Лечение при пиелонефрит

› Въведение

› Пиелонефрит: видове (остър, хроничен), симптоми, усложнения

› Лечение при пиелонефрит с лекарства: избор на подходящ антибиотик

› Лечение при пиелонефрит: билки, добавки, диета

› Лечение на пиелонефрит при деца и при бременни жени

Въведение

Укрепването на здравословното състояние включва не само подходяща грижа (диета, физическа активност, прием на витамини при необходимост), но и активна бдителност и профилактика.

Така например напълно банални инфекциозни заболявания, често с едва забележимо протичане и скромни прояви, в комбинация с някои предразполагащи фактори, могат да доведат до сериозно увреждане на общото здравословно състояние и да станат причина за хоспитализация (прием за лечение в болнично заведение).

Своевременното лечение на баналните инфекции на уринарния тракт значително намалява рисковете от развитие на усложнения, свързани с разпространението на бактериалните агенти. Едно от сравнително честите и изключително сериозни усложнения включва развитието на пиелонефрит (възпаление на бъбреците, причинено най-често от бактерии).

Състоянието показва някои особености в засягането между представителите на двата пола, обикновено протича с добре изразени симптоми и налага специфично етиологично лечение с антибиотици.

Редица предразполагащи фактори повишават риска от развитие на болестта, като независимо от етиологията и отключващия механизъм, прилагането на ранно, адекватно и целенасочено лечение при пиелонефрит минимизира рисковете от допълнителни усложнения и дългосрочни последици.

Пиелонефрит: видове (остър, хроничен), симптоми, усложнения

Пиелонефритът по същество представлява възпаление с инфекциозна генеза, засягащо интерстициума, каналчетата и легенчето на бъбреците.

Заболяването показва относително постоянна и висока честота, като в редица случаи се развива в резултат от прогресия и разпространение на инфекциите на долния уринарен тракт (най-често на пикочния мехур).

Състоянието засяга неколкократно по-често (по данни от различни източници средно между два и четири пъти по-често) представителите на нежния пол във връзка с някои анатомични особености.

Така например при жените уретрата е по-къса, което позволява лесно проникване и разпространение на различни бактериални причинители.

Засягат се предимно жените в активна възраст, следвани от младите момичета и жените в напреднала възраст (някои особености, съпътстващи физиологичните изменения при менопауза повишават риска от развитие на състоянието). По време на бременност рискът от развитие на пиелонефрит нараства многократно и налага спешно и адекватно лечение в специализирано за целта болнично заведение.

При мъжете болестта показва по-ниска честота, като засяга предимно децата и възрастните хора във връзка с някои физиологични особености.

В зависимост от протичането и давността на инфекцията състоянието най-общо се означава като остър пиелонефрит и хроничен пиелонефрит (пролонгиран).

Симптомите и признаците на заболяването се различават при отделните пациенти, като общото между всички е повишението на телесната температура и болка с различен интензитет в поясната област (обикновено едностранно, от страната на засегнатия бъбрек).

Възможни са редица други прояви на болестта, като например гадене, повръщане, втрисане, световъртеж, повишена умора, отпадналост, главоболие, промени в уринирането (чести позиви за уриниране), промени във вида на урината (наличие на парцали в урината, промяна в цвета и мириса, наличие на кръв и други).

Причинители на инфекцията най-често са бактерии с водещи представители (изолирани най-често в клиничната практика) Escherichia coli и Staphylococcus.

Към едни от най-често спряганите за виновници за развитие на болестта фактори се включват наличните подлежащи бъбречни увреждания (структурни аномалии, камъни в бъбреците), цистит и други пикочни инфекции, понижен имунитет (в резултат от захарен диабет, HIV, неоплазми), прием на някои лекарства, поставянето на катетър, везикоуретрален рефлукс (състояние, при което е налице връщане на урина от пикочния мехур към бъбреците), обструкция по хода на отделителната система и други.

При жените предразполагащ фактор е бременността, честата смяна на половите партньори, недостатъчно добрата хигиена, докато при мъжете основният предразполагащ фактор се явяват анатомичните аномалии при малките деца и увеличената простатна жлеза (хипертрофия на простатата) при мъжете, наблюдавана обикновено след 50 годишна възраст.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Патология:

»Пиелонефрит

»Остър пиелонефрит

»Хроничен пиелонефрит

Своевременното лечение на заболяването намалява риска от развитие на усложнения, като такива например са острата бъбречна недостатъчност, абсцес на бъбрека, рецидивиращи бъбречни инфекции, засягане на околобъбречното пространство от инфекцията, сепсис (при разпространение на бактериите със системната циркулация) и други.

Лечение при пиелонефрит с лекарства: избор на подходящ антибиотик

Етиологичното лечение (терапията, насочена към конкретната причина за развитие на болестта) включва приложение на подходящи антибиотични средства, в подходяща доза и достатъчно продължително време.

Преди назначаване на терапията е необходимо изследване на урина и култура за изолиране на конкретния бактериален агент, причинител на инфекцията, след което се изготвя антибиограма, чиято цел е определяне на чувствителността на конкретния причинител към действието на стандартно използваните антибиотици.

Въз основа на данните от антибиограмата и тежестта на симптомите при конкретния пациент се назначава подходяща, индивидуализирана терапия.

При леките форми на заболяването терапията е изцяло перорална (антибиотиците се прилагат под формата на таблетки или капсули).

При тежките форми, изискващи хоспитализация на пациента и мониториране на състоянието, първоначалният антибиотичен прием е парентерален (интравенозна инфузия, интрамускулна инжекция), като при подобряване на състоянието се преминава към перорална терапия.

Обикновено парентералният прием продължава средно между 24 или 48 часа или до подобряване състоянието на болния (понижаване на болестно повишената температура, намаляване на болката, подобряване на комфорта).

Целият антибиотичен курс (обикновено продължаващ между 10 и 14 дни) е необходимо да бъде завършен, въпреки осезаемото подобрение в състоянието на болния още след първите няколко дни.

Самоволното прекратяване приема на антибиотиците или намаляване на честотата на прием (например прием веднъж дневно при положение, че са назначени за двукратен прием) крие съществени рискове за здравословното състояние на болния и може да доведе до сериозно влошаване на болния и повишен риск от развитие на антибиотична резистентност на бактериите към използваните лекарства.

Най-често изолираните бактериални агенти са Escherichia coli и Staphylococcus saprophyticus, въз основа на което са създадени различни емпирични схеми на терапия.

Най-често се използват препарати от групата на флуороквинолоните, а именно ципрофлоксацин и левофлоксацин, при необходимост могат да се използват аминогликозиди, бета лактами, сулфонамиди.

При изолиране на E. coli и леко протичане на болестта (амбулаторно лечение) се препоръчва ципрофлоксацин (500 милиграма два пъти дневно или форма с удължено освобождаване, съдържаща 1 000 милиграма ципрофлоксацин веднъж дневно) или левофлоксацин (750 милиграма дневно), като продължителността на терапията при леките форми обикновено е между 5 и 7 дни. При пациенти с тежко гадене и повръщане първата доза на антибиотика може да бъде приложена интравенозно по преценка на лекуващия лекар.

При наличие на свръхчувствителност или противопоказания за употреба на флуроквинолони препарати на избор са комбинацията от сулфаметоксазол и триметоприм, гентамицин или цефалоспорини, каквито са например цефтриаксон, цефалексин, цефподоксим, цефиксим.

При инфекция с E. coli или други представители на голямото семейство Enterobacteriaceae и тежко протичане на заболяването, изискващо хоспитализиране на болния, инициалната антибиотична терапия включва интравенозно (или интрамускулно) приложение на съответните антибиотици.

Препарати на избор са някои от следните:

• ципрофлоксацин
• левофлоксацин
• гентамицин с или без ампицилин
• тобрамицин с или без ампицилин
• цефтриаксон с или без гентамицин
• пиперацилин с тазобактам
• меропенем, самостоятелно или в комбинация

Изборът на конкретна терапия се определя от резултатите от антибиограмата, тежестта на симптомите, индивидуалната чувствителност на болния, наличието на подлежащи заболявания. При постигане на афебрилно състояние и подобряване състоянието на болния се преминава към перорлен прием, най-често на флуороквинолони.

При наличие на инфекция с доказан причинител Staphylococcus saprophyticus антибиотици на избор са ципрофлоксацин или левофлоксацин при леките форми, като комбинацията амоксицилин с клавуланова киселина се използва при пациентите, алергични или противопоказани за употреба на флуороквинолони.

При тежките форми и хоспитализиране на болните се прилагат интравенозно ципрофлоксацин или левофлоксацин, а при непоносимост към тях препарат на избор е цефтриаксон с или без допълнително приложение на гентамицин.

Като цяло антибиотичната терапия се съобразява с чувствителността на изолираните бактериални агенти. Така например при чувствителност към сулфонамиди (комбинацията сулфаметоксазол с триметоприм) те са инициална терапия, въпреки че стандартно се прилагат само при строги медицински показания във връзка с нарастваща резистентност към тях.

Няколко дни след приключване на антибиотичната терапия се препоръчва повторно изследване на урината за потвърждаване на ефективността от лечебния курс.

При позитивни резултати се предприемат необходимите мерки за овладяване на инфекцията.

Симптоматично се прилагат различни аналгетици (обезболяващи), антипиретици (лекарства за понижение на температурата), противовъзпалителни средства, антиеметици (лекарства против гадене и повръщане) и други.

При липса на подобрение състоянието на пациента след приложение на антибиотичната терапия се обсъжда провеждането на образна диагностика за установяване на други възможни причини, водещи до симптомите, тъй като пиелонефритът може да се окаже проява на друго, по-сериозно заболяване.

Лечение при пиелонефрит: билки, добавки, диета

Използването на хранителни добавки, билки и лечебни растения за лечение на сериозни възпалителни заболявания с инфекциозен характер, какъвто е пиелонефритът, се препоръчва единствено като част от комплексните мерки, допълнително към антибиотичната терапия и само при препоръка от лекуващия лекар.

Лечението с билки и добавки е необходимо да се контролира и мониторира от лекуващия лекар с цел намаляване на риска от развитие на нежелани лекарствени взаимодействия, промяна в ефективността и безопасността на препаратите в резултат от комбинирането с алтернативни средства и увреждане на общото състояние на пациента.

Самоцелната употреба на природни илачи с подозрителен произход и съмнителна ефективност крие сериозни рискове за здравето и не се препоръчва, независимо колко силно се опитват да ви убедят в обратното.

Пиелонефритът е сериозно заболяване, протичащо с възпаление и бактериална колонизация, чието единствено етиологично и дефинитивно лечение, включва приложение на подходящи антибиотици или химиотерапевтици. Допълнителната терапия с алтернативни средства се прилага с цел подобряване на състоянието на пациента и подсилване на имунната му защита.

Добавки, съдържащи витамини, минерали, аминокиселини, мастни киселини, обикновено се препоръчват при лица с изразени прояви на изтощение, отпадналост, обезводняване, често комбинирани с гастроинтестинални прояви като диария и свързаните с нея усложнения.

Лекуващият лекар контролира дозата, вида и продължителността на приеманите средства, както и начина им на приложение (обикновено се прилагат перорално, но при лица с изразено гадене и повръщане може да се наложи парентерално приложение).

Билките и лечебните растения, прилагани под формата на чай, запарка, отвара и други, които се считат за полезни и относително ефективни при проблеми с бъбреците включват котешки мустак, пирей, мечо грозде, хвойна, алое вера, гръмотрън и други. Преди употребата им задължително се консултирайте с лекуващия лекар за намаляване на рисковете от влошаване на състоянието и развитие на нежелани взаимодействия.

Полезна и подробна информация относно билките и лечебните растения, прилагани при проблеми с бъбреците, включително и при пиелонефрит, може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

»Билки за лечение на бъбреците

»Как да си помогнем сами при възпаление на бъбреците

По отношение на диетата също е необходим медицински контрол, тъй като някои храни и напитки могат да окажат неблагоприятно въздействие и да провокират допълнително обостряне на симптомите и влошаване състоянието на пациента.

Към често обозначавани като забранени храни и напитки се включват например бобови култури, зеле, лютиви и пикантни храни, преработени меса, газирани напитки, алкохол и други.

Препоръчва се консумация на лесносмилаеми хранителни продукти, добре узрели плодове и зеленчуци, червени боровинки (сурови, сушени, под формата на чай), черна боровинка, мечо грозде, магданоз, достатъчно количество течности (вода, чай, чай с лимон, шипкова отвара и други).

Необходимо е съобразяване на менюто с подлежащите заболявания (например високо кръвно, диабет) и ограничаване на консумацията на храни и напитки, които могат да окажат неблагоприятно въздействие.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Хранене:

»Хранене при пиелонефрит

»Диета №7 - при остър нефрит

Лечение на пиелонефрит при деца и при бременни жени

Децата, особено в ранна възраст (до две години), са една от най-рисковите групи пациенти за развитие на хроничен пиелонефрит. Етиологията често е комплексна, като се откриват подлежат структурни и функционални аномалии и особености по хода на отделителната система, отключващи болестта.

Подмолното протичане става причина за закъсняване с диагнозата и повишава рисковете от развитие на усложнения.

В детска възраст се препоръчва хоспитализация и медицински надзор над състоянието на детето до отшумяване на фебрилитета и болковия синдром и до нормализиране на флората в урината.

При деца лечението на пиелонефрит е медикаментозно, като в зависимост от тежестта на проявите, изолираната бактериална флора и общото състояние на детето се провежда лечение изцяло с перорални антибиотици или се стартира с инициално интравенозно (или интрамускулно) приложение на антибиотици, последвано от перорална терапия.

В детска възраст се използват представители от групата на бета лактамните антибиотици във връзка с техния добър профил на безопасност. Препарати на избор са например комбинацията от амоксицилин с клавуланова киселина, някои цефалоспорини (например цефтибутен, цефиксим, цетриаксон).

Не се препоръчва употребата на химиотерапевтици от групата на хинолоните във връзка с рисковете от нежелани ефекти, а антибиотиците от групата на аминогликозидите (гентамицин например) са противопоказани поради сериозен риск от увреждане на слуха и равновесния апарат (кохлеотоксичност, вестибулотоксичност) и увреждане на бъбреците (нефротоксичност).

Продължителността на лечебния курс се определя индивидуално от лекуващия медицински екип, като парентералното приложение на антибиотиците рядко надвишава два до четири дни, а пероралният прием обикновено е в рамките на една до две седмици.

Симптоматично се прилагат средства за ограничаване на възпалителния процес, нормализиране на болестно повишената телесна температура и обезболяване, като лекарства на избор са парацетамол и ибупрофен.

Тези агенти се отличават с висока ефективност и изключително добър профил на безопасност при спазване на препоръчителните дневни дози и съобразяването им с теглото на децата.

Приложението на аспирин и някои други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при деца под 16 години е противопоказано поради риск от сериозни чернодробни и неврологични увреждания, проявяващи се под формата на синдрома на Reye.

По време на бременност жените са податливи на инфекции на пикочния тракт във връзка с променения хормонален статус и нарастващите размери на матката, която притиска пикочния мехур. Асцендирането на инфекцията води до развитие на остър пиелонефрит, който представлява сериозна заплаха както за жената, така и за плода.

Своевременното лечение в специализирано болнично отделение позволява адекватна грижа за бъдещата майка и нормалното протичане на бременността.

Антибиотици на избор по време на бременност са представителите на бета лактамите, като конкретният препарат се определя в зависимост от изолирания бактериален причинител и неговата антибиотична чувствителност.

Антибиотици на избор са например пеницилините (амоксицилин с клавуланова киселина, някои полусинтетични пеницилини), монобактами (азтреонам), карбапенеми (меропенем, дорипенем), цефалоспорини (цефтриаксон, цефтибутен и други).

Антибиотиците обикновено се прилагат парентерално (интравенозно) за поне 24 часа или до значително подобрение на симптомите и състоянието на жената.

Аналгетици на избор са ибупрофен и парацетамол, който се считат за безопасни по време на бременност.

Полезна информация относно лекарствата, безопасни за употреба от бременните жени, може да намерите в раздел Лечения:

»Антибиотици по време на бременност

За превенция на пиелонефрит по време на бременност се препоръчва изследване на урина между 12-та и 16-та гестационна седмица, тъй като ранното откриване на състоянието позволява лесна терапия и минимален риск от усложнения и хоспитализация.

Адекватното лечение при пиелонефрит може да се окаже предизвикателство при лица, които по едни или други причини не могат да приемат стандартно препоръчваните антибиотици (във връзка с алергия към тях, подлежащи тежки чернодробни, бъбречни, ендокринни увреждания и други).

По тази причина се препоръчва активна профилактика и мерки за превенция на състоянието, като това включва прием на достатъчно количество течности ежедневно (под формата на вода, чай, сок), поддържане на добра хигиена, контрол над подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания (включително изследване на урина).

 Изображения:freepik.com