клетките на панкреаса, като се свързва обратимо с рецепторите. Налице е по-нисък риск от развитие на хипогликемия и неутралност по отношение на теглото, за разлика от другите препарати, при които при почти всички пациенти се наблюдава повишение на телесната маса.

Медикаментът притежава редица доказани допълнителни ефекти, като например антиоксидантен и антиагрегантен, намаляване на липидната пероксидация, възстановяване на ендотелната функция.

Глимепирид също е неутрален по отношение на теглото и е с най-проявени извънпанкреасни ефекти (ефекти върху периферното инсулиново действие).

Основните ефекти на сулфонилурейните медикаменти се състоят в понижение на нивото на кръвната захар на гладно и постпрандиално (след нахранване).

Тази група перорални антидиабетни средства е на първи избор при пациенти със захарен диабет тип 2 и нормално или поднормено телесно тегло (при пациенти със затлъстяване се препоръчват на първо място бигваниди, с техния основен представител метформин, водещ до редукция на теглото).

Дозата се определя индивидуално при всеки пациент, като е необходимо съобразяване с тежестта на заболяването, лабораторните показатели и общото здравословно състояние на заболелите.

Обикновено се препоръчва прием на от една до четири таблетки дневно преди хранене. Започва се с по-ниска доза, която постепенно се увеличава до овладяване на симптоматиката и поддържане на нормални нива на кръвната захар. Препаратите с модифицирано (удължено) освобождаване не се повлияват от приема на храна и се приемат обикновено еднократно дневно.

При приблизително 20 % от пациентите липсва първоначален ефект след приложението на сулфонилурейните лекарствени средства, като основната причина е наличието на първична резистентност на организма.

При до една трета от приемащите медикаментите лица се наблюдава намаление и загуба на ефекта след месеци или години, дължащо се на развитие на вторична резистентност.

Предполага се, че първичната резистентност възниква при лица със значително изчерпани собствени инсулинови резерви, докато за развитието на вторичната резистентност влияние оказват множество фактори:

• фактори, свързани с пациента: стрес, промяна в хранителния режим или физическата активност, вметнати инфекции, пропуски в приема или прием на повече от необходимото
• фактори, свързани с болестта: нарастване на инсулиновия дефицит в хода на заболяването
• фактори, свързани с терапията: неподходяща доза, нарушена резорбция (усвояване), взаимодействия с други медикаменти, приемани от пациента

Различен период след започване на терапията е възможно развитие на различни по тежест странични и нежелани ефекти.

Най-честият страничен ефект при прием на сулфонилурейни препарати е развитието на хипогликемия. Според различни проучвания тежка хипогликемия се развива при всеки пети пациент.

Реакцията се развива по-често при прием на лекарства с продължително действие и формиращи активни метаболити (например глибенкламид).

Предразполагащи фактори са също възрастта на пациентите, намаленият прием на храна, наличието на бъбречни или чернодробни заболявания, различни нежелани лекарствени взаимодействия (например при едновременна употреба с аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства, антикоагуланти, сулфонамиди), както и при консумация на алкохол.

Потенциално неблагоприятни ефекти на препаратите от тази група са увеличаването на теглото, изчерпването на ендогенните инсулинови резерви, задълбочаването на инсулиновата резистентност.

При различен процент от пациентите се наблюдават болки в корема, придружени с гадене и повръщане, по-рядко обриви по кожата и уртикария. Възможно е повишаване на чернодробните трансаминази, развитие на тромбоцитопения и анемия.

Основните противопоказания за лечение със сулфонилурейни медикаменти са следните:

• наличие на захарен диабет тип 1 (инсулинозависим) или панкреатогенен диабет
• наличие на диабетна кетоацидоза
• при бременни жени, както и в периода на лактация
• при тежки инфекции или травми
• при наличие на тежки бъбречни или чернодробни увреждания

Пациентите, при които СУП са противопоказани, обикновено подлежат на лечение с инсулин.

Преди употреба на каквито и да е медикаменти за лечение на захарен диабет е необходимо да се консултирате с Вашия лекар! Той ще назначи необходимите изследвания за определянето на тежестта на Вашето заболяване и ще избере най-подходящия за Вас продукт.

Възможно е комбиниране на медикаментите от групата на сулфонилурейните средства с различни хранителни добавки, като например ацетил-L-карнитин, алое, американски женшен, босилек, коприва за повишаване на очаквания ефект.

Подробна информация за полезните и ефективни при диабет алтернативни методи на терапия може да намерите на:

• Алтернативно лечение на диабет
• Да преборим диабет тип 2 с хранителни добавки и билки

Задължително се консултирайте с Вашия лекар, за да намалите риска от нежелани реакции.

Още по темата:

• Перорални медикаменти за лечение на захарен диабет
• Лечение на инсулинова резистентност: лекарства, добавки и хранене
• Контрол на кръвната захар при диабет
• Човешки инсулин