Треска от одраскване от котка МКБ A28.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Треска от ухапване от котка (Fellinosis или фелиноза, cat scratch disease) представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от Bartonella henselae или Bartonella quintana, вътреклетъчни, Грам-отрицателни бактерии. Заболяването се среща най-често при деца, около две седмици след ухапване или одраскване от котка.

Причинител и особености

Фелинозата е разпространена навсякъде по света, но се среща по-често в топли и влажни климатични райони. Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: специфичен причинител на инфекцията са бактериите Bartonella henselae, познати още от близкото минало като Rochalimaea henselae
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са домашните котки. Инфекцията при котките е безсимптомна, като стопаните им не подозират за носителството на бактериите. При тях причинителят предизвиква постоянна или циклична високостепенна бактериемия без клинични прояви. Наблюдава се и хронична персистираща бактериемия. Бактериите се предават между котките посредством бълхите, като редовното обезпаразитяване в ранна възраст и ограничаване на излизането навън на домашните котки намалява риска
• механизъм на предаване: основният механизъм на предаване, както предполага самото наименование на болестта, е посредством одраскване или ухапване от котка. Предполага се, че инфекцията се предава посредством замърсените с фекалии на бълхи нокти на котката, както и със слюнката. Малките котенца, на възраст под 12 месеца, крият до 15 пъти по-висок риск

• рискови групи: сред най-честите потърпевши от инфекцията са малките деца, като статистически проучвания в областта показват превалиране на възрастта под 15 години с пик в групата между 5 и 9 години. Това вероятно се дължи на любопитството, привично за тази възрастова група и желанието за игра с животните. Изложени на по-висок риск от заразяване, но и от развитие на усложнения, са имунокомпрометираните пациенти (с HIV или СПИН, системни карциноми, след продължително и агресивно онкологично лечение и други), поради което при тях се препоръчва избягване на контакт с котки, включително и домашни

Симптоми

Клиничното протичане при фелиноза показва някои характерни особености, като обикновено инфекцията е относително безобидна, с нисък риск от сериозни усложнения и склонност към самоограничаване в рамките на до около два или три месеца.

Характерни белези на заболяването са:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване с бактериите до появата на първите видими признаци на инфекцията) е между 3 и 14 дни след контакт с домашни или улични котки. В изключително редки случаи инкубационният период е по-продължителен
• първичен афект: при човек на мястото на одраскването или ухапването се появява първичен афект. Наблюдава се изразен регионален лимфангит и лимфаденит и леко изразени системни признаци
• характерни симптоми: при повечето пациенти болестта на котешкото одраскване започва с фебрилитет, общо неразположение, силно дифузно главоболие и изразено безапетитие. На мястото на одраскване в 50 до 90 процента от случаите се открива папула или пустула с диаметър от половин до един сантиметър, която персистира от една до три седмици
• засягане на лимфните възли: основният клиничен белег е регионалната лимфонодулопатия. Тя е налице между първа и седма седмица от началото на заболяването. Най-често е локализирана в аксиларната, кубиталната, шийната и супраклавикуларната области. По-рядко се уголемяват субмандибуларните и периаурикуларни лимфни възли. Размерите им варират от един до пет сантиметра
• еволюция: след около два до четири месеца уголемените лимфни възли могат да претърпят спонтанно обратно развитие. В около една трета от случаите те хиперплазират и супурират или образуват фистули, които се дренират през кожата. В по-малка част от болните може да има леко неразположение, субфебрилитет, главоболие. Без лечение за около един месец настъпва оздравяване в най-честия случай
• усложнения: усложнения при деца и подрастващи се развиват сравнително рядко, като изложени на по-висок риск са децата под 5 години и лицата с имунен дефицит с различна етиология. Възможно е засягане на костите, ставите, централната нервна система, сърцето, очите и други органи с развитие на ендокардит, хепатоспленомегалия (увеличаване размерите на черния дроб и слезката), невроретинит, енцефалопатия, окулогландуларен синдром и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при фелиноза обикновено се основава на информацията, получена от следните диагностични методики:

• анамнеза и физикални находки: епидемиологичната анамнеза за одраскване или ухапване от котка (особено от млада котка) е ключово в диагностичния процес и значително го подпомага. Когато липсва анамнеза за одраскване от котка и няма клиничен опит, болшинството от атипичните форми остават недиагностицирани. Клиничните находки обикновено включват локални промени в областта на одраскването и промени по хода на регионалните лимфни възли
• лабораторни промени: по преценка на лекуващия лекар се назначават лабораторни изследвания (изследване на кръв), като в болшинството от случаите се установява лека преходна левкоцитоза с неутрофилия и еозинофилия, възможно е и леко раздвижване на маркерите на възпалението, което не е специфично само за тази инфекция
• доказване на причинителя: с най-висока диагностична стойност е доказването на причинителя, което е необходимо само в определени ситуации и не се назначава рутинно от всички специалисти

Диагнозата при треска от одраскване от котка изисква да бъдат изпълнени три от следните четири диагностични критерии, а именно анамнеза за контакт с котка с одраскване и първична кожна или очна лезия, аспирация на гной от лимфен възел, от който не може да се докаже друг етиологичен причинител, положителен кожен тест за болест на котешкото одраскване, биопсия от лимфен възел, която показва хистологични промени, съвместими с болест на котешкото одраскване.

В диференциално диагностичен план е необходимо да се имат предвид редица заболявания, протичащи с едностранен лимфаденит, включително микобактериози, токсоплазмоза, туларемия, чума, бруцелоза, луес, споротрихоза, хистоплазмоза, инфекциозна мононуклеоза, редица злокачествени заболявания, неврологични синдроми, свързани с HIV инфекция и други.

Лечение

В около 90 процента от случаите заболяването преминава спонтанно без лечение или на фона на симптоматична терапия, като симптоматично се прилагат най-често някои противовъзпалителни средства с аналгетичен и антипиретичен ефект, каквито са ибупрофен, напроксен и други, както и парацетамол.

При малки деца и лица с имунен дефицит, при развитие на усложнения или с цел превенция на усложненията, дори без наличието на сериозни и алармиращи симптоми, може да се обмисли назначаването на антибиотична терапия с макролиди (най-често се прилага азитромицин). Техният широк спектър и добър профил на безопасност минимизира рисковете от поява на странични ефекти на фона на добър терапевтичен резултат.

Профилактиката на болестта на котешкото одраскване изисква избягване на контактите с котки, при които могат да възникнат одрасквания и ухапвания. Ролята на бълхите за трансмисията на причинителя не е точно определена, но все пак третирането им е оправдано, особено ако собствениците са имунокомпрометирани. Директният контакт с фецес и урина на котки не носи риск от заразяване. Внимателната обработка на одрасквания или ухапвания може да бъде полезна профилактична мярка.

Изображения: freepik.com