Антибиотици по време на бременност

Бременността е изключително важен период от живота на всяка жена. През тези девет месеца настъпват различни промени във физиологичните функции на организма на бъдещата майка, изграждат се структурите и системите на плода.

За съжаление трудно можем да се предпазим от развитие на инфекции, като се има предвид, че през летните месеци обикновено се срещат различни гастроентерити, докато за студените месеци типични са дихателните инфекции.

Бременните жени са с повишена чувствителност към много патогенни причинители и при тях по-често се срещат различни инфекции на урогениталния тракт.

Терапията на заболяванията с инфекциозна етиология при бременните представлява истинско предизвикателство.

От една страна е необходимо овладяване на болестта и стабилизиране на състоянието на жената, но от друга страна приемът на лекарства крие сериозни рискове по отношение на нормалното протичане на бременността и развитието на плода.

Антибиотици по време на бременност се назначават само по строги показания и след задължителна консултация с лекар. Самолечението е абсолютно противопоказано.

Преди започване на лечението е необходимо изясняване на следните особености:

• антибиотици или химиотерапевтици се назначават само при доказана необходимост и липса на ефект от приложените природни и алтернативни средства
• за предпочитане е използване на само един препарат (монотерапия), тъй като комбинираното лечение с антибиотични средства крие рискове от нежелани лекарствени взаимодействия
• предпочита се пероралният прием
• избира се възможно най-ниската ефективна доза

Особено опасен за прием на каквито и да е лекарства е първият триместър от бременността, тъй като през този период се осъществява органогенезата на плода.

Приемът на тератогенни и фетотоксични лекарства през този период води най-често до аборт или тежки аномалии на плода.

Основните рискови категории на лекарствата при бременност са съответно A, B, C, D, и Х, като A и B се приемат за безопасни, а C и D се свързват със сериозен риск и доказан тератогенен потенциал. Лекарствата, причислени към рискова категория Х са абсолютно противопоказани по време на бременността, както и преди забременяване.

Въздействието на лекарствените средства върху бременността зависи от възрастта на плода (гестационни седмици), особености в механизма и разпределението на препаратите, дозата, физиологичното състояние на жената, хранителен и двигателен режим, фактори от околната среда.

Към разрешените антибиотици по време на бременност спадат следните агенти:

• Пеницилини (бензилпеницилин, амоксицилин, ампицилин):

Първите изолирани антибиотици са едни от най-често прилаганите при бременните жени, тъй като са с доказана безопасност и ефективност.

Могат да се използват по време на цялата бременност, без риск за майката или плода.

Повлияват широк спектър микробни причинители и се използват при различни стрептококови, пневмококови, менингококови инфекции, лаймска болест.

Природният бензилпеницилин се използва като средство на първи избор при сифилис, включително и при неонатален, вроден сифилис.

Амоксицилин и ампицилин са ефективни при инфекции на горния респираторен тракт, грам отрицателни инфекции на пикочните пътища (главно свързани с E. coli), неусложнени ентерококови инфекции, както и при инфекция с Helicobacter pylori.

• Цефалоспорини, предимно от първо поколение (цефалексин, цефазолин):

Тъй като не се метаболизират и се елиминират предимно непроменени през бъбреците, намират приложение главно в терапията на уроинфекции, свързани с позитивни по грам бактерии, също и при инфекции на кожата и меките тъкани.

Повишен риск от развитие на странични ефекти съществува при употребата на препарати от трето и четвърто поколение (цефтриаксон, цефоперазон).

• Макролиди (еритромицин, азитромицин):

Представляват алтернативна на пеницилините и се използват при пациенти, които са алергични към пеницилини.

Притежават широк спектър на действие и са показани при различни дихателни инфекции, включително дифтерия и коклюш, полово предавани инфекции (хламидия, сифилис), инфекции на кожата и меките тъкани.

Препоръчва се кратък терапевтичен курс, особено при използване на еритромицин, тъй като съществува, макар и малък риск от гастроинтестинални нарушения, хепатотоксичност и кардиотоксичност. Употребата на азитромицин рядко се асоциира със сериозни нежелани ефекти.

• Линкозамиди (клиндамицин):

По време на бременност този препарат е показан само в случаите на липса на ефект (или противопоказания за употреба) на пеницилини, цефалоспорини и макролоди.

Спада към така наречените резервни антибиотици при стафилококови и стрептококови инфекции на дихателните пътища, кожата и меките тъкани, интраабдоминални и тазови инфекции.

Употребата му често води до гадене и повръщане, болка в корема и диария.

Препоръчва се извършване на антибиограма преди започване на антибиотичната терапия, с цел определяне на чувствителността на конкретните бактерии към основните препарати.

Много от широко използваните в практиката антибиотични средства са тератогенни и водят до развитие на различни по тежест дефекти в развитието на ембриона.

Тератогенността се проявява при употребата на тези медикаменти по време на периода на органогенезата на плода, т.е. през първите два до три месеца от бременността.

Фетотоксичните препарати предизвикват малки анатомични аномалии и дефекти във физиологичното развитие на детето, като тези ефекти се проявяват при употребата им след девета гестационна седмица.

Към тератогенните и фетотоксични химиотерапевтици и антибиотици по време на бременност спадат следните препарати:

• Тетрациклини (доксициклин, тетрациклин): преминават през плацентарната бариера и могат да предизвикат жълтеница на новороденото, отлагане в костите и потискане на растежа им, нарушаване на дентицията и повишена склонност към кариеси и трошливост на зъбите
• Аминогликозиди (гентамицин, амикацин, стрептомицин): предизвикват увреждане на n. statoacusticus и могат да причинят глухота у новороденото. Поради широкия спектър и изразен бактерициден ефект, гентамицин може да се използва при тежки инфекции през втори или трети триместър при преценка, че ползата от употребата му оправдава риска
• Сулфонамиди, комбинирани с триметоприм: използвани през първия триместър или непосредствено преди раждането водят до хематологични нарушения, хипербилирубинемия у новороденото, риск от развитие на енцефалопатия, увреждане на централната нервна система
• амфениколи (хлорамфеникол): приложението му при бременни крие висок риск от увреждане на костния мозък на плода (миелотоксичност) с развитие на различна по тежест анемия и всички свързани с това усложнения в дългосрочен план
• квинолони (ципрофлоксацин, моксифлоксацин): данните за ефекта им при бременни са ограничени. Препоръчва се избягване на употребата им поради риск от увреждане на скелета (развитие на артропатия)
• нитроимидазолови производни (метронидазол): използват се в терапията на редица анаеробни инфекции, но приложението им при бременни е ограничено, поради риск от нарушения в нормалното протичане на бременността, тежки алергични реакции, левкоцитопения

Ако сте бременна или планирате забременяване, избягвайте контакта с болни хора и ограничете приема на лекарства. Необходимо е подсилване на имунната система, главно с природни средства, балансирана диета и достатъчна двигателна активност.

Подробна информация за подсилване на имунитета с природни средства може да прочетете на:

• Храни и билки за силна имунна система

Още при първите клинични симптоми за налична инфекция се консултирайте с Вашия лекар.